Хранителният календар на древните ни предци

Автор: Илия Илиев


Хранителният календар на древните ни предци Снимка: actualno.com

Има една любопитна поговорка: "Човекът е това, което яде." Културата на храненето при народите е определящ знак за тяхната култура в най-широкия смисъл на думата.

 

От тази гледна точка нашите древни предци са били между най-културните човешки популации.

Недоимък сред нас е имало нерядко. Лоши урожаи е имало, мор сред животните, грабежи, данъчни обири - всичко се е случвало. Но няма исторически данни за глад под формата на масово измиране на огромен брой жители. Трудно е да се повярва, но чак до XVIII в. в много богатата днес Западна Европа такива гладни години са я спохождали доста често. Три или дори две последователни гладни години вече са означавали страшен мор, отнасящ в отвъдното 25-35% от жителите в засегнатия регион, понякога и повече.

Такива фатални периоди в иначе плодородните земи на Франция е имало 10 през Х в., 26 през ХI, 7 през ХV, 13 през ХVI, 11 през ХVII и 16 през ХVIII в. В периода 1371-1791 г. Флоренция преживява 111 години на много сериозни лишения или ужасен глад срещу само 16 години с отлични добиви на зърно. В Северна Европа гладният мор се е случвал по-често и е протичал с по-тежки последствия от южните региони на континента.

Когато  в хранителния рацион делът на въглехидратите, идващи главно от зърнените храни, надхвърли 60%, имаме еднообразие в храненето. Още от римски времена Европа се храни главно с каши и питки. Брашната са стрували многократно по-евтино от другите продукти и затова са доминирали в дневната дажба на хората. Триадата жито, брашно, хляб запълва историята на Европа почти открай докрай. Дори през ХVIII в. в относително благополучна Франция хлябът струва 11 пъти по-евтино от месото, 65 пъти от прясната морска риба, 9 пъти от речната риба, 6 пъти от яйцата, 3 пъти от солената морска риба и маслото. Калорийната дневна дажба от 2000 калории парижаните по онова време очевидно са покривали почти само с хляб.

Древните елини казвали: "Онези, които ядат ечемичена каша, нямат никакво желание да воюват." В Китай наричали богатите "ядящите месо". В колониална Великобритания един висш военен отбелязва: "Много повече смелост може да откриете у хора, които се прехранват с месо, отколкото у онези, които се задоволяват с по-лека храна."

Чисто скотовъдните народи са малобройни, защото за изхранването на едно семейство се нуждаят от близо два квадратни километра пасища. Срещат се главно в Централна Азия, монголците, казахите и манчжурите са такива. Гледали са с презрение на съседните китайци, "ядящи и пиещи жито". Самите те обаче са били силно зависими от възможността да се придвижват безконтролно на големи разстояния със стадата си, т.е. постоянно да влизат в съприкосновение с често недоброжелателно население. Ето защо от ранна възраст мъжката челяд е трябвало да бъде обучавана да се готви за ръкопашни схватки, майсторски да борави с различни оръжия, ловко да язди бойни коне, да търпи лишенията на военното ежедневие.

Ние, българите, много дълго сме били в мирно и военно съприкосновение както с ядящите главно месо, така и с препитаващите се основно с житни култури. Заимствали сме от тях различни полезни земеделски и животновъдни практики, но и на много сме ги научили. От най-дълбока древност сме били едновременно и скотовъдци, и земеделци. Затова и никога не сме преживявали гладен мор. Земеделското ни производство е било по-високо ефективно от това на повечето чисто земеделски народи, защото покрай животновъдството обилно сме осигурявали наторяване за нивите. Създали сме и породи животни, предназначени главно за използване при обработването на земята - още едно важно преимущество пред копаещите с мотики.

Огромно превъзходство за осигуряването на редовно и здравословно изхранване на населението с разнообразни продукти имаме в резултат на ранното усвояване на опита за консервиране на растителна и животинска храна. Пак в резултат на забележителните си консервационни знания и умения сме имали грамадно превъзходство по време на военни походи, защото практически не сме се нуждаели от обози. Пастърмата и сирената са концентрирана храна, която всеки боец в достатъчно за месечен поход количество е можел да окачи на седлото или дори да носи в торби на рамо.

Огромно превъзходство е дало на древните българи изобретяването на Слънчевия календар. Бил е поразително точен, едва в последно време с откриването на атомния часовник става възможно да се измерва още по-точно времето. Благодарение на познаването на Слънчевия календар колобрите звездобройци, тези древни астрономи, българите с години напред са били предупреждавани за настъпването на продължителни суши или наводнения. Знаели са кога да наблегнат на отглеждане на повече животни, кога да очакват повече зърнени, плодове или зеленчуци и да хвърлят усилията си там. Например най-големи урожаи от зърнени култури е можело да се получат във високосни години особено ако са и влажни. Най-малко се е очаквало от същите растения през следващата след високосната година.

Покрай Слънчевия се е наложил и хранителен календар, свързан дълбоко с бита и вярванията на народа ни. Към него и в наши дни се придържат сънародниците ни в селските семейства, но в предишни времена са го спазвали всички - аристокрация, граждани, простолюдие. Всъщност всички по-значителни празници при българите са свързани и с хранителни ритуали. В "Календар и слово" писателят Йордан Вълчев убедително доказа, че и в най-ново време нашите празници са досущ като някогашните. Месото е било основна храна, но е имало много ефективни ограничения да не се прекалява. Съблюдавала се е сравнително строга дисциплина през различните сезони на годината в хармония с ритъма на климатичните промени и трудовата активност, свързана с него. "Мазните" зимни празници със свинско месо, обилната консумация през есента на овче, шилешко и телешко разумно се редуват с периоди на безмесно хранене с варива, плодове, зеленчуци, тестени произведения. Консервационните практики са осигурявали във вид на туршии и ошав така важните зеленчуци и плодове през цялата зима.

Няма друг народ с толкова дълговечни и извънредно здрави навици за балансирано хранене. Благодарение на него сме били здрави хубави люде, безподобни войни, устойчиви на всякакви несгоди труженици, продуктивни и приспособими към промените в околния свят хора. Европейците извършват своята революция в храненето едва през ХVIII в. За жалост през последните стотина години, особено напоследък,  значителна част от елементите на безценната ни хранителна култура са загубени или излиняват сред населението. В резултат на това неотклонно се покачва заболеваемостта сред българите, а наред с нея и смъртността. Като че ли не е късно да се върнем малко назад в това отношение, да изучим богатото наследство на народа ни в балансираното хранене и да възстановим редица от предишните навици.

 

 


автор: д-р Илия Илиев

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече