Голямата Татяна Лолова изпълни 80!

Автор: Редакционен коментар


Голямата Татяна Лолова изпълни 80!

Цял живот тя убеждава критиците си, че е незабравима, и в драмата, и в комедията, а най-царствено присъства в сложните пластове на трагикомичното...

Ражда се в София на 10 февруари, 1934. Майка й е от руско-украински произход, баща й, Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед – също Желязко Лолов е известен театрален актьор в Плодив.

Още от детската градина, а и след това училище, Татяна е убедена (както и всички около нея), че трябва да стане артистка - и редовно се изявява по училищните концерти и празненства предимно с рецитации.

Съвсем естествено е приета да учи в Държавното Висше Театрално Училище  (ДВТУ), което при завършването й вече се казва ВИТИЗ, а днес НАТФИЗ. Учи в класа на професор Стефан Сърчаджиев, в същия випуск са още Ицхак Финци, Григор Вачков, Емилия Радева, Никола Анастасов, Досьо Досев, Леда Тасева… Татяна Лолова мечтае за драматични роли, но още от първи курс всички забелязват комедийния й талант. В този дух са и първите й професионални изяви в областта на  естрадата още като студентка.

След завършването си, през 1955 г. Татяна е назначена в русенския театър. В края на следващата година, на 26 декември, 1956 г. - тя става първата актриса, назначена в новосъздадения Сатиричния театър – който официално се води основан през 1957 г.  Играе в „Баня” и „Дървеница”на Маяковски, „Импровизация” на Радой Ралин и Валери Петров, Беатриче в „Много шум за нищо”, „Когато розите танцуват” и „Сняг” на Валери Петров, „Женитба” на Гогол  и постепенно се превръща в любимка на публиката, наред със звезди като Георги Калоянчев, Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Никола Анастасов, Гриор Вачков и др.

Но популярността за първи път идва не толкова от театъра, колкото от радиото (което в онези години се слуша много повече от днес) и по-точно от чудесните предавания на редакция „Хумор, сатира и забава”. Там за първи път много от  българските актьори пропяват и се раждат прочутите „Златни косове”. Лолова става известна от радиото, но голямата популярност естествено идва с появата на телевизията. Първите излъчвания са на живо от студиото в Телевизионната кула, а хората се събират да гледат в малцина от съседите, които са си купили телевизор.

През 1978 г. вече утвърдената като звезда на комедията актриса шокира почитателите си и критиците като напуска Сатирата и се премества в театър „София”, за да играе драматични роли. Но още преди това играе с огромен успех (от 1976 до до 1984)  заедно с Калоянчев в камерната трагикомедия на Арбузов „Старомодна комедия” – която си остава една от най-любимите й постановки. В театър „София” Лолова остава 11 години и през това време убеждава и най-резевираните  критици и зрители в драматичния си талант . С най-голям успех - 11 години пред препълнени зали, играе баба Гена в „Човекоядката” на Иван Радоев. Но ролята на живота й – според самата актриса, идва след завръщането й в Сатиричния  театър – с моноспектакъла по Бекет „Щастливи дни”. Ролята на Уини й носи наградата А’аскеер през 1992 г.

Татяна Лолова е и киноактриса, при това с доста филми - въпреки думите на иначе близкия й приятел Рангел Вълчанов, че никога няма да види кино, понеже няма вежди. Режисьорът Володя Янчев я е канил в почти всичките си продукции –  комедиите „Невероятна история”, „Топло”, „Последният ерген”. Във филма на Конрад Волф „Гоя” играе испанската кралица Мария-Луиза Бурбонска в обкръжение на актьори от първа величина от 8 страни. Ролята не е особено голяма, но в Германия пишат, че създава нов стил на актьорска игра, а един от големите руски критици Виктор Комисаржевски я обявява за страхотна актриса.

Друг режисьор, който почти неизменно предпочита да я има във филмите си е Георги Стоянов: „Случаят Пенвеле”, „Къщи без огради”, „Щурец в ухото”, „Константин Кирил Философ”. Специално за играта й в „Птици и хрътки”, известният руски режисьор Сава Кулиш казва в „списание Киноизкуство”:  „Порази ме Татяна Лолова като блестяща ексцентрична актриса, която притежава и рядката за ексцентричния актьор способност да бъде органична и да вярва в онова, което играе”.

Ще цитираме думите на големия наш театрален критик, покойния професор Любомир Тенев: „…в нейната игра има нещо парадоксално. Колкото и кратко да е на сцената, тя ни „разказва” смешно-тъжната житейска повест на своята героиня. И същевременно играе остро, експресивно,  задъхано, фантазно, между битовото и „ирационалното”, между реалното и недействителното… Сега в хумора на Татяна Лолова има нещо от трагиката на Молиер, а в драматизма й – нещо от хумора на Молиер. Радвам се, че я има. Без нея сцената ни би твърде опустяла.”

 



По Dir.bg / Нет Фокус

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот