Зов за помощ: Вековна светиня пред срутване и изчезване!
Основан през Второто българско царство (12-14 в.), той е бил двупрестолен, затова името му и това на черквата са на св. Петка Българска, а параклисът под нея е на св. вмч. Неделя. Знайно е, че през 1328 г. жестоки и свирепи кръстоносци-католици го опожарили и сринали до основите, а монасите, преди да бъдат избити до един, успели да заровят иконите на двете светици под каменен кръст, който и днес се намира под вековен дъб.
Но българите възстановили манастира, очевидно в рамките на едно поколение, така щото цар Иван Шишман е бил чест гост на славната и многострадална обител и се запомнил като щедър дарител.
През турското робство тук е била изкопана и изградена подземна черква – изключителен подвиг. Редовно са отсядали и хайдути, а един от тях – войводата Кьосеоглу Вълко, „аслъ вехти хайдутин от Кладница” – подарява на манастира купена от него камбана. Турците го хващат за тази му дързост, но според запазената приписка „... Утепа Вълко пандурите, та се скри в Диовица.”
И сега ще видите в двора десет вековни дъба, за които е писано, че са „хайдушки дъбе, зая да седи четата под тях и да си прави зияфетът.”
През 1902 г. (десетилетие преди Балканската война!) родолюбиви българи възстановяват черквата. А през 1911 г. селяни от Луково, Дебърско даряват запазени и сега каменни свещници. Тук са разквартирували и поделения на царските трудови войски, чиято помощ в укрепването и поддържането на обителта е оставила добри спомени. Храмовият празник е на 14 октомври (Петковден) и събира стотици вярващи от близо и далеч.
Ала земетресението от 22 май нанася жестоки поражения. Да видите черквата светиня, оградена с обезопасителна лента отвсякъде – сърцето ви ще се обърне. Но е така – с изкривен вълнообразно покрив, с пукнатини в стените и заключени здраво двери – тя е опасна за човешкия живот! Вместо да служи за укрепване на вярата, тя заплашва смъртно.
Отключва ни монахиня Анисия Ангелова, игумения на манастира и заедно с кмета на Владая Васко Стоянов влизаме вътре. Спукани тавани и стени, хрущяща под краката паднала мазилка отвсякъде. В абсидата зеят още по-страшни пукнатини, там и подът е пропаднал с цели 25 сантиметра. Твърде вероятно е още един от остатъчните трусове да срути полусферичния купол, че и част от покрива на черквата.
Огледахме, прекръстихме се и благоразумно си излязохме. Остана обаче зад нас опасността за повредените стенописи и иконостасът, които са регистрирани официално като паметници на културата. Както, разбира се и за цялата сграда.
Веднага след бедствието кметът на Владая инициира и придвижва преписка и сега я отваряме за по-голяма точност. В нея са описани най-общо следните поражения. „1. Паднал таван и мазилка на Св. Олтар. Пукнатини в централния купол и стените със стенописи и икони. 2. Нарушена и пропукана е конструкцията на сградата между притвора и централното помещение – в резултат на което е прекъснато електрическото захранване и сега сградата е без ток.”
Всъщност с тази преписка, адресирана до комисията по бедствията и авариите нещата не свършват, а оттук започва борбата.
В манастира идват различни комисии и специалисти, за да обобщят компетентно. Особено трогателна е работата на един от доайените на конструкторите у нас Антон Малеев, който се отзовава по покана на селския кмет, изследва съвестно и написва безкористно подробен доклад. Според него стопанската сграда има такива пропуквания по стените, че всеки момент ще рухне. И трябва да се разруши незабавно. А в нея живеят монахинята и нейни помощнички!
На неотложно разрушаване подлежи и абсидата на черквата. Там пък трябва да се пусне сонда, за да се разбере какви подпочвени води има, та да е ясно на колко метра ще се направи задължителният дренаж. И да се изработи конструктивен план за възстановяване и на двете сгради.
Районното кметство, въпреки че не му е вменено в задълженията, започва изготвянето на количествено-стойностна сметка. Не за цялостно възстановяване на манастира, а на първо време за онези строителни дейности, които ще го направят безопасен за хората. Според първоначалните оценки – необходими ще са над 60 хил. лв.
На основата на тези натрупани данни кметът на Владая отваря втора, още по-сериозна преписка. Снабдена с новите данни, тя заминава на правилните адреси. Защото става ясно, че за манастирите нормативно трябва да се грижат и областните управи.
Манастирите в софийско са собственост и се обгрижват от Софийската митрополия, но тук пораженията са от голямо природно бедствие и държавата следва да се намеси. А в черквата съществуват (все още) и паметници на културата, за чието опазване и съхранение не бива да се пестят никакви пари – те са безценни. Затова този зов за помощ е адресиран (освен до районния и до столичния кмет) най-вече до областния управител и до министъра на културата. Засега отговорът е мълчание.
Вероятно и на тези две институции им трябва време, но така или иначе – реакция няма. А още по-стряскащата истина е, че и време няма.
Монахиня Анисия, игумения на манастира: „Много съм благодарна на кмета на Владая г-н Васко Стоянов, защото непрекъснато води специалисти и сезира различни инстанции. Той ни оказва постоянна подкрепа, но това е природно бедствие и сега ни остава да се надяваме на държавата. Тук имаме и свлачища и не знаем на есен какво ще ни се случи... „
Кметът на Владая: „Аз съм изключително притеснен – в момента този манастир може да се срути! Черногледо, но вярно. Тук при нас в планината времето се променя бързо и рязко, ще дойдат и порои, и бури. Едно такова сезонно явление или ново земетресение, макар и по-слабо, могат да се окажат фатални. И мисля, че държавните инстанции, които сме уведомили подробно за положението, трябва да реагират.”
Има и още за добавяне към голямата беда. Телеграмно:
- До манастира се стига по еднокилометрова пародия на път – толкова изровен, че е труден и за пешеходци. Някогашната автобусна линия, която е била до жп-гарата и е оставяла хората само на 200 м от манастира, е закрита.
- В XXI в. обителта крепи живот без електричество, като да е в пещерната епоха.
- Цяла зима тук е нямало вода, а през лятото идва нередовно. След като не е дала смислен отговор на многобройните сезирания, нека поне сега „Софийска вода” обясни защо е този режим и да го отстрани.
И така си тръгваме угрижени и със свити сърца. Зад нас остава Владайския манастир - пред срутване, ,без път, без ток, без вода. И се питаме – в първата половина на XVI в. българите са успели да възстановят тази твърдина на нашата православна вяра без моторни машини, в началото на ХХ в. други патриоти са я възстановили в бедни и трудни предвоенни времена, ще изпълнят ли дълга си и съвременните демократични институции и людете, които ги ръководят и представляват?
И много ни се иска отговорът да е незабавен и положителен! Няма ги и кръстоносците убийци, няма ги и турските поробители душмани. Та някой си Рихтер ли, колкото и ще степени да има, ще ни отнеме пред очите една вековна българска светиня?
Не е никак смешно – със съдбата на паметниците и крепостите на националната история и духовност шега не може да има. Мълчание и пренебрежение – също!
Публикация във в-к „Софийски вестник, бр. 31 (374)/9-15 август 2012 г.
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Проф.д-р Пламен Павлов: Абсурдно е да му търсим „заместител“ 
Новата история на България в творбите на полски художници (1) 
Новата история на България в творбите на полски художници (2) 
Летопис: На 21-ви февруари 1986 г. тръгнаха трусовете в Стражица 
Хаджи Иванчо – руското протеже 
