България трябва бързо да приеме еврото

Автор: Людмила Куюмджиева (1 коментар)


България трябва бързо да приеме еврото

Влизането във валутния съюз ни гарантира сигурност, така прогнозират макроикономисти, освен всичко, ще имаме пълноправен достъп до огромен финансов, капиталов и трудов ресурс

България трябва да вземе политическо решение и да предприеме стъпки за въвеждане на еврото като национална валута. Около това мнение се обединиха икономисти в анкета на „Преса“. Членството в еврозоната ще има повече положителни, отколкото негативни ефекти за икономиката и инвестициите, категорични са експерти.

Финансовият министър Петър Чобанов обясни още в края на миналата година, че при „задоволително“ и трайно нарастване на икономиката през 2015 г. е възможно да се пристъпи към кандидатстване за паричния съюз. Уж всички са „за“, но до момента България не води  официални преговори с Европейската централна банка, обясниха близки до БНБ.

Ако въведем еврото, страната ще има пълноправен достъп до огромен финансов, капиталов и трудов ресурс. Бизнесът ще работи при равни условия с останалите компании от еврозоната,

няма да се налага превалутиране

при търговски сделки, както и ще отпадне валутният риск, който сега се калкулира в цената на кредитите. Още повече - ще се елиминира опасността от опити за дестабилизиране на финансовата система.

След като България се е присъединила към ЕС, е редно да се влее и във финансовия съюз. Това не е музика по желание, а наше задължение.
 

При валутен борд всички пари трябва да са гарантирани в чужда парична единица, което ограничава предлагането на пари у нас, каза макроикономистът Величка Рангелова.

Подобно мнение изрази и икономистът от „Отворено общество“ Георги Ангелов, според когото приемането на еврото е положителна крачка напред и трябва бързо да я направим.
 

За да сменим левовете с еврото, държавата трябва да мине през задължителна процедура. Първо се влиза през т.нар. чакалня за еврото - двегодишен период, през който се прави подготовката за плавен преход към единната валута. Следят се макроикономическите показатели на страната, както и отклоненията на валутния курс. Последното не е проблем за България, тъй като и без това имаме валутен борд. Поради тази причина курсът към еврото е фиксиран. Предприемането на стъпки за влизането в „чакалнята“ не би създало проблеми за страната, защото няма да има никакви допълнителни изисквания, с които да се съобразяваме, коментира Ангелов.

Проблемът не е финансов или технически

а чисто политически. Ще ни трябва съгласието на 19-те държави, които вече членуват в евровия клуб, както и на ЕЦБ. Знаем от опита си с Шенген, че някой все е против, обясни Ангелов. Според него, за да получим картбланш, страната трябва да се заеме със структурни реформи, за които Брюксел говори от години, но които все зациклят на родна почва.

„Откакто имаме валутен борд и откакто съществува еврозоната, мнението ми не се е променяло. Трябва да се присъединим към нея и ползите ще са повече от негативите - коментира и икономистът от „Индъстри Уоч“ Лъчезар Богданов. - Когато през 2009 г. вицепремиерът Симеон Дянков обясни, че това е приоритет, ние го подкрепихме. Само че стъпките не бяха направени“, добави той. 

Покриваме критериите от Маастрихт

България покрива четирите критерия от Маастрих за кандидатстване за еврозоната. Според последните доклади на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК) страната ни заедно с Чехия и Швеция изпълнява всички изисквания. Годишната инфлация в България до май тази година е минус 0,8% при таван от 1,7 процента, т.е. имаме ценова стабилност. Бюджетният дефицит за 2013 г. е равен на 1,5% от БВП. Според еврокритерия максимумът е 3%.

Дългосрочният лихвен процент (по 10-годишни държавни облигации) у нас за периода май 2013 - април 2014 г. е средно 3,5%, което е под прага от 6,2 на сто. Експертите от ЕК отчитат, че съотношението брутен държавен дълг към БВП също е ниско. В България задлъжнялостта на държавата е 18,9 на сто, което е значително под максимално допустимите 60%.

Пречката пред присъединяването ни към еврозоната е, че не сме се включили в механизма за валутна стабилност, т.нар. чакалня за еврозоната. 

Няколко държави са твърдо против единната валута

Еврото има и твърди противници. Няколко държави, членки на Европейския съюз, не искат и да чуят за въвеждането на единните пари, въпреки че са длъжни все някога да го направят. От началото на следващата година в ЕС ще има девет държави, които не са се обвързали с еврото - България, Дания, Обединеното кралство, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чешката република и Швеция.

Най-яростни противници са скандинавските страни и Великобритания, които имат споразумения да не го въвеждат изобщо. Не е такъв случаят на Чехия. Но чехите са твърдо против еврото, харесват си кроните. Премиерът в оставка Петър Нечас обяви, че преминаването към разплащане с евро сега би било икономическа и политическа глупост.

Правителството заяви, че няма да бъдат определяни никакви срокове, дори ориентировъчни,  за въвеждане на еврото. Изследванията показват, че 75 на сто от населението в страната е против валутата. В Полша ситуацията е подобна.

Обаче има и ентусиасти, които дори не са членове на ЕС, но пък едностранно въведоха съюзните пари. Те са официална валута на Черна гора и Косово. Едностранното приемане обаче не се харесва на финансовите министри в ЕС. Затова и в средата на миналия месец се появиха информации, че ЕС ще настоява в Черна гора валутата да бъде сменена. 

От началото на кризата четири нови членки

От началото на финансовата и икономическата криза в света през 2008 г. европейският валутен съюз се разшири с четири държави. След фалита на банка „Лемън Брадърс“ през септември 2008 г. досега място в евровия клуб получиха Словакия, Естония, Латвия, а от януари 2015 г. и Литва. 

Еврото е една от най-младите парични единици в света. То се появи официално на 1 януари 1999 г. и влезе в масова употреба на 1 януари 2002 г. За въвеждане на единна европейска валута са били необходими няколко десетилетия подготовка, като за начало може да се приеме подписването на Римския договор през 1957 г., който създава Европейската икономическа общност. 

Основите на икономическия, валутния и политическия европейски съюз се поставят с подписването на Маастрихтския договор през 1992 г. През 1995 г. на Европейския съвет в Мадрид страните членки приемат единодушно названието „евро“, а четири години по-късно първите 11 държави фиксират националния си курс към валутата. 

По в-к Преса

Коментари
2014-07-09 10:06:18 От: ++++++

И да иска, и да не иска да го приеме пустото евро, подписването на предстоящото споразумение между ЕС и САЩ за махането на митата върху американските стоки, ще я принудят скорострелно да го приеме... Европа става щат на Америка с 28 окръга, това е, икономиките се сливат. "Както ви се харесва", ама хич не е по Шекспир...

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот