Законът за емиграцията от 1907 г.

Автор: Стоян Вълев


Законът за емиграцията от 1907 г. Портрет на група мъже, български емигранти в САЩ - Денвър, Колорадо, 1912 г.

Българи бягат главоломно от отечеството си

 

Денят е сряда, 12 декември, а годината е 1907. Заседанието на българския парламент се председателства от Добри Петков. Депутатът Трифон Дундаков, земеделец избран от Плевенско, прочита от парламентарната трибуна проекта за "Закон за емиграцията".

 

Законът налагаше множество забрани за желаещите да емигрират. Например, нямаха право да емигрират "лица ненавършили 17 години, освен с родителите си". Държавата мислеше и за войската - не се допускаха да емигрират донаборниците, но на тези, които отиваха да учат в чужбина се разрешаваше да напуснат страната, а повечето от тях пооставаха.

 

Забрана имаше и за "запасните войници, ненавършили 40 години", което означаваше, че на работоспособното мъжко население не се разрешаваше да емигрира. Не че се спазваше, както сами разбирате. Забрана да емигрират имаха и осъдените и неизлежали присъда, "лицата, по-възрастни от 50 години" и тези "които не са си изплатили данъците".

 

Решен бе въпроса кой може да върти бизнеса с емигрантите - "Никой не може да открие емигрантска агенция без предварителното разрешение на Министерството на вътрешните работи..."

 

А такива агенции можеха да се разкриват само в столицата и единствено с разрешението на министъра на вътрешните работи и в други градове. Такава "емигрантска агенция" трябваше, според новия закон да е "вложила в БНБ в брой или в държавни или гарантирани от държавата ценни книжа 50,000 лева гаранция".

 

На емигрантските агенции се забраняваше "да агитират или подбуждат населението устно или писмено към емиграция".

 

Създаваше се Бюро по емиграцията към Министерството на вътрешните работи. То щеше да е нещо като щаб, който да ръководи всичко, отнасящо се до емигрирането, трябваше да "събира и да дава сведения по емигрирането, да води и да обнародва статистика за емигрантите".

 

Бюрото трябваше да контролира чрез своите чиновници или чрез административно-полицейските власти действията на агенциите по емиграцията, както и да преследва и предава на съдебните власти прегрешилите. Бюрото "събира сведения за емигрантите в емиграционните страни и, ако намери, че тяхното положение се е влошило /.../ предлага запретяване емиграцията в тия страни".

 

Създаде се и Емиграционен фонд, в който се вливаха приходи от глобите, налагани на "емиграционните агенции". А член 6 от закона постановяваше: "Всеки емигрант, който заминава зад океана, внася по 10 лева за емиграционния фонд".

 

Фондът имаше благородната задача да подпомага емигрантите по време на пътуването им към чуждите страни или при завръщането им в България, както и тогава когато ги постигне "нещастие" в чужбина. Вестниците непрекъснато тръбяха за подобни случаи.

 

Наказанията за агенциите бяха наистина сурови - затвор от една до три години, глоби от 500 до 1000 лева.

 

Но пък и печалбите бяха интересни и разбира се, обезсмисляха наказанията, както най-често става у нас и преди, и сега... Законът забрани да се рекламира емигрирането, член 45 страховито прокламираше: "Ако някой вестник обнародва каквито и да било обявления или реклами на чуждестранни агенции /.../ наказва се с глоба от 100 до 500 лева". Същото важеше и за физическите лица, което беше абсурдно разбира се: "Всяко лице, което агитира като агент към емигриране" се наказваше със затвор от 6 месеца до една година и глоба от 1000 до 3000 лева."

 

Пред парламента бе прочетен доклад от премиера и министър на вътрешните работи д-р П. Гудев. В него се казва: "... всеки емигрант е изнесъл от България най-малко по 400 лева. Или всичко 20 хиляди души са изнесли най-малко 8 000 000 лева. Едва ли такава сума са пратили или донесли емигрантите./.../ Мярката, която взе моят предшественик, покойният министър председател Д. Петков за спиране на емиграцията, чрез неиздаване паспорти за Америка, съгласно Закона от 24 ноември 1906 г., не помогна за постигане голямата цел."

 

За периода до 1 ноември 1907 г. напусналите бяха:

497 - от Берковска околия

413 - от Фердинандска

546 - от Плевенска

195 - от Троянска

2048 - от Беленска

1649 - от Разградска

2605 - от Силистренска

1490 - от Свищовска

1481 - от Търновска

1307 - от Поповска

2605 - от Русенска селска околия

 

В тази статистика има нещо страшно - защото това са само мъже! Има само една регистрирана "мома" от Севлиевска околия, а общо са около двайсетина жените, които напускат заедно със съпрузите си.

 

Освен за Америка българите в началото на ХХ век бягат и към още по-далечната Австралия. За този континент заминали 46 души, повечето от русенските села. И забележете - 126 души за Нова Зеландия.

 

Докато прелиствах протоколите на парламента аз с нетърпение очаквах пренията, които би следвало да избухнат в залата. Но останах излъган. От залата, предвидливо или не, отсъстват депутатите професор Иван Шишманов и писателя Антон Страшимиров.

 

Председателстващият обявява: "Приет!" и светкавично преминава към следващата точка от дневния ред на парламента.

 

А тя е твърде любопитна - постъпило е предложение от Министерството на търговията и земеделието на държавна служба да бъдат приети чуждите поданици Йосиф Менцл и Карл Шмерда.

 

Секретарят прочита мотивите на министъра на търговията и земеделието д-р Никола Генадиев: "По липсата на българи, специалисти по градинарството, Министерството на търговията и земеделието бе принудено да повика на държавна служба чужденци за учители-градинари при низшите земеделски училища /.../ и да сключи контракт с тях по за три години".

 

И това предложение се одобрява без дебати и прения.

 

Имаше и хора, които разбираха, че емиграцията обезсилва и обезкръвява нацията и държавата. Един такъв българин бе Моско Москов, който издаде цяла брошура озаглавена "Емиграцията ни в свръзка съ стопанския ни живот" / Търново, 1911 г./. Още първото изречение поставя нещата по местата си:

 

"От нашето Освобождение насам емигрирането или временното изселване на българите по чужбина да дирят прехрана се увеличава от ден на ден,вместо да намалява. Най-здравите, най-опитните, най-производителните сили напущат селата си, продават нивите си и отиват по чужди страни гдето изтощават енергията си и след това се връщат некадърни за никаква работа в отечеството си".

 

Е, за завръщането може и да се поспори, въпреки че имаше и такива случаи. Но къде бе причината за емиграцията според М. Москов? Неговият отговор гласи:

 

"Българинът още не се е освободил от мисълта, с която е живял толкова векове, а именно: за да се сдобие с прехрана трябва да отиде в чужбина, робската земя не дава хляб на своите синове". Е, да ама робството остана в миналото, а родната земя и държава все така не даваха хляб на своите синове - и тогава, и днес. За какво свидетелства този факт?

 

М. Москов трагично пита: "Ами какво да се прави днес, когато хората ни, енергичното ни население бяга от България?". Един въпрос, който е безкрайно актуален и сега. И авторът предлага да си представим какво би станало, ако емиграцията спре.

 

Подразбира се, че той предлага да се затворят границите, което не изразява гласно. Най-любопитното е, че ако българинът нямал възможност да емигрира щял да "обикне отечеството си". Велика илюзия, тъй като след като престоя 45 години затворен в отечеството си българинът не само че не го обикна, но и прояви такива пристъпи на омраза, каквито историята не познава.

 

Най-интересното от критиката на емиграцията на М. Москов бе следното: "Ние сме, българите сами градинари, а градинарството най-слабо вирее у нас. Днес консервирани зеленчуци намираме да купим по-евтино отвънка, отколкото у нас".

 

В това признание се оглежда цялата ни държавност, която не защитава българските производители, цял-целиничък характера ни. Но и отчаянието ни - с труд може да се живее достойни на всяка друга географска ширина, но не и на тази, която обитаваме.

 

- От сайта knigi-news.com - Р. С.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече