Законът за вероизповеданията и тапети върху боянските стенописи

Автор: Проф. Божидар Димитров (1 коментар)

Безусловно трябва да се реши въпроса със собствеността скрепена с нотариален акт на …внимание … ДЕЙСТВУВАЩИТЕ храмове (църкви, джамии, синагоги и т.н.).между тези които са без нотариален акт е дори катедралния храм на Българската Патриаршия „Св. Александър Невски”.

Съгласен съм дори да се опростят вземанията от тях (такси, данъци и т.н.) стига финансовия министър да е съгласен с това, но наистина е непосилно за БПЦ да плати три милиона лева за храма „Св. Александър Невски” в момента, в който си получи нотариалния акт.

Също така едва ли някой би протестирал срещу клаузите, уреждащи трудовите отношения на свещениците от всички 120 регистрирани вероизповедания у нас. Карам го без сянка от усмивка.

Спорът и несъгласията изглежда ще се завъртят около петдесетина църкви, джамии и синагоги секуляризирани от десетилетия и обявени за паметници на културата. 

Тук мненията наистина се разделят. Откровени лобисти на този закон, обявявайки, че всички храмове са дом на Бога заявяват че ”академици, професори” и вся осталная сволоч трябва да духат супата и храмовете да се върнат на вероизповеданията. Академици и професори обаче, твърдят че освен домове на боговете (около 120 според регистрираните вероизповедания) са и паметници на културата.

И, че съгласно куп международни конвенции България е подписала куп международни конвенции, че държавата ще ги изучава, консервира, реставрира и поддържа. И още, че те не са само нейни, а и на световното културно наследство.

Разбира се някой ще каже защо за тях да не се грижи църквата. Един кретен вярно бе казал преди години, че държавата е лош стопанин. Идете и посетете Боянската църква, Земенския манастир, църквата в Добърско, църквата „Св. 40 мъченици”, за да видите лош стопанин ли е държавата. Тези църкви ми бяха предадени в руини преди десетина години. Вижте ги сега.

Но вероизповеданията, които броят завистливо скъсаните билетчета в тези църкви-музеи едва ли знаят какви средства влага държавата за реставрацията и поддържането на храмовете. Едва ли знаят колко струват машинките с които се поддържа определена температура, влажност, светлост и т.н. Със сигурност знам, че вероизповеданията нямат нито необходимия кадров ресурс да менажират тези храмове, нито необходимите финансови средства, нито желанието да действува съобразно да речем по правилата на ЮНЕСКО.

Ако не вярвате и смятате, че БПЦ ще опази боянските, земенските и добърските стенописи идете и вижте, стенописите на катедралния й храм „Св. Александър Невски”. Можеха да ги оправят и без нотариален акт. 

Не са верни и моралните мотиви, излагани в лобистките изявления по медиите от типа на „държавата ги заграби насилствено на времето”. Всичките петдесетина църкви, джамии, синагоги са секуляризирани от държавата и преди и след 9 септември 1944 г. само след изоставянето им от съответните вероизповедания поради различни причини – най-често поради липса на вярващи изселили се от съответния регион.

Такъв е случаят с джамиите в Кюстендил, Самоков, Стара Загора, синагогите в Бургас и Видин, църкви в обезселващи се и от християни райони. Другаде храмове като Боюк Джамия са изоставени още преди Освобождението през 1878 поради конструктивни недостатъци.

Понякога са получили обезщетения. Селяните на Бояна например решили да разрушат Боянската църква, за да си построят по-голяма църква. В последният момент се намесва царицата, която кара Фердинанд да даде едно свое място в Бояна и малко пари за строежа и така спасява този световен паметник. Затова е и погребана в двора й.

В цял свят не само в България изоставените сгради се одържавяват. И или се премахват, ако представляват опасност при самосрутване за гражданите или ако представляват културна ценно се обявяват за културно-исторически паметници.

През 1995 г. правих изложба в Пасау, Германия в разкошен католически манастир току.що одържавен от германските власти, тъй като бил напуснат от монасите и църквата не плащала за него данъци, такси и прочия даждия.

Връщане на въпросните петдесетина храма ще възбуди и други страсти – този път и между вероизповеданията. На кого да се върнат храмовете. Повечето от тях са били църкви после джамии после пак църкви. Има и обратни случаи – сгради построени като джамии да са обърнати в църкви (Св. „Седмочисленици”).

Споровете ще са добре дошли за орда гелосани адвокатчета, но не и за обществото. Националисти ще обявят, че мюсюлманите нямат право не само защото джамиите са преустроени в църкви, но и защото дори строеното от тях е върху заграбена от българите земя по силата на османския закон, че цялата завоювана земя става собственост на султана и той я раздава за земеделска обработка или за строежи. 

Затова нека закона спре до нотариалните актове на действуващите храмове и уреждане статута. Останалото е излишно разбунване на духовете и неописуеми беди за културно-историческото наследство.

От личния блог на проф. Божидар Димитров

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//zakonyt_za_veroizpovedaniiata_i_tapeti_vyrxu_boianskite_stenopisi-h-725.html

2013-09-11 19:00:36 От: Александър Антонов Лавров

Прав си наборе! Дръж здраво!

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот