









Зденка Тодорова: Гергьовден при гораните е магическо преживяване
Говорят архаичен български език и макар да имат мюсюлмански имена, продължават да пазят спомена за българските си фамилии. Приели са ислямската религия доста късно и може би заради това продължават да празнуват всички християнски празници, но най-вече Гергьовден. За пръв път са изследвани научно в началото на 20 век от етнографите Васил Кънчов и Йордан Иванов.
Историците в балканските страни спорят за техния произход. Според албанската теза това са славянизирани илири, сръбската теза е, че това са ислямизирани сърби, българската теза - ислямизирани българи, най-вероятно потомци на богомили, а македонската теза претендира, че това са македонци с ислямско вероизповедание.
Гораните от Шар планина все още имат българско самосъзнание. Факт е обаче, че са подложени на усилена асимилация. Съседни държави като Македония и Босна се оказват по-ласкави и грижовни от България.
Г-жо Тодорова, защо 6 май се празнува толкова тържествено от гораните?
Гергьовден е най-таченият празник за всички българи. За гораните е интересно да се отбележи, че макар да са мюсюлмани, те тачат и християнските празници. Но най-популярният, най-обичаният празник е Гергьовден, наричан Джурен или Джурджевден. Тогава гораните, които са известни гурбетчии, се връщат в Гора и от 4 до 10 май стават прочутите гергьовденски събори. Тогава се срещат, сгодяват, насрочват сватби. Традицията се е запазила и тя продължава да се спазва. Ако ги попитате – откога се празнува, всеки ще отговори – не знам, открай време е така. Съборите на планина Влашка продължават да сбират хиляди горани, които се връщат от гурбет, за да бъдат заедно със своите на Гергьовден.
Има ли по-особени ритуали на този ден? Предполагам, ядат агнешко.
Да, агнешко… Ние, българите – тук и в Западните покрайнини, така празнуваме традиционно – бира, скара, агнешко, пиене – на маса и това е. Но гораните са изкусни сладкари. Покрай агнешкото, което е задължително, разбира се, пълнено вътре с т.нар. “подробица”, изнасят на планината и много разнообразни баклави. Те са създатели на най-хубавата баклава на Балканите, ако не и в Европа.
Албанците от тях са се научили на този занаят. Гораните са потиснати хора, не се изтъкват, но все пак съзнават, че са научили албанците на занаят. Най-хубавите бози и баклави, предлагани в сладкарниците на Балканите, са дело на гораните. Имат над 40 баклави – най-различни като форми и аромати, се изнасят в големи тави тогава.
Казахте, че тогава се сгодяват.
Да, сгодените на предишния Гергьовден, докато чакат сватбения си ден, вече са ушили носиите си. И утре – на празника, ще е венчавката им. В продължение на една година те везат одеждите си и утре ще бъдат облечени в своите горански носии. Вече омъжените ходят с по-тъмни дрехи, момичета – с по-светли, казват им “ношни”.
Наскоро омъжените – това означава от предишната година, носят сукман, наричан “терлик”. Терликът на сгодената “вереница” (годеница) е по-различен – тя е в бяло, с много бродерия и с гердан от много жълтици. Той се предава от майка на дъщеря, от бабите – по женска линия, и това се запазва в семейството, заедно с носията.
Тук се обличат в носии само участниците в танцови състави, които се качват на сцената, за да забавляват публиката, облечени в модерни дрехи.
А, не. Утре всички ще са в носии и не е организирано, а просто задължително. Носията е символ на запазената с векове традиция.
А мъжете?
Те не толкова. Само младоженецът ще е в носия, кумът също. Жените обаче са облечени в традиционни дрехи. Носят и голям красив шал, казват му “башрама”. Той е бродиран, шиенето му почва още от зимата. След това идва ред на бродирането, слагат се мъниста, сърма, разни фигурки. Всичко при горанката е ръкоделие, те не харесват индустриалната изработка. Докато мъжете са на гурбет, жените шият и с тези дрехи на Гергьовден посрещат целия род. Утре планина Влашка ще е нещо като ревю на запазените традиции.
Колко са гораните сега?
Малко са, останали са към 7 хиляди, живеят в бедни села. Но утре ще бъдат 17 хиляди, когато се върнат гурбетчиите. На гурбет ходят основно в бившите югорепублики – най-много са в Македония, в Хърватия, в Словения, в Сърбия, Босна и Херцеговина. В България не са чак толкова много. Аз търсих горани и открих в Ямбол, на морето, в няколко баничарници в София. По-старите знаят, че корените им са в България, но от обявяването на косовската независимост България не направи нищо, за да насърчи приобщаването им.
Гораните са от една страна, много нещастни – все заради това гурбетчийство. Те са си запазили обичаите, хубаво. Но от друга страна, не успяха да излязат в своя защита и да бъдат признати със статут на национално малцинство и от тази тяхна потиснатост и затвореност се възползваха няколко държави, предлагайки им някакви привилегии с цел да ги приобщят.
Има и един такъв феномен – те се обърнаха към Босна. Разбирам ги. Първо, в Босна открай време ислямът е по-мек и там намериха връзка. От друга страна, Босна финансира радиостанции, вестници и по тази линия поддържат духовна връзка.
Първото, което ще ви кажат гораните, е, че са богомили. После, че са български богомили. И след като започнат да пеят песните си, ще видите, че във всяка втора има някаква носталгия по Черно море. Много тъжни са техните песни. Между другото напомнят босненските “севдалинки” – елегични песни, възпяващи носталгията по миналото. На тях им липсва Черно море, което напуснали заради пустия гурбет.
По „Всеки ден”, Мария Филева - С. М.













bugarska "nauchna" fantastika ! Goranite se Makedonci , od starosedelskoto Makedono/Ilirsko plemeMijaci.
Българи, съдействайте на "Българи"!
Виж повече