Записи “Семейна памет”, Павел Ангелов: Не е лесно да си на 90 години!
С този мъж няма да скучаете – така й казали руските приятели на съпругата му. И ето до днес двамата са заедно. Той стана на 90, и тя е някъде там. На скромното честване на 90-ата му годишнина инженер Павел Ангелов представи две свои книжки с преживявания и семеен летопис.
Роден в Пловдив и прекарал само в него тези усилни години, той съвсем няма вид на безнадежден старец: изправена стойка, ведро лице с опъната кожа, скромни мустачки и светли, засмени очи, готов винаги да се шегува. Не се оплаква от нищо, освен от липса на време да довърши многото замислени работи. А колко време отнема следенето на ежедневната преса, политическите събития, телевизията (без сапунките, естествено)!
Отрасъл в интелектуална среда, с баща и по-голям брат юристи, майка му била завършила френски колеж, къща, пълна с книги и един голям роял, заемащ половината от жилището. Влюбен в книгите, много прочел, докато завърши полукласическия отдел на мъжката гимназия и след нея машинния факултет на Държавната политехника в София. Междувременно участва като войник от първата бойна линия, награден с орден за храброст, който му служи само за удивление на внуците!
В книгата си “23 набор” Ангелов разказва за кратката, но жестока кампания в Македония през есента на 1944 г., за трагичната гибел на цяла танкова рота по пътя за Ниш, за погрома над богатия обоз на германската елитна дивизия “Принц Ойген” и за цялостния облик на тази безумна война. Оценките му за нея са доста сурови, както и описанието на личната му разправа с немски офицер, когото ранява смъртоносно и никога не може да си го прости. Интересна е и “ролята” му в преврата на 9 септември, когато през нощта предава на превратаджиите Централната поща на София, където е началник на охранителния караул!
Около 40 години инж. Павел Ангелов се труди в пловдивските предприятия и ведомства, зорко следен от съответните специални служби поради свободните си мисли и поведение, но съвестно изпълняващ служебните си задачи. След настъпилата промяна през 1989 г. с изненада открива, че досието му в ДС се състои от 50 страници, пълни с лъжи, доноси и несъстоятелни подозрения.
В книжката си “Семеен летопис” дядо Павел разказва за своите роднини от Карлово: за Пулевия род, с който се родеят по права и съребрена линия големите възрожденци Вазов, Ботев, Геров, Евлоги Георгиев.
По бащина линия прадедите са по-скромни: само един народен представител от Чирпан и богат тютюнотърговец - дядо Ангел - бялото Ангелче. Езикът му е сладкодумен, лек, приятен - лишен от превземки и вулгаризми. Впечатлява фактът, че разказва искрено и откровено дори за някои не толкова похвални прояви.
Прелиствайки тези книжки, по-старите читатели вероятно с тъга ще си спомнят за онези патриархални времена, когато хлябът се месеше вкъщи и се носеше на фурната за изпичане, когато козунаците се правеха в големите нощви, когато лампите бяха с газ и лампени шишета, а електричеството бе рядкост и лукс!
През своя 90-годишен живот този инженер е видял много неща - и хубави, и лоши. Част от тях споделя с читателите си. Не скрива възмущението си от подлостите, от алчните хора, от амбициозните напористи кариеристи.
Днес този достоен човек живее скромно със съпругата си - д-р Лиляна Бързева, на неговата възраст! - и посреща непрекъснато гости, най-вече от чужбина. Често това е синът му от Франция, където се е преселил от 1990 г. заедно с двамината внуци. Единият от тях го е дарил с две чудесни правнучета, на три и две години, радост за старческите очи. Други двама, поколение на дъщерята, са пръснати по света: единият във Финландия, другият в далечна Америка. Прокудени от нашата скъпа родина поради прокълнатата психология на българите: да бъдат винаги разделени във всичко
“Съвсем не е лесно, нито приятно да си на 90 години – споделя искрено и от сърце дядо Павел. – Сутрин се промъквам тихичко през вратата да не ме види оная, с дългата черна пола и косата, която ме дебне ден и нощ. Но зная, че все някога ще ме хване. Няма отърване!”.
По в-к „Над 55” / Агенция БЛИЦ
Svejo
Facebook
Digg
Web-bg
StumbleUpon
Yahoo! My Web
Technorati
del.icio.us
Newsvine
Google Bookmarks
Reddit
Проф.д-р Пламен Павлов: Абсурдно е да му търсим „заместител“ 
Новата история на България в творбите на полски художници (1) 
Новата история на България в творбите на полски художници (2) 
Летопис: На 21-ви февруари 1986 г. тръгнаха трусовете в Стражица 
Хаджи Иванчо – руското протеже 
