14.11. - Коледни Заговезни: последен ден, в който се яде месо - Българи

14.11. - Коледни Заговезни: последен ден, в който се яде месо

Коледни Заговезни

Последен ден в който, може да се яде месо, след Коледните Заговезни започват 40-дневните коледни пости, които свършват на 24 декември (Бъдни вечер).

Постът се нарича още Малка четиридесетница за разлика от Голямата (Великденския пост). Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово - сина Исус Христос.

Не трябва да се ядат храни от животински произход – месо, мляко, сирене, яйца, кашкавал. Олио и вино може да употребява без сряда и петък. На Никулден - 6 декември, се разрешава риба и вино.

Венчавките са забранени от днес /началото на коледните пости/ до Въведение Богородично /21 ноември/ и от Игнажден /20 декември/ до Богоявление, Йордановден /6 януари/.

Като мине Голямата Задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговезни”, денят преди да се започне постенето, когато за последно се яде блажно. За Коледните заговезни се коли голяма кокошка, която се готви с кисело зеле. Приготвят се и пълнени чушки с боб и мазнина.

Точи се и вита баница с тиква - „тиквеник” с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно, и няма да я пипа 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването” - това е традицията.