За руснаците патриотизмът е аксиома

Автор: Нели Пигулева


За руснаците патриотизмът е аксиома

Съзнанието, че Русия е велика държава, е нещо повече от национална политика.

СЪЗНАНИЕТО, ЧЕ РУСИЯ Е ВЕЛИКА ДЪРЖАВА, Е НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ НАЦИОНАЛНА ПОЛИТИКА. Това за руснаците е аксиома, която те възприемат от невръстна възраст и неизменно живеят с нея през целия си съзнателен живот. Като попаднете в Русия, в столицата и в големите градове (за малките е излишно да говорим), е добре да знаете, че ако не говорите руски език, ще ви бъде изключително трудно. Всички надписи, табели, пътни указатели са изключително на руски. При все че Москва е едно многолико и многогласно гъмжило от хора от най-различни нации.

Хората там са достатъчно дружелюбни и искрено ще искат да ви упътят или да ви помогнат, но ще ви гледат с неподправено любопитство и в погледите им ще прочетете недоумение и снизхождение: един вид, какво да го правиш, чужденец – тръгнал за Москва, пък не научил езика, на който говори Москва.

РУСНАЦИТЕ СЕ ГОРДЕЯТ С ДЪРЖАВАТА СИ. И не само с миналото й. За тях просто не съществува алтернатива – те знаят, че Русия е велика, била е и ще бъде! В териториите на постсоциалистическата демокрация и пазарната икономика те значително са изпреварили много от бившите си “приятели братя” от СИВ и Варшавския договор. Което е обяснимо – грамадната Русия с до неотдавна затворените си граници е несравнимо по-интересна за икономически развития свят с необятните си пазари и солидните залежи от нефт и газ. Всички делови партньори са добре дошли за съвместен бизнес. Но стане ли дума за култура, национално достойнство, патриотична гордост – това остава неприкосновена територия за руснаците, достъпът на чужденците до която може да бъде изразен само в едно: те имат правото да наблюдават и да адмирират.

Всичко различно от това не среща разбиране, а в определени случаи, когато руските власти преценят, че някой си позволява да ги учи да живеят по-рязко, отколкото е допустимо, би могло да послужи дори за повод за отказ за виза.

 

НАД СТО КАДЕТСКИ КОРПУСИ И ГИМНАЗИИ в Русия се радват на огромно внимание и интерес от страна на родителите, а и на самите кадети. Това, което ние с някаква безгрижна и безразсъдна лекота сме прехвърлили в графата “архаизми” – възпитанието в патриотизъм, там очевидно съществува и по него се работи методично и целенасочено.

Националните ценности са факт, и то факт, който не подлежи на обсъждане. По всичко личи, че те ни най-малко не се притесняват от отглеждането на патриотизъм у децата от съвсем малки. Само съществуването на кадетски корпуси и гимназии в цялата страна, където се обучават хлапета от първи до единадесети клас, вече говори за това, че място за каквито и да било форми на национален нихилизъм едва ли има. Създадени в средата на 18 в., тези училища са били предназначени за децата на офицери, чиновници и дворяни, през соца кадетските корпуси се наричат суворовски и нахимовски училища и там се обучават деца на офицери и много сираци.

От 1993 г. в Русия наново се откриват кадетски корпуси. Част от тях са под егидатата на различни министерства, повечето са елитни, има и частни. Конкурсът за постъпване е сериозен, а това говори за специални нагласи на хора, които искат децата им да получат и добро възпитание, и конкретни умения, но и да израснат със съзнанието за “верни на отечеството” граждани. Стегнати в тъмни военни униформи с червени пагони, русокосите момчета маршируват, изпънати като струни. А в свободното си време слушат рок и метал, играят електронни игри и се забавляват като всички хлапета на тяхната възраст. Но в кадетските училища принципите на възпитание са останали както и по времето на указа, подписан от императрица Анна Йоановна на 17 февруари 1731 г.: “Синовна преданост към Русия, безкористна любов към Отечеството, душевно съзнание за семеен дълг.”

ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ СЕЗОНИ РУСКАТА СТОЛИЦА е пълна с туристи. Но колкото и да са много чужденците, за които е интересно да разгледат Москва, те в никой случай не могат да са повече от самите руснаци, които използват всяка възможност да изминат хиляди километри и да заведат децата си в Кремъл, на Червения площад, в Третяковската галерия. Музеите, мемориалните комплекси, художествените галерии, театрите и концертните зали са пълни именно и най-вече с руснаци, а не със задморски гости. Японците с фотоапаратите и шумните испанци са само един нюанс в лавината от руснаци, които се радват на историческите и културни чудеса на Москва и на Подмосковието.

И в това отношение, както и в много други именно руснаците са с предимство – и цените на входните билети са в пъти по-ниски за “съотечествениците”, и отношението на екскурзоводите към тях е по-сърдечно. Впрочем тук е мястото да отбележа, че в столицата, както и навсякъде в Русия всички паметници са си по местата.

 

В СТОЛИЦАТА САМО ЕДИН ПАМЕТНИК Е НАПУСНАЛ постамента си – бронзовият Феликс Дзержински, който строго се извисяваше пред масивната сграда на прословутото КГБ, е свален в първите години на перестройката. Но не е претопен, нито захвърлен в някой склад, а е преместен на улица “Петровка” пред Московското градско управление на вътрешните работи. Всички други паметници си стоят. Аз изброих трийсетина броя Ленин и спрях да броя. Маркс си е все там – подпрян на къс скала срещу Болшой театър на десетина метра от един от супермодерните търговски комплекси. И Енгелс си е на улица Пречистенка. И дори Георги Димитров си е на мястото – той пък “гледа” към ултралуксозния хотел “Президент”, където отсядат по време на визитите си разни държавни глави и министри.

Руснаците смятат, че паметниците са част от историята. На тези персони, които са известни като вождове на прогресивния пролетариат, те днес ни най-малко не се кланят. Но и не ги плескат с боя и с “демократични” спрей вопли. Не че руските тийнейджъри не са заразени от графити-манията, но може би не е минало без издърпване на уши, докато се стигне до традиционните вече фестивали на графитите, а централната част на града и паметниците останат чисти и прилично изглеждащи. Историята трябва да се знае и помни. А ако срутят бронзовите фигури, няма да изтрият миналото. За да не се повтаря, е добре да има маркери, които да го напомнят.

ПОКАЗАТЕЛНО Е КАК МЛАДИТЕ РУСНАЦИ НАЗОВАВАТ младежки движения на политическите партии. Тук изцяло доминират реминисценциите с патриотично-родинарската насоченост. “Наши” и “Млада гвардия” са крила на “Единна Русия”, движение “Ура!” е джуниър движението на “Справедлива Русия”, “Жизнь молодая” и “Энергия жизни” са цитати от патриотични песни от средата на миналия век. “Вървящите заедно” и “Единство” са от характерната за “онази” лексика на струящия оптимизъм и радостното усещане за многост и съпричастност. За младежките движения “Ябълка” и “Родина” е ясно, че названията на “големите” партии са достатъчно изразителни. А “Соколите на Жириновски” очевидно се опитват да съчетават устрема и напористостта на лидера с “особеностите на руския национален лов”.

Но изборът на наименования на политическите крила от младите руснаци показва видимо търсено дистанциране от глобалистичните тенденции, тъй като за тях – за младите граждани на Русия, и в политическата дейност по-важно от лидерските амбиции е идентификацията с родината. Или най-малкото е ясно, че работещата формула е с отправна точка Русия и най-вече Русия.

 

В БОГАТАТА НА РЕСУРСИ И САМОЧУВСТВИЕ държава Русия са на път да затворят страницата от времената, когато примерно, за да не допуснат музикални хитове или литературни бестселъри от чужбина да се промъкнат в техните територии и да оронят престижа на империята, съветски композитори и писатели засядаха да сътворят СССР версиите на песни на “Бони М” и новели на Джеръм Селинджър. Но не престават да съчиняват и своите нови песни. И в суровата поетика неизменно пробива темата за родината – дали ще става дума за една улица, за една умислена бреза, за водка или за любов, през мелодията неминуемо пробива рефрен като този на един от съвременните рок хитове на група “Телефон”: “Родина! А она нам нравится! Хоть и не красавица...”

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот