Хранителният календар на древните ни предци

Автор: Илия Илиев


Хранителният календар на древните ни предци Снимка: actualno.com

Има една любопитна поговорка: "Човекът е това, което яде." Културата на храненето при народите е определящ знак за тяхната култура в най-широкия смисъл на думата.

 

От тази гледна точка нашите древни предци са били между най-културните човешки популации.

Недоимък сред нас е имало нерядко. Лоши урожаи е имало, мор сред животните, грабежи, данъчни обири - всичко се е случвало. Но няма исторически данни за глад под формата на масово измиране на огромен брой жители. Трудно е да се повярва, но чак до XVIII в. в много богатата днес Западна Европа такива гладни години са я спохождали доста често. Три или дори две последователни гладни години вече са означавали страшен мор, отнасящ в отвъдното 25-35% от жителите в засегнатия регион, понякога и повече.

Такива фатални периоди в иначе плодородните земи на Франция е имало 10 през Х в., 26 през ХI, 7 през ХV, 13 през ХVI, 11 през ХVII и 16 през ХVIII в. В периода 1371-1791 г. Флоренция преживява 111 години на много сериозни лишения или ужасен глад срещу само 16 години с отлични добиви на зърно. В Северна Европа гладният мор се е случвал по-често и е протичал с по-тежки последствия от южните региони на континента.

Когато  в хранителния рацион делът на въглехидратите, идващи главно от зърнените храни, надхвърли 60%, имаме еднообразие в храненето. Още от римски времена Европа се храни главно с каши и питки. Брашната са стрували многократно по-евтино от другите продукти и затова са доминирали в дневната дажба на хората. Триадата жито, брашно, хляб запълва историята на Европа почти открай докрай. Дори през ХVIII в. в относително благополучна Франция хлябът струва 11 пъти по-евтино от месото, 65 пъти от прясната морска риба, 9 пъти от речната риба, 6 пъти от яйцата, 3 пъти от солената морска риба и маслото. Калорийната дневна дажба от 2000 калории парижаните по онова време очевидно са покривали почти само с хляб.

Древните елини казвали: "Онези, които ядат ечемичена каша, нямат никакво желание да воюват." В Китай наричали богатите "ядящите месо". В колониална Великобритания един висш военен отбелязва: "Много повече смелост може да откриете у хора, които се прехранват с месо, отколкото у онези, които се задоволяват с по-лека храна."

Чисто скотовъдните народи са малобройни, защото за изхранването на едно семейство се нуждаят от близо два квадратни километра пасища. Срещат се главно в Централна Азия, монголците, казахите и манчжурите са такива. Гледали са с презрение на съседните китайци, "ядящи и пиещи жито". Самите те обаче са били силно зависими от възможността да се придвижват безконтролно на големи разстояния със стадата си, т.е. постоянно да влизат в съприкосновение с често недоброжелателно население. Ето защо от ранна възраст мъжката челяд е трябвало да бъде обучавана да се готви за ръкопашни схватки, майсторски да борави с различни оръжия, ловко да язди бойни коне, да търпи лишенията на военното ежедневие.

Ние, българите, много дълго сме били в мирно и военно съприкосновение както с ядящите главно месо, така и с препитаващите се основно с житни култури. Заимствали сме от тях различни полезни земеделски и животновъдни практики, но и на много сме ги научили. От най-дълбока древност сме били едновременно и скотовъдци, и земеделци. Затова и никога не сме преживявали гладен мор. Земеделското ни производство е било по-високо ефективно от това на повечето чисто земеделски народи, защото покрай животновъдството обилно сме осигурявали наторяване за нивите. Създали сме и породи животни, предназначени главно за използване при обработването на земята - още едно важно преимущество пред копаещите с мотики.

Огромно превъзходство за осигуряването на редовно и здравословно изхранване на населението с разнообразни продукти имаме в резултат на ранното усвояване на опита за консервиране на растителна и животинска храна. Пак в резултат на забележителните си консервационни знания и умения сме имали грамадно превъзходство по време на военни походи, защото практически не сме се нуждаели от обози. Пастърмата и сирената са концентрирана храна, която всеки боец в достатъчно за месечен поход количество е можел да окачи на седлото или дори да носи в торби на рамо.

Огромно превъзходство е дало на древните българи изобретяването на Слънчевия календар. Бил е поразително точен, едва в последно време с откриването на атомния часовник става възможно да се измерва още по-точно времето. Благодарение на познаването на Слънчевия календар колобрите звездобройци, тези древни астрономи, българите с години напред са били предупреждавани за настъпването на продължителни суши или наводнения. Знаели са кога да наблегнат на отглеждане на повече животни, кога да очакват повече зърнени, плодове или зеленчуци и да хвърлят усилията си там. Например най-големи урожаи от зърнени култури е можело да се получат във високосни години особено ако са и влажни. Най-малко се е очаквало от същите растения през следващата след високосната година.

Покрай Слънчевия се е наложил и хранителен календар, свързан дълбоко с бита и вярванията на народа ни. Към него и в наши дни се придържат сънародниците ни в селските семейства, но в предишни времена са го спазвали всички - аристокрация, граждани, простолюдие. Всъщност всички по-значителни празници при българите са свързани и с хранителни ритуали. В "Календар и слово" писателят Йордан Вълчев убедително доказа, че и в най-ново време нашите празници са досущ като някогашните. Месото е било основна храна, но е имало много ефективни ограничения да не се прекалява. Съблюдавала се е сравнително строга дисциплина през различните сезони на годината в хармония с ритъма на климатичните промени и трудовата активност, свързана с него. "Мазните" зимни празници със свинско месо, обилната консумация през есента на овче, шилешко и телешко разумно се редуват с периоди на безмесно хранене с варива, плодове, зеленчуци, тестени произведения. Консервационните практики са осигурявали във вид на туршии и ошав така важните зеленчуци и плодове през цялата зима.

Няма друг народ с толкова дълговечни и извънредно здрави навици за балансирано хранене. Благодарение на него сме били здрави хубави люде, безподобни войни, устойчиви на всякакви несгоди труженици, продуктивни и приспособими към промените в околния свят хора. Европейците извършват своята революция в храненето едва през ХVIII в. За жалост през последните стотина години, особено напоследък,  значителна част от елементите на безценната ни хранителна култура са загубени или излиняват сред населението. В резултат на това неотклонно се покачва заболеваемостта сред българите, а наред с нея и смъртността. Като че ли не е късно да се върнем малко назад в това отношение, да изучим богатото наследство на народа ни в балансираното хранене и да възстановим редица от предишните навици.

 

 


автор: д-р Илия Илиев

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече

« Октомври 2022 »
пнвтсрчтпксбнд
     
      
  1. 01.10.1888г. - Годишнина от откриването на Софийския университет "Св.Климент Охридски"
  2. 01.10. - Събития и факти
  3. 02.10.1916г. - Годишнина от смъртта на Димчо Дебелянов
  4. 02.10.1916г. - Годишнина от смъртта на Димчо Дебелянов
  5. 02.10. - Събития и факти
  6. НС приема 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ "Козлодуй" да бъдат затворени
  7. Стартира учредителното събрание на партията Национална задруга за политическо възраждане
  8. Първата учебна година във Висшето търговско училище във Варна
  9. Открива се XXVIII ОНС.
  10. Роден е Иван Лазаров
  11. Годишнина от смъртта на Васил Априлов
  12. Годишнина от смъртта на Андрей Луканов
  13. 03.10.1912г. - Високата порта отхвърля нотата, отправена й балканските държави
  14. 03.10.1878г. - Основан е Горноджумайски комитет "Единство"
  15. 03.10.1819г. - Роден е Евлогий Георгиев
  16. 03.10. - Събития и факти
  17. 03.10.1915г. - Русия, Великобритания и Франция обявяват война на България
  18. 03.10.1935г. - Разкрит е заговор на офицерите
  19. 03.10.1918г. - Абдикация на Фердинанд I
  20. Годишнина от откриването на етнографския комплекс "Етъра"
  21. Петър Младенов засяга въпроса за влошените отношения с Турция
  22. "Големият католически процес"
  23. Регентите одобряват "Наредба-закон за съдене от Народен съд ...
  24. 03.10.1944г. - Умира Иван Минков Хаджийски
  25. 03.10.1942г. - Велик добруджански събор
  26. Започва издаването на в. "Народ"
  27. Публикува се проектът за конституция на Националния комитет на Отечествения фронт.
  28. България подписва търговска спогодба
  29. Започва строежът на автомагистрала "Хемус"
  30. открива генерална асамблея на ИКОНОМОС