Записки по българските недоразумения


Записки по българските недоразумения

Как Батенберг бе посрещнат в Русе от опълченци, впрегнати в каляската му по древноримски обичай ?

Всеизвестно е, че революциите изяждат децата си. Това правило е формулирано не от българи, но едни от най-чевръстите (много оригинална нашенска дума!) му поддръжници сме ние българите, които сме го потвърждавали не 100 и 200 пъти.


Тази поучителна история дължим на оногова, който точно както дядо Вазов около 15-тина години винаги е бил в центъра на всяко събитие в България, сякаш за да го опише по-добре – Захари Стоянов. В днешни дни много за популяризирането на тази позабравена история направи Росен Тахов, който в книгата си „Големите български сензации” възкреси спомена за това събитие.


Но нека се пренесем на 9. 6. 1881 г. по улиците на Русчук, където русчуклии посрещат скъп гост – самият княз Александър Батенберг.


Кратката предистория на гостуването е, че на 27. 4. 1881 г. държавният глава е свалил либералното правителство, начело с Петко Каравелов, което му пречи да се почувства пълновластен господар на княжеството в пълнотата на правомощията, които имат неговите колеги-владетели от почти всички европейски страни. На същата дата е назначил правителство, начело с ген.-лейт. Йохан Казимир Ернрот, което с твърда ръка унищожава бавно крехката демокрация в страната. В най-скоро време князът и неговото правителство, с подкрепата на Русия се готвят да премахнат и най-голямата пречка пред тях: Търновската конституция.


За 14. и 21. 6. 1881 г. са предвидени избори за II ВНС, което непременно трябва да приеме княжеските искания. За да се гарантира съвпадение на волята на народните избранници с тази на държавния глава са въведени някои „облекчения” в княжеството: На първо място е разделено на 5 области, оглавявани от „черезвичайни комисари”, естествено руски офицери, които имат цялата власт по места. На 11. 5. 1881 г. в свое писмо до Ернрот, обнародвано в „Държавен вестник”, Батенберг изоставя езопозвския език и красноречиво обяснява какво точно иска: суспендиране на Търновската Конституция, т.е. извънредни княжески правомощия за 7 години, Държавен съвет и промени в Конституцията след изтичане на 7-годишния срок.


И така на 2. 6. князът, придружен от руския дипломатически агент Михаил Хитрово, тръгва на обиколка из страната: София, Враца, Лом-Паланка, Видин, Никопол, Плевен, Ловеч, Севлиево, Габрово, Лясковец, Елена, Русчук и Варна. Както се вижда князът предвидливо заобикаля размирното и либерално Търново и предпочита места, където консерваторите ще му устроят бляскаво посрещане (по думите на Симеон Радев): Враца, Елена, Лясковец, Горна Оряховица и др. Но младият държавен глава едва ли е можел да си представи, че най-изобретателните му и жертвоготовни поданици живеят не къде да е, а в Русчук.

 

Дни преди князът да стъпи в мястото на действието на нашия разказ русчушкият черезвичаен комисар подполковник Александър Логвенов държи една поучителна сказка на черезвичайните си поднадзорни русчушки граждани, в която между другото след като известява за посещението на високия гост казва: „Може да сте чули даже и това приятно и патриотическо дело на някои добри хора по разни градове, които по един стар обичай на нашите деди, като излязат да срещнат владетеля на страната, изпрягат му конете из хамутите и наместо тях те теглят своя княз и баща?”. В заключение Логвенов директно запитва гражданите дали няма да последват примера на тези добри хора.


Едничките сведения оттук нататък са на намиращия се в града по това време Захари Стоянов. Той пише, че арабаджибашията на Русчук Мустафа ага обещава на руския офицер 15 турски пехливани за теглене на княжеския файтон. На 9. 6. 1881 г. държавният глава пристига в града, акламиран от голямо множество. След това водачът на консерваторите Стоил Попов дава команда и турските пехливани с патос се заемат да се впрегнат във файтона на високия гост. Докато трае суетнята Попов се захваща да кандърдисва български доброволци за „великото дело”. За мишена е избран опълченецът Гецо, който в това време държи националния трибагреник. Консерваторът дърпа знамето му и доста ултимативно му казва да поведе другарите си опълченци.


Гецо явно се колебае и се стъписва пред необичайното предложение, но последва нова „убедителна” реплика на Попов, че не бива турците да са по-верни поданици, с притурено накрая: „Гецо, пропадна Русчуклъкът!” И опълченецът за втори път отива да отстоява българското и българщината... Оттук насетне няма какво да се добави към думите на Захария, които много точно е налучкал и извадил в книгата си Росен Тахов: „Един турчин метна на врата му едно въже, а друг му подава примката да си пъхне вътре главата. Два пъти я пъха той и вади, защото дългата му брада се заплиташе за въжетата”

 

След знаменосеца и други опълченци се заемат да оправдаят лозунга „Изберете българското”, а Захари добавя: „Двукраките коне изкараха своята мисия чак до Митрополията – нещо около половин час разстояние от Сарая. А пуста местност, за зла чест не е равна. От старата скеля до мястото Байряклъ джамия е стръмнина, която, дордето изкарат питомните добичета, трябваше да почиват на няколко места.”


Какво прави в това време князът? Вози се, разбира се. И през ум не му минава, че това е неговият народ и че му дължи уважение. Какво прави русчушката общественост? Акламира, разбира се. Да, и, както Тахов пише, лепва на Гецо до края на живота му прозвището „Гецо княжеския кон”.


И като се замислим за изядените от революцията деца въпросите идват сами: не бяхме ли ние тези от палатковите лагери? Не бяхме ли ние тези от митингите, от върналите се и невърналите се от „Голямата екскурзия”? Не бяхме ли тези от червените и сините митинги, от януари 1997 г. и от юни 2001 г. и 2005 г.? Не понесохме ли и не понасяме ли само ние цената на преход, некадърност и „демокрация”? И ако „да” не сме ли ние и само ние „децата”?

 

А докато мислите върху отговора, наведете се по-ниско, че по-лесно да ни турят самара.

 


По БГ История

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Май 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
      
     
  1. 19.05.1934г. – Военният съюз и кръг “Звено” правят държавен преврат
  2. 19.05. - Събития и факти
  3. 21.05. - Събития и факти
  4. 21.05. - Св.равноапостолни Константин и Елена
  5. 22.05. - Международен ден на биологичното разнообразие
  6. 22.05. - Събития и факти
  7. 22.05. Св.вмнк Йоан-Владимир, княз български, чудотворец
  8. 23.05.1417г. – българи и български благородници полагат клетва за вярност пред дука на Милано
  9. 23.05.1847г. – роден Михаил Греков, възрожденски деец и революционер
  10. 23.05. - Събития и факти
  11. 24.05. - Събития и факти
  12. 24.05. - Ден на българската просвета, култура и писменост
  13. 25.05. - Събития и факти
  14. 26.05.1876г. - в Янтра се удавя Панайот Волов, един от водачите на Априлското въстание
  15. 26.05. - Събития и факти
  16. 26.05. - Св.мчнк Георги Софийски Най-нови
  17. 27.05. - Събития и факти
  18. 27.05.1866г. - В Букурещ е създаден Таен български централен комитет
  19. 27.05.927г. – в разгара на подготвяната война срещу Византия умира Симеон І
  20. 28.05. - Събития и факти
  21. 28.05.1912г. – в Италия умира поетът Пенчо Славейков
  22. 29.05.1953г. – Едмънд Хилари и шерпът Тарзинг Норгай първи стъпват на Еверест
  23. 29.05.1453г. – султан Мехмед ІІ Фатих завзема Цариград и слага край на Византия
  24. 29.05. - Събития и факти
  25. 30.05. - Събития и факти
  26. 01.06. - Църквата отбелязва Свети дух
  27. 31.05. - Събития и факти