Защо София няма да стане световен паметник на културата

Автор: Христо Буковски (1 коментар)


Защо София няма да стане световен паметник на културата

Има ли възможност София да номинира историческия си център за включване в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО? Не, оказва се. И то защото е необходимо да се спре строителството в сърцето на града, а нашите управници нямат воля и смелост да оза

 

 

 

А иначе нашата столица има достатъчно основания да стане световен паметник на културата. Всеизвестно е, че императорът Константин Велики е детронирал Рим заради Сердика. Прословутият светец, наложил през 313 г. правото свободно да се проповядва и изповядва християнството в Римската империя (която тогава владеела не само преобладаващата част от Европейския континет, но и земи отвъд Средиземно море) веднага след подписването на историческия едикт в Милано тръгнал да дири чист град за престолнина на новата цивилизация и като стигнал градът на траките-серди, обявил: "Сердика е моят Рим!"

 

 

 

Градежи от неговия дворец на площ 400 кв. м с вътрешен двор, заобиколен от колонада, около която били разположени големи правоъгълни зали, предверия, дълги коридори, кръгли и осмоъгълни помещения, отоплявани под пода, са открити при строителството на столичния хотел "Рила" през 1961 г. Открити били и тайните ходници, които го свързвали с амфитеатралния комплекс в булевтериона (днешната цилиндрична сграда на храма "Св. Георги Победоносец"), където заседавали хората от имперската върхушка и местните първенци. Понеже десетилетия наред "Рила" бе хотел-ресторант на ЦК на БКП, старините останаха недостъпни за посещаване и несъмнено нарочно бяха премълчавани.

 

 

 

Великолепните многоцветни геометрични мозайки на приземния етаж, по които св. Константин Велики се отправял към държавническите си дела щом се спуснел от покоите си, били пренесени в хранилищата на и до сега несъстоялия се столичен музей, а мястото, което във всека друг европейски и християнски град би било посещавано като свещено, бе насилствено забравено. Когато преди няколко години попитах тогавашния директор на ОП "Стара София и Музей на София" инж. Петър Митанов дали днешните стопани на хотела не са "разчистили" руините, за да си освободят склад в сутерена, той призна, че не знаел и нямал достъп до тях.

 

 

 

Някои сигурно ще кажат, че по онова време беше "редно" да не се тачат светини, свързани с религията, пък дори и когато става дума за светеца, отворил пътя за свободното развитие на европейската християнска цивилизация. Но именно заради атеистите на власт проф. Магдалина Станчева беше озаглавила студията си за находките "Къде са били дворците на севастократор Калоян" - защото в същия този дворец сетне е живял легендарният български управител на Средец, създал в Бояна църквата шедьовър, обявена за световно културно наследство! Според авторката, негово дело е била и черквата, вдигната в съседство - "Св. Николай Чудотворец", залегнала в основата на днешния едноименен храм пред бившия "Кореком" (Св. Николай е патрон и на Боянската черква!).

 

 

 

Основите на комплекса с имперските канцеларии също са запазени - източно от Ротондата в двора на Президентството. Като добавим базиликата "Св. София" с удивителното й подземие, запечатало още два по-стари века история, римският мавзолей в кв. Лозенец, портите на Сердика, античните улици, античната митница (под храма "Св. Йосиф"), запазените кули и съхранените останки от крепостните стени (в сутерена на Халите) се събира доста за показване.

 

 

 

В парцела на хотел "Рила" е и кулата на източната стена на крепостта Сердика, строена през 177-180 г. от римският император Марк Аврелий. Под днешния площад "Св. Неделя" лежи античният форум с преториума, който има толкова мощни стени, че в тях има канали 1,80 на 0,70 м., по които човек може да се движи, а в ресторанта под Министерството на културата до наши дни са останали масивните основи на герузията (сградата на съвета на старейшините.

 

 

 

Недопустимо е да прежалваме и останките от базиликата "Св. Троица" в кв. Лозенец, която вероятно е мястото на историческия Сердикийски църковен събор от 313-314 г. От общо 11 града, в които са проведени значимите за Светата Църква канонотворчески събори, днес само София е в традиционно православна християнска страна!

 

 

 

Запазената част от старината е върху площ от около 800 кв. м. - по-малко от половината (другата бе изрината с булдозери от инвеститорите на вдигнатия там строеж!). Въпреки това всичко свидетелства за изключително представителен градеж, дори ако се съди само по намерените архитектурни детайли от него: колони, капители, мраморна облицовка... Има и стенописи. Находките от живота, текъл в храма, пък са към три хиляди - монети, накити, оръжия и съдове - и говорят, че хората, които са го посещавали, са били с добро положение в обществото... Реконструкцията на плана подсказва, че само дължината на средния кораб на базиликата е била 35 м - без притвора и апсидата с диаметър 7 м!). Височината му изследователите изчисляват на 17,5 м.

 

 

 

Забележителен паметник от още по-старо време е амфитеатърът. Както се полагало на най-значимите градове в Римската империя, и Сердикийският колизей имал овална сцена, която при това била само с 10 м по-малка от огромната арена на римския! За откриването му 24 и 28 юни 293 г. пристигнал лично император Диоклециан. Сега може да се види дори триетажната му фасада на знаменателната сграда - върху един оцелял от времето мраморна афиш с размери 77 на 59 см! През 2004 г. се появи източната част на амфитеатъра.

 

 

 

Въпреки че уникалните реликви се оказаха под прозореца на Националния институт за паметниците на културата, те не спряха строеха на хотел "Арена ди Софи" над него. През 2006 г. - чак до днешния Младежк театър (зад каре, застроено с няколко сгради от ХХ в.) - бе разкопана пък западната част от арената. Но сензацията не се изчерпа с това - в оцелялото от амфитеатъра археолозите се натъкнаха на основи от още по-стар театър от края на II и началото на III в.

 

 

 

По всичко личи, че инвеститори на бъдещи градежи правят нужното да се стигне до потулването и на тези находки.

 

 

 

Направен бе опит да бъде съборен и хотел "Рила", та на мястото му компанията "Бългериън хотелс сървисиз" да вдигне сграда с 22 надземни и 8 подземни етажа - погром, който ще изтрие не само останките от Константиновия дворец, но и целият резерват "Сердика-Средец". Засега постъпките са спрени. Но мизата сигурно се вдига...

 

 

 

От месеци съкварталците от района пред Западната порта на Сердика водят отчаяна битка да спасят сърцето на София в частта от ЦУМ до бул. "Хр. Ботев" между бул. "Ал. Стамболийски" и ул. "Пиротска", защото, според предложения засега проект, кварталите в този участък ще бъдат разбити от пет малки нови "обслужващи" улички, заради които ще бъдат пометени около 20 обитаеми жилищни сгради, 9 от които са творби на големи български архитекти и са включени в "Синята книга" за паметниците на културата!

 

 

 

Като следваше принципа за защита на територии с особено значение на паметници на културно-историческото наследство, общият устройствен план на София я определя като "зона на особена териториалноустройствена защита" историческият център на София с идеята да се домогваме до включването му в листата на световното културно наследство, защото той притежава "извънредна универсална стойност" в съответствие с критериите, посочени в Тhe Operational Guidelines for the Implementation of the World Heritage Convention, и неговата културна стойност е "вътрешноприсъща" (intrinsic според определението в цитирания документ). Но постигането на такава цел не може да стане без политическа воля на държавата, подкрепена от последователна градска стратегия за опазване и развитие на културното наследство.

 

 

 

При това не бива да се забравя, че София ще бъде включена като град-паметник със световно значение в списъка на ЮНЕСКО само ако бъде спасено и надеждно защитено цялото й културното наследство - от вековете на траките, от римския й период, от византийското време, от отоманското владичество, от следосвобожденските десетилетия, от социалистическите й години...

 

 

 

А това няма да ни донесе само заслужена гордост - тази е възможността ни да я спасим от вандалите-инвеститори на все по-масивни и чужди на града сгради.

 

 

 

 

 

 

Коментари
2008-12-21 12:30:44 От: П.Манастирска

Площите на антична Сердика и средновековния Средец
са обявени за истрико-археологически резерват с постановление на МС № 36 от 01.06.1976г. и е обнародвано в /ДВ бр. 47 от 1976г./. Има Наредба № 2 на КИК и МСА за опазване историко-археологическия резерват в центъра на гр.София в / ДВ бр. 11 от 1977г./. Това е статутът сега.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот