Правоговор няма

Автор: Росен Янков (1 коментар)


Правоговор няма Помагало на проф. Мурдаров, как да произнасяме правилно думите на родния си български език, все е норма на правоговора...

Мйекането в новия хит на Ицо Хазарта възпали усета на българите за езикова чистота. Поне 90% от тях са убедени, че да се говори на диалект, е простотия.

Говорещите на един диалект смятат за селяндури говорещите на друг. Това ясно личи от споровете какво е софиянец и какво - провинциалист. А винаги будните стожери на езиковата норма бързо се произнесоха в полза на правоговора.

Всъщност правоговор няма и не бива да има

Ако в България имаше истинска свобода, всеки би бил свободен да говори както си знае. Никой не би дръзнал да определя нечий говор като неправилен и лош. Би трябвало да е така, защото свободата на словото е първото от човешките права. И защото от него произтичат всички други права.

В България обаче няма свобода. Доказват го оковите, които сами окачваме на свободата на изразяване. Първа грижа на нашия интелигент е да изтреби всяка диалектна следа в собствения си говор. Това му стига да се почувства в авангарда на обществото и там да намери призванието си. У нас интелигентът смята за свой обществен дълг да дава наставления на другите как да мислят и какво да правят. А също - да изисква строго нещо от държавата. Въпреки пъстротата в предявяването им неговите изисквания към нея са все едни и същи -
 

да даде пари или да наложи санкции, или и двете

А щом авангардът на обществото ни е такъв, какви да са широките полуграмотни маси, които му подражават и се присламчват към него. Заради славното книжовно минало от Кирил и Методий насам маса българи се смятат за книжовници и разбирачи на българския език. Те са в плен на тежката заблуда, че щом този език им е роден, те го владеят много добре. Всъщност доброто владеене на езика се удава само на 3% от българите. Така е било и през Златния Симеонов век, и през Възраждането, така е и днес.

Езиковедите пък си пазят хляба. Всеки от тях се преструва, че правоговорът е административно наложена санкция на населението. Но ако му се възпротивят публично, ще си изгорят чергата наполовина и ще им остане да бъдат блюстители само на правописа.

За простите хора пък всичко е съвсем ясно - щом има правопис, не може да няма и правоговор. (На простия човек всичко му се вижда просто.) Така се е родила здравата тройна коалиция между елит, обслужваща го интелигенция и прост народ, че трябва да се говори правилно. Периодично тя изригва в негодувание я срещу депутатската реч, я срещу говорители по телевизията. И валят призиви да се вземат крути мерки да се говори правилно, книжовно. (Изразът "книжовен говор" е анекдот, оксиморон. Книжнината не говори, тя се пише и чете.)

Но кое говорене е "правилно"?

Нормативният българския език е наложен през Възраждането от книжовници и дейци, родом от най-будните градчета от двете страни на Балкана. През XIX в. те се замогват много и логично най-голям процент младежи от тях са могли да се образоват в Европа. Тъкмо те заемат високите постове в новата държава - на депутати и министри. Петко Славейков например е бил председател на Народното събрание и после министър. Но още преди Освобождението той редактира първото издание на Библията на новобългарски, като избира за норма своя роден търновски диалект. Малко по-късно същият диалект чрез гласуване става основа на книжовния език.

Но подвеждането на правоговора по правописа е подвеждащо.

Да си представим, че властта в България вземе върхушка, родом от двете страни на Люлин - в Банкя и Пернишко. Днес това са политически най-будните райони и първо ни дадоха президент, после и премиер. Да си представим и че тази върхушка наложи със закон пернишката норма на говорене като в хита на "Хиподил" ("скакауец", "копеуе" и пр.) Днес това би се възприело като мракобесие, но преди 135 г. то все пак се е случило.

С възцаряването на един местен говор останалите се маргинализират и стават обект на подигравки. В Германия никой не се глуми с говорещите на някой от многото немски диалекти. В Лондон дори жителите на отделните квартали могат да бъдат разпознати по говора им, както прави героят на Бърнард Шоу в пиесата "Пигмалион".

А българите тъпчат своите диалекти

За тях правилно е само онова, което им е спуснато за правилно от властта. Техният робски манталитет се проявява и в отношението им към речта.

В резултат наистина безценното богатство на българските диалекти се губи, чезне. Най-тежки и непрежалими са загубите не във фонетиката (екане, мйекане, якане и т.н.), а в лексиката. А атласът на българските говори е невъобразимо пъстър. Най-красивите български думи са тъкмо в тях. Много думи са имали късмета някой писател да обогати с тях книжовния език и така да оцелеят. Повечето обаче вече са убити извън речниците - малцина ги знаят, още по-малко си служат с тях и никой не ги разбира.

Правопис,разбира се, е нужен

безусловно. Писменото слово се фиксира веднъж завинаги върху хартия и това трябва да става по правила. Иначе няма да бъде разбирано еднозначно без разяснения на автора му - в негово отсъствие или много след неговата смърт. Правописът е закон, а законите са една от спойките, които крепят държавата и които слепват българите в общност.

Докато говорът е спонтанен и при него думите отлитат с произнасянето им. Живата реч е лична собственост на всеки, тя е част от идентичността му. Както частната собственост в България е неприкосновена, така и живата реч не може да се забранява, подменя, отнема и санкционира по никакъв начин. Човекът е свободен само когато може да говори свободно и както му е присъщо.

По в-к 24 часа

Коментари
2014-06-08 10:10:52 От: Гулпости на търкалета

Претенциозна и, бихме добавили, вредна статия! Авторът, с един замах, отрече и историята и историята на езикознанието, не само тук,а и другаде... От основаването на Френската академия, от времената на френските енциклопедисти, те въвеждат норма на правоговора на съответният език. Ти можеш да си говориш, както си искаш в семейството си, в кръчмата, или на мач, но когато си изправен на трибуна, по телевизия, или радио, кота оте слуша множество от българи, си длъжен да говориш на правилен, академично нормиран български език. Този език е плод на твоето образование (ако го имаш?) и е задължителен с правоговорните си норми.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот