Летопис: На 21-ви февруари 1986 г. тръгнаха трусовете в Стражица

Автор: Стоян Гълъбов

Стражица винаги ще помни този неделен следобед на 7 декември 1986 г. Тогава в 16 часа и 17 минути, градчето е разлюляно от силно земетресение. 5,7 по Рихтер събаря 15 000 сгради и преобръща живота на 2550 семейства от общината. Загиват трима, 80 са ранени, а 80% от жилищата остават необитаеми. Хиляди семейства са принудени да живеят във фургони с години.

Това е най-силното земетресение в България след катастрофалната двойка земетресения през април 1928 година – чирпанското земетресение на 14 април 1928 г. и пловдивско-поповишкото на 18 април 1928 г. Епицентърът е в района на град Стражица, около Асеново, на 7 километра разстояние, магнитудът  5, 7, дълбочината на източника – на 13 километра под земната повърхност.

Фактически земетръсната активизация в района на Стражица (Горнооряховска сеизмична зона) започва на 21 февруари 1986 г. със земетресение с магнитуд 5, 1 и интензивност в Асеново, Мирово, Бреговица, Кавлак и Стражица от седма степен по 12-степенната скала за въздействията. След този утринен трус, нанесъл щети (напуквания в стени около отвори и пукнатини между комини и покриви), активизацията продължава.

Намаляването на броя на трусовете се сменя от роеве слабо усещани сътресения до 23 ноември. На 23 ноември се разразява един кратковременен рой от твърде слаби земетресения (11 – 12 труса с магнитуд около 2 до 2, 5), усещани от станалите чувствителни жители на епицентралната област (т.е. Стражишки район). Това е роят, предтеча на земетресението на 7 декември в 16 часа и 17 минути. Епицентърът е отново в Асеново. Няколкото селища в близост, включително и град Стражица, попадат в област на въздействие с интензитет до 8-а степен по 12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник.

Късмет е, че земетресението е в неделя, че е нямало деца на училище и хората не са били на работа.

След бедствието държавата осигурява почти 1 милиард лв –  колосална за времето си сума, която трябва да послужи за възстановяването на разрушенията. Хората в цяла България събират 7 млн. лв за пострадалите стражанци. Всеки дарява, каквото може.  Знатните строители Игнат Раденков и Дамян Илиев пристигат в градчето с по една мистрия, доброволно да подпомогнат възстановяването на селището. Лично Тодор Живков няколко пъти посещава бедстващото население и живо се интересува как вървят възстановителните процеси.

За възстановяването на сградния фонд са построени две мощни производствени бази. Първоначално са осигурени 2000 фургона.  Изградени са и 703 временни къщички, за които тогава са похарчени 20 млн. лв.  Впоследствие обаче  Политбюро на ЦК на БКП отчита, че такова строителство е грешка, тъй като е временно, и практически бараките трудно издържат на зимите. Но парите са вече похарчени. Изградени и ремонтирани са 5564 къщи и общински жилища, но и не малко остават незавършени на различен етап на строителство.

Според местните хора, със стотиците милиони, които осигурява комунистическото правителство е можело да се построят три Стражици, но след последвалите ревизии става ясно, че не малка част от парите не отиват по предназначение и потъват в нечий джоб. Оказава се, че 368 къщи построени до 1991 г., са на собственици, които не са имали жилища преди това. А десетки са и тези, които са нямали нищо общо със Стражица, но използвали еуфорията и смутното време си построяват къщи. Плаща се и за много несвършена работа, а институции и граждани се питат къде потънаха милионите за Стражица. Разбира се виновни и осъдени няма.

Днес 30 години по-късно, сградният фонд в град Стражица е подновен, но в градчето и околността могат да се срещнат все още невъзстановени сгради. Все още има недовършени обекти, невъзстановена улична и междуселищна инфраструктура: 130 къщи; детска градина; картинната галерия в гр. Стражица; църквата “Успение Богородично”, основното училище в село Царски извор и много други. Все още има хора, които пазят фургоните си, за да отглеждат около тях зеленчуци, а и да има къде да избягат, ако отново земята се разтресе. На оградата на някой от фургоните може да се види табела „Образцов дом”, но стандартът на живот на тези хора не е никак образцов. Наистина много от рухналите къщи в Стражица са заместени от нови сгради след 1986 година. Сега хората живеят в редици еднотипни постройки, строени така, че да издържат на земетресение. Но си личи, че и немалко сгради са строени дотам, докъдето са стигнали парите, а след това са зарязани.

Земетресението в Стражица предизвиква и промени в законодателните изисквания за строителството на сгради. Въвеждат се много по-строги антисеизмични критерии, чието прилагане трябва да се контролира, защото иначе……

На 7.12.2010 година, върху сградата на бившето АПК, по част от която са запазени следи от бедствието, е поставен накривен часовник със стрелки, спрели в 16:17 часа, за да припомня на хората за трагичната съдба, която сполетява населението тогава.

По сайта SOCBG.com

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//letopis:_na_21_vi_fevruari_1986_g__trygnaxa_trusovete_v_strazhica-h-955.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот