Звънът на дарените камбани в Родопите

Автор: Иванка Ангелова

Църквата в Джебел

След Балканската война и Освобождението на Източните Родопи започва процес на заселване на значителни групи християни – бежанци от Тракия, Македония, Добруджа и Западните покрайнини в новоприсъединените земи. В тях се настаняват български гарнизон, българска администрация, полагат се основите на българското образование и култура. С това в Източните Родопи започва да действа и българската православна църква.

През 1920 г. в Кърджали е открита енория, в която влизат Кърджалийска, Ардинска и Момчилградска околия, с един обслужващ свещеник – бившия гарнизонен военен свещеник Георги Стоянов, заселил се със семейството си в Кърджали.

Налагат се важни промени в културата и образованието. Изграждат се все повече православни храмове, започват да действат и други православни свещеници. Голяма част от средствата, с които са построени, и за закупуването на  църковната утвар са получени не от Светия Синод или Пловдивската митрополия, а са събрани по места или са дарение на  християни.

Така от 1920 г. до 1928 г. коренно се промяна обликът на Кърджали. Прииждащото от Тракия християнско население получава превес. В града се оформя бежански квартал, регистрират се много бежански културно-просветни дружества. През 1928 г. е завършено строителството на черквата „Свети Георги”. В построяването и обзавеждането й участва цялото християнско население на енорията, както и много други дарители.

На страниците на сп. „Родопа” в бр. 1 от 1928 г. е поместено известие, в което издателят на списанието Атанас Караманджуков съобщава, че Васил Г. Вулев, “бащата на нашите приятели братя Вулеви”, е починал  в Пловдив. Допълнено е, че покойният е родом от село Еникьой, Ксантийско, и се преселил в Пловдив. Починал е на 70-годишна възраст.

Следва съобщение за направено дарение: “Георги Вулев – син на покойния Васил Вулев, виден тютюнотърговец, е подарил на новостроящата се черква в Кърджали камбана с тегло 500 кг и с цена 45 000 лв.”. Черквата е осветена тържествено на 14 октомври 1928 година.

Православен български храм е построен в периода 1924 – 1931 г. и осветен и в Ардино. Председател на настоятелството и на строителния комитет и тук е свещеник Георги Стоянов, в чиято енория по това време влиза и Ардино. Дарители на камбаната отново са братята Вулеви от Пловдив – “в помет на починалия им баща”.

Сведения за членове на същото семейство продължават да се срещат в сп. „Родопа”. В бр. 2 от 1933 г. е поместена жалейка и за Янко Василев Вулев, 38-годишен, родом от Еникьой, починал след продължително боледуване в Пловдив на 31 декември 1933 г. 

За него се казва, че “По време на изгнаничеството си, самостоятелно или със своите братя Георги и Гавраил Вулеви е работил неуморно с рядка преданост, компетентност и умение на тютюнотърговското поприще и бе отличен тракиец родопчанин”.

Личността на Георги Василев Вулев присъства и в книгата на Георги Александров Вулев “Село Кръстополе (Еникьой), Ксантийско”, издадена през 1972 г. Авторът на книгата е роден в селото през 1898 г., учил в Дедеагач и живял дълги години в Ксанти, Цариград. Социалист по идеи, той се включва в борбата за социалното равенство между хората в периода 1918 – 1944 г. на територията на Гърция, Турция, България.

По време на септемврийските събития от 1923 г. е арестуван в Пловдив и изведен от македонски четник за ликвидиране. По пътя за негов късмет е срещнат от “оризовия търговец” Димитър Дяков и братовчед си Георги Василев Вулев, които го спасяват. През 1925 г. отново е арестуван в кавалерийските казарми. През 1927 г. заедно с жена си са назначени в село Неделино, Златоградско. През 1930 г. е  уволнен като неблагонадежден.

Точно в периода на усиленото строителство на черкви в Момчилградска околия Георги Александров Вулев се оказва в Кирковско. През 1931 г. успял да получи  назначение въпреки проявените си социалистически пристрастия в село Шумнатица. През 1935 г. му правят обстойна анкета и решават да бъде уволнен по настояване на военните.

Приготовления да строят черква са правили и християните в  Джебел. Обединени са пак от свещеника Георги Стоянов, в чиято енория влиза и Джебел. Бившите жители на село Еникьой, които са 65 семейства от всичките 100 християнски семейства в общината, вземат решение да използват част от събраните в селото суми от настоятелството на черквата “Свети Димитър” за строителството на черквата в Джебел.

Светият Синод обаче не позволява това да стане и отпуска за черквата  значително по-малка сума – 7 000 лв. като помощ за строежа.

Черква е построена и е готова за освещаване и в село Чорбаджийско през 1936 г. Дарители на камбаната отново са братя Вулеви. През този период е открита самостоятелна енория с център  черквите в Джебел и Чорбаджийско, обслужваща един голям район от Мастанлийска околия. Интересното е, че в строителството на тази черква участват и немалко мюсюлмани.

Жители на Кърджали – мюсюлмани, има и сред най-големите дарители на Паметника на освободителите в града, открит на 28 май 1939 г. В списъка на 44-те граждани, дарили суми по-големи от 500 лв., са включени 11 имена на заможни турци, както и две имена на евреи.

Черква в края на 30-те години е построена и в село Гледка. Току-що ръкоположеният свещеник Василий Топузлиев успява да обедини енориаршите си и да изгради храма „Успение на Света Богородица”, осветен на 29 май 1929 г. от митрополит Кирил.

Камбаната за тази черква е дарена от индустриалеца Руси Русев, роден в село Каяджик, Западна Тракия, заселил се трайно в Кърджали. А Вълчо Сариев, жител на Пловдив, роден в Еникьой, дарява два луксозни бронзови свещника. Петко Карабаджаков е дарил напрестолно разпятие за черквата в Джебел. Дарители на архиерейския трон и малките иконостаси за черквата в Момчилград са Йордан и Пенка Гиневи.

Така в края на 30-те и началото на 40-те години в Източните Родопи са построени наново множество черкви в Кърджали, Ардино, Джебел, Опълченско, Чорбаджийско, Момчилград, Перперек, Резбарци, Маказа…

По една или друга причина споменът за направените дарения в храмовете вече е избледнял, но пак звънът на много от камбаните и днес продължава да оглася селищата и околностите им. В много случаи … “в памет на починал баща”.

Авторката е главен експерт в Държавен архив в Кърджали.

От в. "Нов живот" - Кърджали

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//zvynyt_na_darenite_kambani_v_rodopite-h-697.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот