За какво сме гладни

Автор: Веселина Седларска


За какво сме гладни

Глада по Великден не можеш да заситиш на Коледа. То и коледния няма как по Великден, както се вижда. По Коледа бяхме прегладнели, сега сме направо озверели от глад по нещо, нещичко най-сетне добро.

След Цветница съседката реши, че злото се изсипва в къщата й през телевизора и реши да опита без него. Безсрочно, колкото издържи. Обади се на един техник:  „Как да го развържа бе, момче?“. Имаше предвид кабелната. Оня казал: „Много просто. Спри да плащаш от единия край и ще спре излъчването от другия край.“ Тази ми съседка е гладна за бистра тишина.

 

Златина пък обратно, тя реши да си поправи телевизора. Ако щете вярвайте, той се казва „Рубин“. Дъщерята на Златина го нарича винтидж-телевизор. Момичето е луднало по ретро модата, оня ден ми сподели, че едва се удържало да не похити една бабичка, за да й отмъкне рамките на очилата и чантичката. Бабата, чийто очила и чантичка са сигурно два пъти по-възрастни от дъщерята на Златина, изобщо не подозира, че имала хипстърски стайлинг.  

 

А телевизорът на Златина е от времето, когато по Великден даваха концерти от фестивала в Сан Ремо, за да си стоят младите хора вкъщи пред екрана, а не да отиват в църквите да чакат Христос да възкръсне. Защо ли го поправям и аз, засуетила се около техника Златина от неудобство заради възрастта на приемника. Аааа, поправете си го вий, поправете си го, да сте чували някой да е откраднал „Рубин”?  Че кой ще открадне такъв стар телевизор, казала Златина.

 

Техникът обаче доуточнил: то дето са стари едно на ръка, ами са и толкова тежки,  руска им работа, можете ли да си представите крадец да тича с 60-килограмов телевизор, тъй поне за телевизора си можете да сте спокойна, дори и да ви разбият вратата…Златина е гладна за някой, когото да слуша и на когото да говори.

 

В този блок си живеем както се живее навсякъде в България, пунктирано. В Англия телевизията се появява преди Втората световна, но през годините на войната тя спира излъчванията си. Когато след шест години, през юни 1946 година предаванията отново започват, първите думи, които говорителят произнася, са: „Както казах, преди да ни прекъснат така внезапно...”Ей така си живеем и ние. Говорим си колко е бедно и гадно, но идва Великден и ни прекъсва внезапно. И настава време благотворително, семейно и апетитно. Разменяме рецепти за боядисване на яйца, месим козунаци, напълняваме с един килограм, разменяме рецепти за отслабване.

 

Съседките, които живеят над Златина, предприеха нещо, за което говорят с тон на изпечени каналджийки. Отидоха в Одрин и си купиха плодове и зеленчуци за празника. Излезе им по-евтино, отколкото ако бяха отишли до пазара. И олио в тенекия си купиха, и ядки, и ягоди… Да ви кажа за ягодите. Продавал ги един възрастен турчин, стрували по две лири. Съседката разперила пръстите на едната си ръка и казала ей толкова оки. Старият турчин ги попитал дали са комшии, след което обяснил, че „ока“ е османлъ и трябва да казват кило. Освен това ги попитал „Пасха?“ Което те правилно си превели като „Великден?“ и кимнали.

 

Старият турчин казал, че щом е за Пасха, ще им даде ягодите по една лира.. Тогава те разперили пръстите на двете ръце и казали ей толкова кила. И сега съседките дебатират дали старият турчин знае, че сме били под турско иго.  Една ока впрочем се равнява на малко над 1 200 грама. Съседките не изглеждаха гладни за ягоди. 

 

Петя също беше навита на плодово-зеленчуковата екскурзия, но остана да си приготвя багажа. Тя заминава. За малко, за дълго, завинаги? Три месеца се колеба между Германия и Англия и накрая избра Испания.  Ония от третия етаж също заминаха, но ще се върнат. За десет дни до Америка. Винаги сме подозирали, че не им е чиста работата на тези хора. В нашия обикновен вход живеят, но сега вече сме сигурни, че не могат да си преброят парите – кой ходи до Америка за десет дни? Само хора, които не си държат сметка на парите. И как ги изкараха тия пари...Тези неща ще ги обсъждаме следващата седмица, като си дойдем на мразенето. Всички заедно сме гладни за справедливост.

 

До тях живее Катина, тя е интелектуалка. Ударението в името й е на първата сричка, иначе би било твърде обикновено. Заедно с други интелектуалки като нея засадиха в чест на Великден трийсет борчета. Те, освен интелектуалки, са и бойци на фронта на глобалното затопляне. Катина посъветвала и бабичката от първия етаж: „Бъди зелена!”, обаче бабичката й казала, че е била червена, била синя и вече не ще да е никакъв цвят. Два дни по-късно някой открадна половината борчета. Извадил ги и защо го е направил, Катина се чуди и мае. Да не би да е някоя конкурентна неправителствена организация от гражданското общество, шегувам се. Възможно е, казва тя и като знам, че е вряла и кипяла в тези отношения, направо се стъписвам, че е възможно. Катина е гладна за безвъзмездна загриженост за хората, животните, дърветата, заливите, въздуха, планетата.

 

Под Катина живее Стела. Тя има едно детенце на три години, с изписана хубост и крехко като китайска вазичка. Оперираха го през февруари, анестезиологът поискал 500 лв. „Аз съм този, който ще ви приспи и събуди детето.” Стела му даде парите, после ми показа по телевизора доктора. Бяха го хванали с 60 лв. подкуп. Пък на мен взе 500, изпъшка Стела. На всичкото отгоре й казаха, че операцията не била сполучлива и трябва да я повторят. А детето крехко, чупливо…

 

И тогава Стела започна да се моли на Господ. Къде да търся спасение, Господи, къде да търся? И Господ й отговорил: в „Гугъл”. Стела намери в интернет някакъв учебник по детска урология, поръча си го и цяла седмица, ден и нощ, го чете. Тя е безработна жена със средно образование, но по тоя учебник може да се състезава с всякакъв лекар.

 

Сравнява Стела болежките на детето си с учебника, наблюдава го и накрая постави диагноза: детето няма нужда от втора операция, детето е зле, защото има инфекция от първата операция. Отиде при лекарите, каза че повече няма да им даде никакви пари, щото и тя гледа телевизия. И те потвърдиха диагнозата на Стела. Иначе бяха готови пак да теглят ножа на детенцето. А сега му лекуват инфекцията и Стела толкова се зачете в медицинските учебници, че скоро ще си я направим джипи на входа. Стела е гладна за компетентност.

 

Иначе в нашия блок сме като повечето българи, В и К християни, тоест ходим в храма по Великден и Коледа. Силно се любим и мразим. Когато някой се разболее, много го обичаме. Ако оздравее, пак го мразим.  В някои отношения сме безнадеждно остарели, в други осъвременени безнадеждно. Взехме да се поздравяваме за имените дни по фейсбук, та не знам докъде ще стигнем. Разбира се най-виртуалният жител на входа е дъщерята на Златина. Сега обаче с нея сме съвсем реално заедно, търсим подарък на майка й. Златина е самотна майка, изучи това момиче, което само след година търсене си намери работа, получи първа заплата и иска да купи на майка си подарък, нещо по-духовно, да бъдело израз на цялостната й благодарност към майка й, нещо като… 

 

„Дали да не й избера едно красиво кръстче, подходящо е за Великден, нали?“ Сега ми се е паднало да затрудня това момиче, което се присмива на всичко. Защо – казвам, - ако беше Коледа, ясла или обор, щеше да й купиш, за да си в тон с празника? Винтидж девойката е силно смутено: „Ама кръстчето не е само мястото, където Исус е завършил живота си, за да го сравняваш с ясла, където го е започнал. Кръстът все пак е…“ Уред за изтезание, казвам, това е бил кръстът. Като електрическия стол, като гилотината. Ти би ли окачила на врата си златно електрическо столче или гилотинка с цирконий, тук млъквам, защото се сещам, че точно тя би.

 

Оттук нататък разговорът ни продължава така: 

 

Тя: Ами какво тогава? Мама винаги  ме обвинява, че съм купувала боклуци, заради логото. Маратонки с лого, блузки с лого...

Аз: И за да не купиш нещо с лого, реши да купиш просто.... лого.

Тя: ???

Аз: Ами че кръстът е лого. Най-страхотният удар в бизнеса с лого – две кръстосани чертици, заради които светът е готов да направи какво ли не. Ти да не мислиш, че Исус е бил разпнат на такъв кръст? Най-вероятно е бил като буквата Т.

Тя: Какво мислиш, че е станало с оня крадец? 

Аз: Кой крадец? От коя парламентарна група ...

Тя: Нали Христос е бил на средния кръст, а от двете му страни е имало по един крадец, също разпнати. Единият му се подигравал, а другият го молел да си спомни за него, когато отиде в царството небесно. И Христос му обещал, че скоро двамата ще бъдат в рая. Което според баба ми означава, че никога не късно да се покаеш, дори и в последната минута. Какво е станало според теб с другия крадец, който не се покаял?

Аз:  Прецакал се е. Кръстът, който изкупил всички грехове на човечеството, бил на една ръка разстояние от него, а той не сложил греха си в подножието на този кръст. Какво общо има всичко това с цялото това ядене и суета, което предстои, нямам идея.

 

Дъщерята на Златина е гладна за много неща – да работи, да живее в град с хубави паркове, да пътува по света, да убоде с карфица всички балонести безхаберници, да фрасне крадеца на борчетата на Катина, да почерпи дядото от Одрин. И да дарява обич, много обич, без да се спестява – хрумва ми, докато я гледам как е разтворила ръцете си докрай за прегръдка, защото е видяла по улицата да се задава бивш съученик, който се е прибрал за празниците.  Стоеше си така дъщерята на Златина с разтворени за голяма и чиста обич ръце и приличаше на..кръст. 

 

Кръстът – две кръстосани чертици.  Едната сочи нагоре, към висините на човешката душа и на човешките дела. Другата е като хоризонт на любовта, несвършващото нещо. Колкото повече го раздаваш, толкова повече имаш. А дъщерята на Златина  беше разтворила ръцете си толкова широко, че можеше да побере и задаващия се приятел от училището, и уличния акордеонист, и бързащите с козунаци хора,  и всички пуснали корени борчета, на които се крепи равновесието на планетата.

 

Знаеш ли – казах й, - изобщо  не бях права, няма по-добър подарък от кръстче. 

 

 

По сп. „Тема“

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот