Тодор Тодоров, философ, преподавател в СУ: Живеем в сапунена демокрация

Автор: Елена Кодинова


Тодор Тодоров, философ, преподавател в СУ: Живеем в сапунена демокрация Снимка: в-к Преса

Няма много светлина в тунела, защото тук се разруши т.нар. социален капитал. Това са вътрешните връзки на обществото - доверието, отношенията между хората.

Тодор Тодоров е роден през 1977 г. в София. Доктор по философия и преподавател във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Чете лекции по история на философията във ФЖМК и води курс по културна и социална теория и история на фотографията в специалността „Културология“. Носител е на награда за литература „Рашко Сугарев“ (2010) за разказа „Ван Гог в Париж“.

 

- Втората версия на окупацията беше много неприятна, защото компрометира и първата, и въобще всяка възможна форма на студентски протест. Компрометира и самия университет, защото е смешно десет души да се заключат в сградата. Аз се шегувах, че ще си окупирам кабинета с незабавно искане за свободна любов, което пак е по-смислено от техните искания.

 

- Пиарите на протеста наричаха окупаторите „нашите деца“. Това ли е образът на тяхното поколение?

 

- Не смятам, че е справедливо да се дават оценки като: „Това поколение е по-неграмотно.“ Като преподавател виждам, че всяка година има много силни студенти. Има, разбира се, и такива, които изобщо не ги е еня за нищо. Но винаги е било така. А дали окупаторите са лицето? Ами очевидно не са, защото нямат мащаба, за да бъдат представителни. Поколението, което израсна с новите технологии, го наричам „неграмотните образовани“ или „образованите неграмотни“.

 

Те имат достъп до изключително много информация, знаят много неща, но всичко е фрагментарно. Нямат рамка и контекст, които да им помагат да разбират случващото се. Видяха добре това, което се случва под носа им. Разбира се, че са скандални назначения, които направи правителството, както и ред други неща. Но не можаха да видят проблема в дълбочина. Защото подобни неща се случват и в други страни в Европа - Гърция, Испания, Португалия. Но там връстниците им имат по-ясно съзнание какво искат и срещу какво биха могли да се противопоставят.

 

В свое интервю италианският премиер Енрико Лета каза, че хората имат нужда от нов тип политици. А това означава напълно нов тип комуникация с властта, нов език, преформулиране на политическия процес. Което още не е ясно как може да стане, но е ясно, че демокрацията в нейния познат вид вече не работи толкова добре. Според класическата демократическа ситуация, в която един глас е равен на всеки друг глас, властта би трябвало да защитава интересите на най-масово представените. А тя все винаги защитава интересите на 1% от населението, на феодално-корпоративни кръгове.

 

- Защо стана така?

 

- Имаме класическа ситуация. „Комунистите“ - в кавички, защото те не са никакви комунисти - са на власт. Това създава идеални условия за протести. Аз съм възмутен, че такива неща не се случиха по време на предишното правителство, което беше срам за България.

 

- А защо младите не искат да променят системата, като я проникнат отвътре?

 

- Не им се занимава, а тези, които имат хъс да влязат в политиката, са с кариеристични амбиции. Но пък, от друга страна, традиционните партии не ги допускаха. Те дори изтърваха млади хора, знакови фигури, които бяха буквално изгонени. Аз съм питал - защо не търсите нови лица? Казват - ами няма. Няма, ама като няма диалог, как да стане?

 

Сега Реформаторският блок се опитва да прави някакви граждански клубове, а БСП продължава да е затворена и в никакъв случай не е лява партия. Днес по целия свят левият електорат са млади хора, студенти, които протестират срещу олигархията. В България е обратното - повечето се схващат като десни.

 

- Както каза и Андрей Райчев - протестират против кривиците на капитализма, искайки още капитализъм.

 

- Защото виждат само това, което е под носа им. Предстои ни много дълъг и сложен път, най-малкото докато разберем какви са нашите проблеми. Все още имаме наивно еротично отношение към Европейския съюз. Ние ги обичаме! Това го има у българина още от времето на Дядо Иван. Там далеч има някакви хора, които ще ни спасят.

 

И то на фона на това, което видяхме в Гърция, където стана ясно, че ЕС няма да ни помогне във време на криза. И тъй като хората не гласуват, олигархичните кръгове правят инвестиции в някакви политически проекти и инструментализират държавата и властта. Демокрацията се превръща в евтина сапунена демокрация.

 

- Какво имате предвид?

 

- Един спектакъл, в който няма нищо ново и съществено. Фалшива и фасадна демокрация. Политическият елит е откъснат от хората и си живее на своята планета. Този проблем имат и Щатите, и Западна Европа. Възмущава ме, че предстоят избори за Европарламент, а тук няма никаква кампания. Евроизборите се използват като оръжие в нашите вътрешни махленски разправии - на кого му е по-голям вотът.

 

А те нямат нищо общо с мръсното бельо, което си вадим, тъй като в момента стават много важни неща в Европа. Например готви се трансантлантическо търговско споразумение за общ пазар между САЩ и ЕС. Обаче ако този документ се приеме, корпорациите, които го подготвят зад затворени врати, ще имат правомощията да съдят държавите, в случай че нарушават техния интерес.

 

Както в момента „Филип Морис“ съди Австралия заради забрана на тютюнопушенето и компания за ядрена енергетика съди Германия, защото решила да спира ядрените централи. Ако се приеме това споразумение, „Шеврон“ ще може да съди България заради мораториума върху шистовия газ. За мен това е основният залог на тези евроизбори. И много искам да чуя от нашите партии каква е тяхната позиция. Но не!

 

- А кой вкара в устата на младите хора фразата „червени боклуци“?

 

- Това, че те излизат с такива лозунги, се дължи до голяма степен на отсъствието на автентична лява партия у нас. По тази причина и т.нар. десни остават в своите детски фантазии и в повтаряне на едно и също. Големият им провал е, че не успяха да формулират новия език на своето поколение. Да покажат техния протест. Познавам леви млади хора, но те са много малко. А другите изпитват ужас, че някой може да ги нарече леви. Това тук е вменено като някаква ужасна прокоба. Жалко, защото тяхната битка няма да бъде срещу агентите на ДС, а срещу корпоративните феодали, срещу големите акули.

 

- Осъзнават ли го? Защото те в момента пеят „Осанна!“ на дивия капитализъм.

 

- В книгата си „Цената на неравенството“ Джоузеф Стиглиц обяснява как някои провалени идеи се връщат и се вменяват на демоса, свързани с други неща. Например в България се поднасят в едно блюдо демокрацията, плурализмът, свободата на словото и подобни европейски ценности заедно с капитализма и свръхсвободния пазар. Докато социализъм, комунисти - всичко това върви заедно с тоталитаризъм, затвори, лагери и т.н.

 

Вменяват ни, че социалните придобивки и ролята на държавата означават ограничаване на правата на гражданите. Ако слушате този език, това правителство са някакви демони, които са излезли от ада, и ние трябва с екзорсизъм да ги изгоним. Такива неща се говорят съвсем сериозно не само от студенти, но и от преподаватели.

 

- Като че ли някои ваши колеги преподаватели бяха по-активни и от самите студенти.

 

- Много от тях са активни още от началото на 90-те години и имат правото да носят тази романтика, да се връщат към онези времена. Но нещата в момента са много по-сложни. През 90-те години беше по-просто и по-ясно какъв е фронтът, къде е несъгласието, тогава този символизъм имаше някакъв смисъл. Сега играят много други фактори. И от психологическа гледна точка подобно поведение е механизъм за справяне.

 

Опростяват нещата, казват - много е лесно. Ако им възразиш, че е по-сложно, те казват: „Не, не, изобщо не е сложно, случи се еди-какво си, ние сме „възмутени“, това „безспорно“ е много лошо и ние трябва по „морални“ (тук дори не става въпрос и за политически) причини да реагираме.“ И този протест има символен характер. Има митология. Много е опасно да се опростява до такава степен. Всяко опростяване, доведено до крайност, води до фундаментализъм.

 

- Как гледате на прогнози като „Загиваме!“, „Пълно отчаяние!“, „Няма светлина в тунела!“?

 

- В крайна сметка всички ще умрем, тъй че песимизмът не е за пренебрегване, но не е функционален. Няма много светлина в тунела, защото в България се разруши т.нар. социален капитал. Това са вътрешните връзки на обществото - доверието, отношенията между хората. При нас те са развалени по всички етажи.

 

Хората живеят с мисълта за собственото си оцеляване, никой няма доверие на никого, няма никаква комуникация между политическия елит и народа, който го ругае. При такъв разрушен социален капитал няма как да има какъвто и да било градивен процес. Не знам каква е рецептата за възстановяване. Това значи хората да си имат отново доверие, да са мотивирани, да имат повече социална и политическа култура, да са субекти, а не предмети в разни постановки. 

 

 

По в-к Преса

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот