Отнесени от вихъра

Автор: Валентин Караманчев*


Отнесени от вихъра "Отнесени от вихъра", филмът със Вивиан Лий и Клерк Гейбъл като Скарлет О`Хара и Ред Бътлър

Премеждията на един роман в Народна република България, или как през 1986 г. цял свят се готвеше да отбележи 50-годишнината от излизането на „Отнесени от вихъра“, а книгата щеше да бъде акцент на всички световни панаири на книгата...Докато у нас.

След 1944 г. настъпи поврат и в книгоиздаването. То постепенно получи друг мащаб и развитие... За да се контролира идеологически процесът, към Министерския съвет е било сформирано управление „Главлит“, без което не е можело да излезе книга или вестник.

След Априлския пленум от 1956 г. „Главлит“ е бил разформирован, от него остана само малък отдел за опазване на държавната тайна. А към Министерския съвет беше сформиран Комитет за печата, просъществувал до 90-те години на XX век.

Новите издателства започнаха да изравят от някогашната книжнина популярни заглавия, за които масовият читател още пазеше спомен. Взеха да предлагат преиздания от някогашните поредици „Златни зърна“, „Четива за жените“ „Приключения“ и други.

Но имаше и книги, над които тегнеше идеологическо предубеждение. Може би най-драматична се оказа съдбата на „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Митчел (1900-1949), издадена през 1936 г. в САЩ и преведена у нас през четиридесетте години. Това беше книгата с най-висока цена на антикварния пазар. Рядко стигаше до държавния антиквариат, където й определяха все пак по-нормална цена. Повратливи прекупвачи причакваха пред книжарницата за стари книги на ул. „Граф Игнатиев“ и предлагаха скришом по 250-300 лв. за единия том.

Но се зададоха по-други времена. Издателство „Народна култура“ с директор забележителната литераторка Вера Ганчева подготви ново издание на „Отнесени от вихъра“. Но от сектор „Книгоиздаване“ на ЦК на БКП препоръчаха да не се бърза... И „Отнесени от вихъра“ беше отлагана все за „друга година“. И на издателството, и на обединението, в което работех, ни беше писнало от такова шикалкавене.

 

През 1986 г. цял свят се готвеше да отбележи 50 годишнината от излизането на „Отнесени от вихъра“ и тя щеше да бъде акцент на Франкфуртския, Лайпцигския, Парижкия, Московския панаир на книгата... Без да вдигаме шум, разбрахме се с Вера Ганчева да заложи книгата в печатницата. „Народна култура“ ускорено подготви художествената летопис на гражданската война, премахнала робството в Америка след средата на ХIХ век.

... Имах навика да посещавам издателствата. Веднъж се бях заседял час и половина при Слав Караславов в издателството на „Отечествен фронт“. Секретарката ми не знаеше къде съм. Обадил й се от ЦК Вълчо Киров, зам. завеждащ отдела, който отговаряше за нашата сфера, и й заръчал да ме намерят веднага. Той се изежил на секретарката ми, че книгата „Отнесени от вихъра“ е излязла без тяхна благословия. И от „Дондуков“ през „Малко Търново“ отидох в Голямата къща (бел. ред. - Партийния дом, който сега е към парламента).

 

- Нали ви препоръчахме „Отнесени от вихъра“ да не излиза сега, че не е дошъл моментът…
- Вие препоръчахте, не знам защо, но ние я издадохме.

Отдавна вече бях гърмян заек и не се стрясках много-много от престараващите се в по-долните стъпала на йерархията...

- Слушай - рекох му. - Имам една молба към тебе. Не се занимавай с тази книга.
- Ама Стоян Михайлов пита нас, а не тебе.
- Добре де, оттука отивам право при него... Недейте да правите вие докладна до секретариата. Аз ще напиша обяснение.

Със Стоян Михайлов се знаехме отдавна. Не съм срещал друг партиен функционер толкова ведър, общителен, откровен при разговор и търпим към събеседника. Попита ме за „Отнесени от вихъра“. Казах му, че с помощта на Вера Ганчева, ще напиша докладна как стоят нещата и че молбата ми е той да не допусне съпътстваща записка от отдела...

- Аз ще разкажа откровено как стои въпросът...
- Добре, съгласен съм. Донеси обяснението и ако си струва, ще го преподпиша за обсъждане в Секретариата (бел. ред. - на Централния комитет на БКП).

 

***

Възражението срещу издаването на романа дойде от Гриша Филипов, секретар на ЦК, министър-председател през 1981-1986 г. Един от неговите политически съветници, бивш активен журналист, се държеше като „съгледвач“ в духовната сфера за което на Гришата не му стигаха диоптрите. Този колега шеташе из творческите кафенета и средища. Попаднеше ли на одумване, че хартията се пилее, информираше началника си. Така Филипов научил, че е излязло в два тома и в огромен тираж едно буржоазно и расистко произведение.

 

И тръгна мълвата за това разточителство. От сектор „Книгоиздаване“ се допитали и до мастит критик. Той се застраховал: „Не е вредна книгата... Но не беше редно при затрудненията, които срещат българските автори, да й се дава предимство...“

 

На Гриша Филипов това му е било достатъчно, за да повдигне въпроса: „Защо излезе тази буржоазна расистка книга в тия условия, когато сме така притеснени за хартията.“ Дойде заседанието на Секретариата. Водещ беше Чудомир Александров. Там бяха и членовете на Политбюро Милко Балев, Йордан Йотов, секретарят на ЦК Начо Папазов, другият секретар Димитър Станишев, всичките...

 

Чудомир Александров откри обсъждането. Филипов вдигна ръка:
- Аз мисля, че е безобразие държавното, стопанското и еди-какво си обединение да издаде тая книга. Защото тя е едно расистко буржоазно произведение.

 

Нататък продължи с пяна на устните си:

- И ние, когато сме затруднени и не можем да осигурим достатъчно хартия за списания и вестници и да задоволим търсенето на насъщни помагала и брошури, тетрадки и учебници, на пазара се натрапва в огромен тираж едно вредно развлекателно четиво.

Аз бях между Станишев и Начо Папазов. Те и двамата ми съчувстваха. Усещах как всички, специално Стоян Михайлов, злобеят срещу Гришата и едвам го изтърпяват.
Започнах обяснението си. Не четох записката, а заговорих, без да гледам в нея:
- Това не е грешка, тази книга беше крайно необходима. И то точно в този момент, когато целият културен свят отбелязва годишнината й.

Извадих първия си скрит коз - кой издава „Отнесени от вихъра“ в Съветския съюз. Това ги изненада. Прозвуча, като все едно да напсуваш банскалия на дядо. Не на майка, леля... Защото след „благословията“ към дядото вече няма накъде повече да се псува - банскалията се циментира, тъй като не може да надделее.
- Знаете ли - казах. - В Съветския съюз тази буржоазна и расистка книга от десет години се издава само от партийното издателство на ЦК на КПСС, което осигурява партийната документация, партийните билети, осигурява ги с десетина книги, които издава в милионни тиражи, за да пълни бюджета на КПСС... Никое друго съветско издателство, включително и от републиките, не може да се докопа до тази книга.

 

Тази информация имах от първа ръка. Сподели ми я завеждащ отдел на ЦК на КПСС, когото бях придружавал в обиколката му в България.
- И във всички други социалистически страни също се издава в огромни тиражи. Да не ви отегчавам...

А Станишев и Папазов ме подкокоросваха от двете страни:
- Давай, давай…
И аз успях да им прошепна:
- Що аз да давам, що не дадете и вие малко?
- Айде, ти, ти!

 

Не искаха да се конфронтират с Филипов. Мене от Гришата не ме беше страх. Достатъчно бяха данните, които съобщих за Съветския съюз. Аз се боях от друг човек, от когото трепереха всички, - от „сивия кардинал“ Милко Балев... Стоян Михайлов обясни:
- Аз няма за какво да взимам думата, защото съм подписал докладната, с която съм съгласен.

 

По едно време влезе секретарката на Тодор Живков Ангелина пошепна нещо на ухото на Милко Балев и оня туп-туп, излезе. Аз си отдъхнах. Рекох си: „Дано го забави началството.“ Чудомир Александров подкани за други изказвания. Нямаше желаещи. Но Гриша Филипов отново взе думата:

- Аз мисля, че независимо от тези оправдания, на които се наслушахме, има и други неща в случая, които не са в ред. Цената на тази книга. Откъде-накъде ще грабим българския народ?! Това нещо не се е случвало никога в нашата търговия...  У нас има тарифи за определяне на цените...

Реших да извадя и втория си аргумент:
- Наистина, увеличихме двойно тарифата. По 18 лв. на том. Но тази надтарифна печалба няма да отиде нито в издателството, нито в обединението. Предоставяме я на издателството за детска литература...

 

 

Тъкмо си мислех защо Чудомир Александров още не приключва тази точка, се върна Милко Балев.
- Чудомире, докъде стигнахте?
- Другарю Балев, ние вече приключваме. Оформяме решението.
- А, така ли. Тогава дай ми думата. За малко.
Аз изтръпнах. Сега ще се започне отначало. А Милко Балев се обърна към Гриша Филипов:
- Абе, Гриша, каква буржоазна, каква расистка е тази книга. Две години бях със смъртна присъда в единична килия. Плевенските ремсисти успяха да ми внесат „Отнесени от вихъра“. Тя поддържаше искрата на живота ми. Четях я от корица до корица. Препрочитах я не един път...

Милко Балев си седна. Филипов не се обади повече.
Най-после се успокоих. Да плача ли, да се смея ли!

 

***

Беше декември 1986 година. Никой у нас, никъде по света, дори в „синоптичните лаборатории“на ЦРУ, не допускаше, че само след две години над страната ни ще премине вихър, какъвто из нашите ширини, не географски, а исторически се случва веднъж на сто години... Този вихър отнесе люде, не пожали съзиданията им, срути паметници, помете заводи, изтръгна човешки корени, разлисти забравени межди, затреви орници, захрасти землища, зарови богатства, изрови потулени иманета и стари вражди, размести обществени пластове.

И както след всяка стихия, този вихър отвори опустошения простор.

---------------------------------------------

*Авторът е български писател, журналист и издател. Тук публикуваме във вестникарски, съкратен вариант откъс  от мемоарната му книга „Патила и страдалчества с книги и хора“, която е под печат в ИК „Синева“. Заглавието е на редакцията.

 

По в-к Преса

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот