19.12. Св. мъченик Бонифаций

Някога в Рим живеела една жена, на име Аглаида. Тя живеела в престъпна връзка с младия и красив Бонифаций, който бил управител на дома и имотите й.

Бонифаций бил роб на греха, но въпреки това имал някои достойни за похвала добродетели: бил милостив към бедните, любвеобилен към странниците и отзивчив към всички, намиращи се в нещастие; на едни давал щедри милостини, на други с любов доставял успокоение, на трети със съчувствие оказвал помощ. Имайки твърдо желание да се поправи, Бонифаций често се молил на Бога да го избави Той от дяволските козни и да му помогне да стане господар над пожеланията и страстите си. И Господ не презрял Своя, но благоизволил така да устрои нещата, че нечистите му дела да бъдат умити с проливането на кръвта му и по такъв начин душата му да се увенчае с мъченически венец.

У господарката на Бонифаций Аглаида, се появила спасителната мисъл и силното непреодолимо желание да има в дома си мъченически мощи. Тя повикала Бонифаций, разкрила му желанието си: „По-скоро тръгни към тези страни, където е повдигнато гонение срещу християните, и се постарай да ми донесеш мощите на един от светите мъченици, за да построя храм на този мъченик и винаги да го имам за свой пазител и постоянен ходатай пред Бога."

Бонифаций достигнал Мала Азия и влязъл в големия киликийски град Тарс, в града било повдигнато жестоко гонение срещу християните от цар Диоклетиан и съуправителя му Максимиан и вярващите били подложени на тежки нетърпими за човек мъчения. Но на всички лица се виждала духовна радост, защото те били укрепвани от Божията благодат.

Блаженият Бонифаций на всеослушание гръмко възкликнал: „ Велик е християнският Бог! Велик е, защото помага на рабите Си и ги укрепва в толкова големи мъки!" Щом Бонифаций произнесъл тези думи, съдията веднага наредил да го разсъблекат, да го окачат нагоре с нозете и силно да го бият. Цели парчета плът падали от тялото му и костите му се оголили, а той сякаш не чувствал никакви страдания. Силно разгневеният съдия наредил да забият остри игли под ноктите на ръцете и нозете му, но светият, като възвел очите и ума си към небето, мълчаливо търпял. След това съдията наредил да разтопят олово и да го влеят в устата на светеца.

После наредил да разтопят котел със смола и да хвърлят светия мъченик в него. Но Господ не оставил Своя раб: внезапно от небето слязъл Ангел и оросил мъченика в котела; а когато смолата се изляла, наоколо се образувал силен пламък, който изгорил мнозина стоящи наблизо нечестиви езичници. А светият излязъл от котела здрав, без да получи никаква вреда от смолата и от огъня.

Тогава мъчителят наредил веднага да посекат Бонифаций с меч. Като се помолил, Бонифаций преклонил главата си и бил посечен; от раната му изтекла кръв и мляко. Щом видели това чудо, неверните, на брой около 550 души, веднага се обърнали към Христа и като оставили мерзките идоли, се присъединили към верните. Такава била кончината на свети Бонифаций.

Другарите на Бонифаций и слуги на Аглаида дали 500 златни монети на нечестивите и взели тялото и главата на свети Бонифаций; помазали ги с благовонни масла и се отправили към дома. В имението си, разположено на 50 стадия от Рим, Аглаида построила чуден храм в чест на светия мъченик Бонифаций и поставила светите мощи в него. Скоро мнозина започнал и да се молят при гроба на светеца и да се извършват много чудеса, подавали се изцеления на болни от различни болести, изгонвали се бесове от хората, други получавали изпълнение на просбите си.

После, като раздала цялото си имущество на бедните и сиромасите, и самата блажена Аглаида се отрекла от света и като проживяла във велико покаяние още 18 години, починала с мир и се присъединила към светия мъченик, като била положена до гроба му.