О.р. полк. Тодор Ников: БКП пожертва Държавна сигурност заради една върхушка

Автор: Стефан Ташев (1 коментар)


О.р. полк. Тодор Ников: БКП пожертва Държавна сигурност заради една върхушка Снимка: в-к Преса

Светата тройца Младенов-Лилов-Луканов дадоха началото на разгрома на службите, за да не се развали комфорта на днешни фамилии, които се укриха в БСП заради престъпления

О.р. полк. Тодор Ников е роден на 3 март 1941 г. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“ и от 1968-а е на работа в Шесто управление на Държавна сигурност-ДС. После 14 г. преподава в Академията на МВР, защитава дисертация във Висшата школа на КГБ „Ф. Е. Дзержински“.

От 1984 г. е зам.-началник на Централното информационно организационно управление на МВР-ЦИОУ и шеф на аналитичното звено на направление „Терор“ в Шесто управление. След 1989 г. е помощник на министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев.

Напуска системата през 1991-ва.  Доктор на юридическите науки. На 4 юни излиза книгата му „Плашилото“, в която описва причината за разгрома на спецслужбите след 1989 г. 

- Г-н Ников, защо решихте да  напишете книгата „Плашилото“? Мнозина ще ви обвинят, че искате реабилитация на Държавна сигурност?

- Тази книга е вик за справедливост. Защото, първо, изговориха се и се говорят непрекъснато толкова много лъжи за Държавна сигурност. Толкова много кал се хвърля, при това от хора, които нямат понятие какво е било. Аз не твърдя, че всичко е било розово. Забележете, предговорът на  книгата ми е написан от покойния проф. д-р Николай Василев. Професорът е един от създателите на Клуба за гласност и демокрация, бивш зам.-председател на Координационния съвет на СДС. Човек, който е изтърпял  ударите на бившата Държавна сигурност. Нямам намерение да оправдавам миналото. Аз съм я написал, за да маркирам точно какво е било, защото без истината крачка напред не можем да направим.

- А каква е истината за Държавна сигурност?

- Ще цитирам бившия премиер Жан Виденов, пожертван от БСП. Той казва така в едно интервю: „Битката беше тази партия какво да защитава - социални или корпоративни интереси. Победиха ме ония, които се скриха в БСП от греховете си в БКП.“ Ето това е истината. След 10 ноември 1989 г. БКП принесе Държавна сигурност в жертва, за да си измие ръцете и да излезе на чисто.

- В книгата си помествате една много любопитна стенограма от съвещание на МВР на 6 януари 1990 г., на което присъства членът на ЦК на Александър Лилов, посветено на Възродителния процес. Реакциите на началниците в МВР са много остри срещу него. Как се стигна дотам?

- Лилов ни обвини като инициатори и изпълнители на Възродителния процес. След което започна разгромът на службите. А за Възродителния процес истината още не е казана. Ние бяхме възпитавани във вярност към партията. Пристига новият силен човек Лилов да ни учи на демокрация. Но след обвиненията му изведнъж загубихме всякакво уважение към него. Тогава разбрах колко е привлекателно да възприемеш себе си като жертва, едва ли не като месия и да кажеш: „Щом трябва да спасявам партията, ще отида курбан. На подобни разсъждения, че спасяват партията, станаха жертва колегите ми. Не я спасявахме. Спасявахме една върхушка, която и сега ни командва. Всъщност със срещата Лилов даде начален знак за прехвърляне на отговорностите от партията към органите за сигурност.

- Твърдите, че БКП умишлено е започнала разгрома на спецслужбите, за да се измъкне невредима.

- Да. Обвиниха ни във всички грехове. Греховете на системата ние ги знаем по-добре от външните хора, защото сме опитали на гърба си и меда, и жилото. Но няма да търпим да ни инкриминират грехове, които нямаме. За какво става дума? Държавата се защитава не само от органите за сигурност, а от цялата правозащитна система, която включва още прокуратура и съд. Данните показват - след 1960 г.   няма нито един българин, пратен в затвора без съд и присъда. Къде тогава е мракобесието? Кой е приел чл. 108 от НК за противодържавна агитация и пропаганда?  По него за един политически виц следваше наказание. Ония, които са гласували този Наказателен кодекс, трябваше да отговарят. Впрягането на каруцата преди коня е огромен грях на българската политическа класа, но това им изнасяше в момента, това ги спасяваше.

- Вините цялата политическа класа?

- Аз съм свидетел как по изкуствен начин след 1989 г. Андрей Луканов и сие формираха опозицията. Защото България нямаше дисиденти. Та нашата опозиция бе крехка и БКП акушираше при раждането й. Свидетел съм на това като ръководител на отдела за работа с политическите сили в МВР при управлението на ген. Семерджиев. Като такъв лично съм присъствал многократно на заседания на Координационния съвет на СДС, на които сме обсъждали съхраняването на гражданския мир.

- Вие, като офицер от ДС?

- Да. В това няма нищо лошо и страшно. Винаги съм знаел, че ще се върви към многопартийна система, че това е неминуемо. Предавах ключовете на коли, които иззехме от МВР и ги връчихме на политическите сили да ходят на агитация с тях за изборите. От тогавашния състав на СДС имам близки приятели. Един от тях е земеделският деец Димитър Баталов. Бях много близък с бай Милан Дренчев.  Интересното е, че именно тези, които бяха изстрадали по затвори и лагери убежденията си, никога не възприеха тона на тотално отрицание на службите. Охулването го възприеха ония, които не са видели нищо лошо от ДС.

- След съвещанието с Лилов ли започнаха съкращенията в МВР?

- Да. Общият състав на Държавна сигурност беше 12 000 души с окръжните структури. От тях  бяха освободени  6000 души, защото все пак Второ управление се запази, Първо управление също. Ген. Семерджиев положи неимоверни усилия да съхрани част от състава, защото като военен  разбираше, че без контраразузнаване и разузнаване не може да има държава. Той се опита да спаси и кадрите на Шесто управление, защото това бяха контраразузнавачи. Да ги разхвърля в другите служби и да не ликвидира хора, но над него решаваха други сили. Триумвиратът Петър Младенов, Александър Лилов, Андрей Луканов. Аз съм видял Семерджиев да се радва само на едно съкращение  - на УБО (Управление за безопасност и охрана-б.р). Управлението се оказа от 14 хиляди души. Чистачка майор. Медицинска сестра майор. Действително, в министерството имаше структури, които бяха атрофирали и беше оправдано те да влязат в нормата. Само че покрай сухото изгоря и суровото.

- А защо бяха унищожени т.нар. досиета?

- Семерджиев подписа една заповед, заради която го осъдиха. Първо, нищо не е унищожено. Значи МВР има такъв оборот на документи, че и най-неграмотният оперативник, който се е въргалял 10 години в министерството, ще ви насочи къде да търсите документите. Ще ви кажа какво е унищожено, и то не беше във властта на някого да го регламентира. Такава власт нямаше. Унищожени са лични и работни дела на агенти, но кои лични работни дела? От текущия архив. Т.е. на действащите агенти. По силата на това техните лични работни дела се намират в касите на оперативните работници и те ги унищожиха. И аз съм го правил, признавам си.  Когато слушаха как „ще разпъват кожите и на агентите, и на комунистите“ и как ще ги пращат в Сибир,  оперативните работници решиха да изпълнят ангажимента, който са поели пред агентите.

- Какъв ангажимент?

Всички знаехме, че в Трети отдел, оперативния архив, седят картончетата. Картончетата седят, обаче делата - личните и работни, хората ги изгориха. Защо? Неотдавна гледах филм за Райнхард Гелен (ген. майор от Вермахта, ръководил военното разузнаване, предал се на съюзниците, след войната ръководи западногерманското разузнаване-BND до 1968 г.-б.р ). Американците искат от него цялата агентура на немското военно разузнаване от времето на войната.  Гелен, тогава военнопленник, отговаря: „Господа, информация мога да ви доставям колкото искате и каквато искате, но хора няма да ви дам. Аз съм се клел пред тях.“

Това бе позицията и на нашия състав тогава. Дори да беше издал Семерджиев заповед:  „Не пипайте делата“, пак щяха да ги изгорят. Това е задължение чисто човешко. Аз, който знам каква бе технологията на работа, мога да възстановя всички работни дела.

- И сега?

- И сега, разбира се. Знам къде да търся документите. Искам правилно да бъда разбран. Хората знаеха, че това е временно отлагане, временна защита на агентурата, и въпреки всичко го направиха. По тогавашните закони  за унищожаване на дело се полагаше военен съд. Представете си  какъв личен  риск са поели. Искам да обясня нещо, което хората не знаят, че умишлено се подмениха термините. Станаха досиета, вместо оперативни дела.

- Защо?

- За да се манипулира истината. Смесват се сигнали, които се проверяваха с преписки, с дела за оперативни проверки. 97% от тези дела завършваха  с резолюция „Лицето не провежда престъпна дейност“. Само 2,6% се превръщаха в дела за оперативна разработка. Изведнъж под маската на „досиета“ всички ония, които са попаднали в полезрението на Държавна сигурност, стават потърпевши от нея. А те не са били. Простичка манипулация, но ефектна. Направих проверка и се оказа, че до 1956 г. Между 11 000 и 13 000 души годишно са били разследвани от следствения отдел на ДС по глава първа от НК за диверсия, вредителство и терор. Тежки обвинения. А през 1968-а разследваните са едва 162-ма души. Виждате ли колко е голяма разликата. По същия начин се подмени терминът агент с доносник. А повечето агенти са служили на държавата, не на партията.

- А външен натиск за ликвидиране на службите имаше ли?

- Имаше, разбира се. През 1981-1985 г. броят на разкритите нелегални организации на основата на протурския национализъм в България нарасна повече от три пъти. При това не съществуваше нито една организация, в която да не става дума за отделяне на части от България. Че кой ако не Турция имаше интереси да разкрие цялата агентура, да разгроми нашите служби, да ликвидира всички съпротивителни сили на страната. Сега по отношение на сигурността ние приличаме на таралеж, който си е обръснал всичките бодли и  ака какво ще решат лисиците - дали на обяд да го изядат, или на закуска. Ние, службите, сме виновни за това, че не ни позволиха да дадем тази информация на българския народ.

- Кой не ви позволи?

- ЦК на БКП. МВР никога не е взимало решения само. При терористичния акт във влака Бургас-София на гара Буново през 1985 г. вестниците пуснаха само малки съобщения за „инцидент“, без да кажат, че става дума за атентат с жертви. С това от ЦК ни вързаха ръцете. А трябваше да е обратното, да информираме хората да се оглеждат за съмнителни пакети и за лица, за да предотвратим други атентати.  

По в-к Преса


Коментари
2014-06-04 12:03:49 От: ЕЕЕЕЕЕгати

демокрадацията!Тези събориха дворци за да си оградят кучини колибки..

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот