15.11.1885г. - Българската армия превзема Пирот и е посрещната като освободителна - Българи

15.11.1885г. - Българската армия превзема Пирот и е посрещната като освободителна

По време на Сръбско-българската война българските части влизат в Пирот.

В започналото контранастъпление българската армия разгромява сръбските войски при Драгоман, Цариброд и достига Пирот.

Противникът в състав три пехотни дивизии и конна бригада е подготвил отбраната на Пирот с цел да спре настъплението на българския Западен корпус до подкреплението на нови резерви или до намесата на Великите сили. Настъплението на Западния корпус започва рано сутринта на 14 ноември.

Противникът открива силен огън. През деня особено тежки боеве се водят на левия фланг. До вечерта са овладени височините Диван и Черни връх. Успехът на левия фланг позволява да развият настъпление и войските от центъра. До вечерта те приближават Пирот, но поради откритите си флангове остават извън града.

На следващия ден (15 ноември) настъплението продължава, като дясно-фланговата колона атакува противника и овладява командните височини. Левият фланг постига същия успех, което позволява на войските в центъра да овладеят града.

Противникът напълно разстроен бързо се оттегля, а българските войски преминават в решително настъпление.

Началото на Сръбско-българската война е още на 27 септември, когато сръбски части пресичат границата при Трън, но са отблъснати от българската войска. След месец последва втора гранична провокация. България протестира пред Великите сили, но безрезултатно.

В края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони. Същият ден българският княз Александър Батенберг издава манифест до целия български народ: “Всеки българин, способен да носи оръжие да дойде под знамената, да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападетили”.

България изпраща нота до всички Велики сили с искане да се намесят като умиротворители, но не получава отговор. Единствено сюзеренът Османската империя отвръща на молбата, но ако Княжеството отхвърли Съединението.

Общият план на Сърбия е придвижване по пътя Пирот — Цариброд и чрез числено превъзходство да разбият българите в пограничните райони до Цариброд, след което да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат Видин и столицата на България - София, където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир: цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъдат включени към сръбската държава; сръбска окупация над останалата част от Княжеството; преместване на българската столица от София в Търново; военен парад на сръбската армия в столицата на България, оглавяван от самия Милан; огромна парична компенсация.

Сръбската войска достига до над 120 000 души (от които 103 000 редовна армия). Командирите - генералите Йованович, Милойко Лешанин, Джура Хорватович, Йован Белимаркович и други - са добре обучени, вече минали през две войни. Въоръжението на пехотата и медицинското обслужване е едно от най-модерните за времето си. Снабдяването с храна и провизии също е добре организирано, чрез данък за населението и специални военни складове.

Русия изтегля офицерите си от българските войски като демонстрация против Съединението. Българите не разполагат с достатъчно офицери. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си. Сержантите също не достигат, затова за сержанти на българските роти са избрани 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души, и заедно с доброволците и опълченците армията наброява малко над 100 000.

Българската пехота разполага със стари пушки (на повече от 10-15 години), а артилерията с 200 артилерийски оръдия, от които 40 са повредени и неизползваеми. Боеприпасите също не са достатъчно, както и униформите. Храната се събира главно от доброволно предоставяне на населението или чрез дарения на богати българи извън граница. Лекарското обслужване по това време е на ниско ниво. Военни болници не съществуват.

Войската е разделена на два корпуса - Източен - където се намира по-голямата част от армията и който е съсредоточен на турската граница и Западен корпус, който събира останалите войскови части по сръбската граница. България разполага с план за война срещу Османската империя, но не и срещу Сърбия. Видин и Трън са допълнително укрепени.

Победоносната война на капитаните показва появата на нова военна сила в Източна Европа.