Юлиан Вучков: Българската ни естественост избива в дебелащина

Различаваме се от европейския манталитет най-вече видимо, като поведение. Възпитанието в много други държави – големи, по-малки, източни и доста повече западни – е на значително по-високо равнище, отколкото нашето.

реждевременното заличаване на българската аристокрация през петвековното ни съществуване с безподобно дивашката османска власт и живеенето ни на Балканите неизбежно са ни повлияли и са ни отдалечили от по-хармоничното ни разгръщане в публичните пространства.

Ще трябва да признаем, че нашата иначе забавна естественост нерядко избива в дебелащина. Твърде често сме далеч от такива белези на благоприличието, като учтивостта, вежливостта, мярката в проявата на чувствата и на желанията ни, подходящия тактичен подход към отделния човек, към цялата ни околна среда.

Обикновено проявите на байганьовците се срещат и у нашите емигранти, но се смекчават благодарение на дългото съприкосновение с нрави от друг тип. Уви, мечешките обноски не са присъщи само за невежите хора. Те се натрапват и у лица с една, две, три дипломи за висше образование и знаещи чужди езици.

Почти всеки втори нашенец смята, че на този свят съществува само или главно той. Не се съобразява с редица задължителни правила на съсловния, на цялостния живот.

Думите му често са толкова груби, че ни стряскат, унижават, защото изпитваме усещането, че сме замеряни не със словесност, а с камъни. Не казвам, че цивилизованата чужбина е изключила цялата простотия и простащина. Но тези явления са разпространени по-малко, отколкото у нас.

Зад границите ни са характерни най-вече за престъпниците, лумпените, неграмотните. Особено в днешни дни ние, българите, често се люшкаме между бездушието и истерията.

Страстта обсебва и друса българина видимо повече от западните европейци. Те са по-често хладни, рационални, макар че това поведение се определя първо от индивидуалните дадености.

Някои наши съотечественици постоянно искат да оправдават грубиянството си с искреността си. Но откровението може да е приемано и полезно само ако е изразено любезно, добронамерено.

Типично българската естественост нерядко се оказва ту подкупващо предразполагаща ни, ту дразнеща ни. Често ставаме толкова нахално непредвидими, че стъписваме чужденеца. В такива моменти той се чуди дали сме достатъчно нормални и как да тръгне към общуването си с нас.

Много от нас преценяват елегантното внимание към някого като преструване, позиране, вманиачване, лигавене и даже като глезене. По този повод питам кога ние, българите, ще се отучим да говорим бурно и едновременно. Не ни ли е ясно, че само ако се изслушваме, ще чуваме какво казва всеки от нас?!

Трябва ли да се убеждаваме, че само тогава ще намалим лошите думи, съкрушителните ни реакции и ще избегнем излишните истерични спорове само върху основата на недоразуменията?!

Нашият импровизиран хумор по традиция е по-груб от този на западните европейци. Но той пък е по-сочен, по-свеж от техния. В най-добрите моменти от живота ни той буквално ври и кипи толкова, че намалява болката ни от сблъсъка с многото злини.

Много е жалко, че ние обичаме родината си, като я възнаграждаваме с хубави думи, но не и с делата си. Не изтъкваме нейния неповторим градивен опит, нейните хубавини. Затова тя остава затворена в себе си и губи.

 (…)

Всъщност между бедните българи се срещат най-много може би по-грубички, но пък искрени, сърдечни същества. Искам, драги ми читатели, да запомним, че поне според мен Алеко Константинов е създал образа на Бай Ганьо, като е имал предвид войнствените скъперници с претъпкани портфейли.

Тези безподобни дебелаци и сега карат луксозната си западна кола като танк през военно време. Гледат горкия пешеходец само свирепо. Сигурно биха го прегазили, и то с удоволствие, ако нямаше опасност да бъдат съдени.

Цитирано по регионалния myvidin.com - П.П.

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//yulian_vuchkov:_bylgarskata_ni_estestvenost_izbiva_v_debelashtina-h-420.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот