Иван Нейков: Чакат ни още 10 години младежка безработица

Автор: Аделина Иванова (1 коментар)


Иван Нейков: Чакат ни още 10 години младежка безработица Снимка: в-к Преса

Който не влага средства в развиването на своята фирма, много скоро си докарва главоболия както с инспекцията, така и с прокуратурата

Иван Нейков е роден на 17 април 1955 г. в Хасково. Завършва право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Зам.-председател на КНСБ от 1992 до 1997 г. През февруари 1997 г. е назначен от президента Петър Стоянов за министър на труда и социалните грижи в служебния кабинет на Стефан Софиянски. От май 1997-а до юни 2001-ва е социален министър в правителството на Иван Костов. Председател на Балканския институт по труда и социалната политика.

- От работа се гърбавее, не се хубавее, казва народът ни. Г-н Нейков, може ли да потвърдим истинността на тази поговорка, стъпвайки върху скорошно изследване на Главната инспекция по труда, според което 43 на сто от работещите се жалват от болести?

- Ако трябва и аз да ви отговоря с поговорка, то тя ще бъде: „Ела зло, че без теб - по-зло.“ Но все пак, ако беше вярна поговорката за гърбавеенето от работа, то тогава безработните сигурно щяха да са най-красивите. Извън шегата, проблемът с условията на труд наистина е много сериозен. В условията на криза почти всеки наш работодател прави две неща - спира вложенията в подобряване условията на труд и за повишаване квалификацията на своите работници.

Сред много от чорбаджиите съществува изцяло погрешната теза, че ако не инвестират в по-добри условия на труд, ще станат по-конкурентоспособни, защото продукцията им излиза по-евтино.

Това обаче е абсолютно погрешна илюзия. Отказът да правят тези подобрения рано или късно, както казват хората, им излиза през носа. Защото изследванията сочат категорично, че онзи, който не влага средства в развиването на своята фирма, много скоро си докарва главоболия както с инспекцията, така и с прокуратурата. При такива работодатели много по-често стават тежки трудови злополуки, включително и смъртни. И тогава цялата им спестовност и икономия се оказват безсмислени и те плащат много повече, отколкото ако правят разумни подобрения.

- Почти всички анкетирани са се оплакали от стрес на работното място, това как влияе на производителността и на труда въобще?

- Стресът много повече пречи, отколкото помага. Напоследък медицината ревностно отчита негативните ефекти от него като нараснала умора, безсъние, стомашно-чревни заболявания, неврози и т.н. Самото изследване пък се прави в пика на икономическата криза, в която живеем. Това при всички положения е повлияло в самооценката на хората, защото страхът за работното място, опасността от безработица и др. няма как да не доведат до нарастване на притесненията у мнозина.

- Как си обяснявате половата диференциация, според която жените у нас се трудели повече от мъжете?

- Установихме няколко важни от управленска гледна точка факта, свързани с т.нар. джендър проблем, или половата дискриминация. Доказано бе, че у нас има дискриминация по полов признак. Може да се сложи знак за равенство между феминизирани отрасли със средна заплата, по-ниска от тази за цялата страна. Нужни са сериозни действия от страна на ръководителите, за да се преустанови тази несправедливост.

Всички мъже в България твърдим, че страшно много обичаме вас, българките, че сте най-красиви и най-добри и няма други като вас. Само че да не става дума за заплата, за кариерно развитие и за това жена да ни ръководи на работното място. Фактът, че дамите имат по-ниски доходи, е резултат от масовото им недопускане да израснат в кариерата. Изследванията сочеха още, че от всички ръководни длъжности в страната те заемат само 12-15%, а всички останали 85 на сто са за мъжете.

Това е показателно за дискриминацията. Ето защо се налага българските жени да работят още повече и в други сфери, да не говорим, че в тези обобщения не се начислява домакинският труд, който полагат вкъщи.

- Напоследък много се говори, и то доста противоречиво, за младежката безработица - според някои тя расте, според други намалява. Каква е истината, г-н Нейков?

- Част от майсторлъка на българина е да коментира различните въпроси в зависимост от стола, на който седи в момента. Затова трябва да поглеждаме откъде идват коментарите. Истината е, че проблемът е много сериозен, колкото и да си заравяме главите в пясъка и да твърдим, че безработицата е намаляла. Данните са много сериозни - ние сме на първо място в Европа по брой млади хора, които нито учат, нито работят.

Това означава, че ще имаме поне още 10 години проблеми с младежката безработица. Този контингент, който сега е в ученическа възраст, но не учи, ще продължи да расте като години, докато стигне границата на младежката възраст от 29, да речем. Тези хора никой работодател не ги иска, защото те нямат нито образованието, нито квалификацията, която се търси.

- Как се обяснява този феномен?

- Този феномен се обяснява не с цъфтеж на икономиката ни и други подобни положителни тенденции, а с факта, че раждаемостта непрекъснато намалява и просто младежите в идните три петилетки ще бъдат по-малко. Ненапразно върху младежката безработица се фокусира и ЕС. Тя е опасна и с друго. Всеки младеж, който е завършил, трябва да започне работа най-късно до 5 години, иначе губи всичко, дисквалифицира се. 

Той свиква с мисълта, че ще изживее живота си, като само от време на време ще поработва в сивата икономика. Така постепенно се превръща в аутсайдер, по този начин се поражда и генерационната безработица, тъй като подобни хора ще преподадат и предадат порочните практики, за които говорим сега, и на своите деца.

- Кажете поне една конкретна стъпка, която може незабавно да се направи?

- Едно от много важните неща е да бъде подкрепена от всички държавни институции и с всякакви средства Националната агенция за професионално образование. За това не бива да се щадят никакви ресурси. Защото тази агенция ще даде шанс на хиляди млади без образование и квалификация, които обаче работят, за да се изхранват. Те са заети в т.нар. сив сектор на икономиката, имат опит и умения, но нямат тапии. 

Ако ги получат от въпросната институция, тези млади хора ще получат шанс да излязат на светло и да заработят като почтени граждани и данъкоплатци. Националната агенция обаче трябва незабавно да премине под егидата на социалното министерство, а не да остава под шапката на образователното ведомство. Повече от ясно е защо - говорим за квалификация на работещи занаятчии, а не за образование в общоприетия смисъл.

- Какво означава безработните да имат „личен консултант“?

- В много от политиките има и доста екзотика, меко казано. Стотици българи днес имат нужда от работа, за да изкарват поне по 20 лв. на ден, за да нахранят семействата си. А не да им натрапват „лични асистенти“, за които се плаща от бюджета. Осигурени са, да речем, 200 консултанти, обаче никой не знае какъв ще е ефектът от тяхната работа.

- В бедна държава, каквато е нашата, как трябва да се чете и какво означава понятието „социално слаб гражданин“?

- (Смее се.) Ние може да сме най-бедните в ЕС, но самооценката на българина въобще не е като за човек от Третия свят. Информацията и при нас работи на най-високо ниво и ние всички искаме достиженията на най-богатите държави да са и за нас. От тази гледна точка за нашенеца социално слаб е човекът без цветен телевизор, а не онзи, който спи под моста.

По в-к Преса

Припска на „Българи”:

Всичко е казано в подзаглавието – това е  класическия капитализъм! А не балканския чорбаджилък – „псевдо” би трябвало да се добави преди „балкански”...

Коментари
2014-05-30 16:32:34 От: след 10 години

няма да има младежи! Прекрасен извод - няма за какво да се тревожим, трябва само да почакаме?

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот