Новата история на България в творбите на полски художници (2)

Автор: Калин Николов

Тадеуш Айдукевич Маневри край София 1894 година

И както това се отдава само на истинския свидетел, творецът не добавя нищо друго, дори чутото или обмисленото в почивките между боевете. Няма го приповдигнатото величие на българската армия, нито е предаден приповдигнато и големият подвиг на българските доброволци.

Липсват всякакви особени акценти и при изобразяването на армейските водачи, с цел да бъдат представени в неестествена, макар и благоприятна светлина. Напротив, ние сме пред сцени, които разкриват реален по сила патриотизъм и доказан чрез многобройните исторически факти дълг, предизвикал масовото и храбро участие в отбраната на млада България през 1885 година.

Лист след лист, чрез нарисуваното от Пиотровски се разкриват ситуации на неимоверни усилия, но някак успокоени и потопени в панорамата на Сливница, Драгоман или Цариброд. Нарисуваното показва действията на бойната линия, които, изострени от фаталния край за стотици войни, българите са приели за лична съдба в името на свободата и независимостта на своята майка България.

Антони Пиотровски се доверява на собствения опит, убеден в творческия си възглед и в отговорността си на очевидец. Пред него обикновените и добродушни български селяни се превръщат в безстрашни войни, нисшите чинове офицери са по-решителни от генералите (макар най-висшият чин в нашата тогавашна армия да е бил майор, докато сръбската армия се водела от генерали), студенти се завръщат от своите европейски университети, за да се отправят към бойните полета.

България в онзи момент от своята нова история още не е имала напълно изградена армия. Тя е допълвана от доброволци, много от които никога не са воювали. Но за българите нашествието в родната им земя е вероломен акт, а отбраната – свещен дълг.

Отразеното от Антони Пиотровски в тези рисунки е толкова многообразно и цялостно, че ни води естествено към логиката и последователността на събитията, на които той е бил свидетел. Пред нас е запечатано едно време, което никога повече няма да видим по толкова убедителен начин.

Що се отнася до качествата на рисунките на Пиотровски като самостоятелни художествени творби, чрез тях могат да се направят интересни изводи за творческите процеси през XIX век. Несъмнено, както вече подчертахме, Антони Пиотровски е бил бърз и похватен рисувач, опитен в реалното изобразяване на действителността.

Методът му обаче е свързан с това, че той предава работата си за обработване и привеждане на нарисуваното от него в окончателната форма за ксилографиране. Тоест моделира нещата по натура само донякъде, достатъчно, за да ги поемат в следващите етапи гравьорите на съответните издания.

Пиотровски копира на прозрачни листове различни скици и ги събира върху един по-голям лист, където придава убедителни характеристики на видяното, съчетани в отлични композиции. От своя страна тези композиции почти навсякъде съдържат панорама от фигури, пространство с пейзаж разгърнат в дълбочина, атрибути, движения, униформи, конкретно портретувани лица… Любопитното е, че художникът понякога подава към различните издания почти едни и същи композиции, но различаващи се с нещо задължително.

Един пример: в композиция с Батенберг, изправен върху рубежите пред бойните действия, при едната гравюра ръката на княза държи бинокъл, отдалечен от лицето му, в друга, очевидно по същата предварителна рисунка, князът гледа през бинокъла си…

Рисунките на Пиотровски, освен документалното си значение, сами по себе си носят завършен художествен резултат и са пример за графични решения, постигнати с култура, опит и безспорно майсторство. Дори когато художникът допълнително обяснява с думи заради гравиращия, че земята е кална или от облаците леко вали, ние без съмнение сме усетили и калта, и студа, разчели сме времето, емоциите, настроенията.

 Другият художник, свързан с времето, за което пишем, е Тадеуш Айдукевич, роден през 1852 година в град Величка, Южна Полша. Град, прочут в цял свят със старата си мина от каменна сол –с толкова интересно построени в нея параклиси и скулптури, че за да я разгледат, в галериите са слизали Коперник, Хумболт, Гьоте, Менделеев.

Младият Тадеуш и брат му Зигмунд, който е само с една година по-малък, обичали да рисуват и това се превръща в тяхно призвание. И двамата стават художници.

Между 1868 и 1873 година Тадеуш Айдукевич учи живопис в Академията за изящни изкуства в Краков при Владислав Лушкевич. За своите четиридесет години преподавателска практика Лушкевич е подготвил няколко поколения полски художници, в това число Ян Матейко, Артур Гротгер, Анджей Грабовски, Александър Котсис, Яцек Малчевски, Винсент Водзиновски, Станислав Виспянски, Юзеф Мехофер, Пьотър Стахевич, Карол Зиндрам Машковски, Войчех Вейс, Станислав Дембицки, Вацлав Конюшко, Юзеф Менцина-Кжеш, Антони Козакевич, Владислав Похвалски, Валери Еляш Радзиковски и многи други.След това Айдукевич продължава образованието си в академиите на Мюнхен и Виена, където негов приятел и състудент е бъдещият майстор на батални сцени Войчех Косак.

Тадеуш Айдукевич започва самостоятелното си творчество с картини от селския полски бит. Много често в композициите си включва сцени с коне, заради което започва да ги отглежда в създадено от него лично стопанство . Същевременно се изявява и като опитен портретист. В музея в Краков се съхранява портретът му на знаменитата полска актриса Хелена Моджейевска (споменахме я като участваща в обществото на студиото във варшавския хотел „Европа“). Прекрасният женски образ с книга се е превърнал в символ на новата полска култура.

Лишен от всякакви външни ефекти е портретът, който Айдукевич прави на Карл Стефан Австрийски, ерцхерцог от династията на Хабсбургите, грос-адмирал, роден брат на австрийския император Франц Йосиф. Ерцхерцогът и художникът често се виждали и разговаряли върху политическите пътища за постигане на независимостта на полската държава. Известно е, че великите сили преговаряли за провъзгласяването на Карл Стефан за крал на Полша и това вълнувало елита на страната.

Художникът предприема и пътуване в Близкия Изток. По същото време Ориентът е предизвикателство, в което се отразява мистериозността на Изтока, а екзотичната страна е оправдание за еротичните и бурни сцени, въвличащи европееца в полупознатото и опасното. Композициите, които Айдукевич прави на тази тема са свързани с бита и религиозната отдаденост на хората от близкия Изток и Африка, „черпи из пъстрия живот на екзотичните източни народности“, както се е писало в наши издания за неговото изкуство..

Също така пътува из Източна Европа, като през 1884 година посещава султан Абдул Хамид II в Цариград. Срещите им са в интерес и на двамата. Любопитното е, че султанът бил отличен дърводелец, правел мебели, а парите от тях, както сам разказвал,  дарявал на бедните. Създал е също Академия за изящно изкуство, музеи. Абдул Хамид поръчва редица портрети на полския художник. Клиент на Тадеуш Айдукевич е и принцът на Уелс, Алберт Едуард, син на кралица Виктория, който по-късно ще стане Едуард VII, крал на Англия.

Чрез картините си с батални сюжети и портретите на известни личности, Тадеуш Айдукевич е сред чужденците художници, които допринасят съществено за развитието на новото българско изкуство. През 1894 година, по покана на княз Фердинанд,  Тадеуш Айдукевич пристига в България. Нарисуваното от него прави впечатление, защото в българския павилион на Световното изложение в Париж през 1900 година, наред с картините на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Харалампи Тачев, Жеко Спиридонов, Борис Шац, Иван Ангелов, Петко Клисуров и Антон Митов, са показани и негови творби.

В Париж разнообразна публика вижда в българската палата картината на Айдукевич „Преглед при Витоша“, която поради някои все още стари форми на езика ни на времето се е казвала „Смотр при Витоша“ и била нарисувана фактически в 1891 година. Днес композицията притежава преди всичко любопитна документална стойност.  До коня на княз Фердинанд гърбом стои тогавашният министър на войната генерал Рачо Петров. Малко зад тях са генералите Стоянов и Михаил Савов, също и майор Добнер, австрийски офицер на служба в Двореца. Виждаме още ротмистър Сава Савов и княжеския адютант генерал Петър Марков. Пред тях дефилира българската кавалерия, предвождана от полковник Иван Маринов и подполковник Цонев.

По-късно той работи в Санкт-Петербург и Букурещ, където е придворен художник. По поръчка на Министерството на войната в Румъния изготвя албум, посветен на имперските униформи на армията.

Братът на Тадеуш, Зигмунд Айдукевич, също оставя сериозна диря в полското изкуство с поредица от дванадесет композиции със сцени от живота на Тадеуш Костюшко, а и много други произведения.

През Първата световна война Тадеуш Айдукевич се включва като герой в 1-а дивизия на Полския легион, влизащ в състава на Австро-унгарската армия. Загива на 9 януари 1916 година на бойното поле край Краков.

Картини на Тадеуш Айдукевич и до днес са сред високите образци в полската художествена история и много негови творби са разпръснати в редица музеи. Той е майстор предимно на представителните портрети, елегантни и бляскави, но също така умее да предава напълно интимни черти в своите модели. Редица от най-високопоставените членове на властта или обществото сядат пред статива му скромно облечени, „непредставителни“. Отделни негови творби предизвикват спорове в обществото. Такъв е и портретът на актрисата Хелена Моджейевска, нарисуван преди първото й артистично турне в Съединените американски щати. Писателят Хенрик Сенкевич, който бил близък на актрисата, намира в творбата липса на оживлението, съпътстващо красивата жена. При всички случаи художникът е бил канен още два пъти да рисува Моджейевска.

Академичният начин на рисуване, типичен за художника, днес е предмет на дискусия. Наричат го „Jet Set“ художник, което в свободен превод означава свободно отсядащ в различни точки на света и използващ таланта си, за да печели благоразположението на богатите и известните. Така той се превръща в дългосрочен гост на различни аристократи, които преди Първата световна диктуваха стария световен ред. Тадеуш Айдукевич само частично се вписва в подобна схема. Но той фактически не е художник, отдаден на пресъздаването на лустрото и блясъка. Напротив – редица от „господарите на света“ ни внушават усещането за непринуденост.

Стремежът му да бъде колкото се може по-реалистичен откриваме дори в произведенията, свързани с Ориента – като място, в което светът все още е виждал мистичната среща на вярата с неизвестността на Вселената. Внушенията на видяното в мюсюлманските страни по думите на френския изкуствовед Роже Маркс „издига в мрака своята искряща диадема от аметисти и изумруди, и би могло да се повярва, че е измислена от няколко разказвачи в стил „Хиляда и една нощ“.

Но това се отнася за модата при художниците ориенталисти. А в същност пресъздаденото от Айдукевич е съсредоточено върху естеството на живота сред опасните места в природата, на човешката надежда за съществуване пред реалността с пустинята и стихиите.

Българският период на художника е различен. Обществените преобразования художникът разкрива чрез поредица от личности, сами или в атмосферата на техните задължения…

Изкуството на автори като Антони Пиетровски и Тадеуш Айдукевич е родено от историята, но е и панорама на историческата документалност по време, когато не е имало друго подобно –  и по-точно  –  средство за среща между творчеството и действителността.

Зрителят на изложбата в Националната галерия ще види както уникални творби, голямата част от които напълно неизвестни досега, но и ще се потопи в мащабни творчески пространства. А това е повече от интересно.

Източници:
Д. Г. Димитров.  Каталог на НГЧИ: Антони Пиотровски. Свидетел и хроникьор на княжеското време, София 1996.
Słownik artystów polskich i obcych w Polsce działających. T. VII. Warszawa: Instytut Sztuki Polskiej Akademii Nauk, 2003.
Biography and painting. Muzeum Narodowe w Krakowie (National Museum in Krakow). 2010.
Калин Николов. Сръбско-българската война (1885) в рисунките на Антоний Пиотровски от фонда на НГЧИ. Втора национална среща „Съхраняването на националната идентичност и музеите в България като част от устойчивото развитие”  29 –  31 октомври 2014 г. - Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”
Tadeusz Ajdukiewicz. // Muzeum Narodowe w Krakowie.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//novata_istoriia_na_bylgariia_v_tvorbite_na_polski_xudozhnici__2_-h-956.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот