Хайдушка засада за еврофондовете

Автор: Страхил Стоилов, "БЪЛГАРИ"


Хайдушка засада за еврофондовете Меглена Плугчиева бе назначена да следи как се харчат германските пари у нас. Снимка: lifestyle.ibox.bg

Правилата за ползване на еврофондовете са написани и одобрени от Европейската комисия, но са писани у нас и се прилагат от българи. Затова цялата процедура е порочна, освен за малцина, които имат политическа подкрепа – част от някой „обръч”.

Европейският съюз е политическа концепция. Съдържа в себе си редица аспекти: финансов, търговски, социален, екологичен, културен. В България по обясними причини на този етап са на мода еврофондовете. Как е приложен този финансов инструмент на Общността у нас?

 

Трите основни европейските фонда - Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд и Кохезионен фонд - се управляват от Брюксел. Страните-членки имат т. нар. Оперативни програми (ОП) и към тях Насоки, които определят правилата как да се готвят проекти, за да бъдат одобрени за финансиране. Един вид проектът трябва да отговаря на условията, фиксирани в Насоките и тогава парите потичат за изпълнението му – строеж, ремонт, обучение, семинар, оборудване.

 

Правилата са написани и одобрени от Европейската комисия (ЕК), но са писани у нас и се прилагат от българи, което поражда куп проблеми.

 

Оперативните програми отговарят на различни области от социалния и икономически живот в държавата: регионално развитие, околна среда, човешки ресурси, повишаване на конкурентоспособността на българската икономика, развитие на селските райони, транспорт, административен капацитет и т.н. Там са назовани конкретните лица, които имат право да получават средствата – т. нар. бенефициенти. Те биват държавни институции, общини, частни фирми, неправителствени организации. Пак в програмите са назовани и държавните органи, които оценяват проектите и съблюдават изпълнението им – т. нар. управляващи органи (УО).

 

На пръв поглед системата изглежда изрядна, но щом започва да функционира лъсват множество луфтове, направо пробойни.

 

Контрол и отчет

 

Управляващите органи поддържат пряка връзка с Европейската комисия, която контролира изразходването на средствата. ЕК изисква също инсталирането на компютърна система за контрол, където европейският чиновник, българският чиновник, кметът, отделният бенефициент да могат да влязат по всяко време и да проследят броя на заложените проекти, броя на одобрените проекти, фаза на изпълнение на проектите, стадий на изразходване на средствата.

 

Такава система няма, не се и очертава да има защото контролът се автоматизира и затяга, от което нашите чиновници и управляващи явно нямат интерес.

 

Когато стана въпрос за подобно нещо в медиите, наместо някой експертно да обясни за какво става дума, Бойко Борисов взе отношение, че инсталирането на подобно нещо е абсурдно. Системата е поредното чудо на техниката – средство за отчетност и контрол, въвеждането на което сегашното правителство отлага, но изглежда, че и кметът генерал не го ще. Той се гласи да идва на по-голям пост в държавата, та защо изобщо да идва, ако ще отчита всеки цент в перфектно работеща система!

 

Подборът на проекти

 

Оценяването на проектите (ОП) се извършва по определен ред. Залагането им става по два начина: безсрочно – до изчерпване на средствата, или до определена дата и час. У нас обаче някак е останала дупка в ОП и ако по начало е обявено, че проектите могат да се залагат без срок, в един момент УО фиксира такъв по свое усмотрение и груба сметка. Така различните лица, които готвят проекти – консултанти или бенефициенти седят на тръни – дали няма да сменят някой формуляр или таблица или ще поставят или махнат краен срок. Цялата процедура е порочна, освен за малцина, които имат политическа подкрепа – част от някой „обръч”.

 

За отстраняване на подобни нередности правителството създаде министерство и назначи заместник-министър председател (без портфейл). Г-жа Плугчиева се завърна от посланичество в Германия, за да седне на горещия стол. Закачката е в това, че по-голяма част от средствата, които влизат в България, идват от вноските на Германия в европейския бюджет. Ето защо е нужен някой, който да се разбира с немците, защото те ще следят за правилното изразходване на прословутите седем милиарда евро. Провалът е, че г-жа Плугчиева никак не познава оперативните програми, процедурите, редът, органите, хората ангажирани с управлението на тези пари у нас. А гневните писма заваляха към нея от деня на встъпването й в длъжност. Ето защо новото министерство (без портфейл) е лицемерие.

 

Но да се върнем на подбора. В разговор с голям консултант стана ясно, че определени фирми в бранша имат възможност да не спазват правилата. Какво излиза: „...краен срок на залагане на проектите 15 февруари 2008, 17 ч. 30, в регионалното звено на УО, ако не – в джамията, мюфтията да ги донесе в министерството.” Така няма съмнение, че проектът на село Дръндер за пречиствателна станция ще бъде одобрен, въпреки че е на стойност 10 милиона евро и не отговаря на критериите на ЕС за целесъобразност на инвестицията.

 

Нашият консултант пише десет страници писмо до зам. министър-председателя без портфейл – описва нередности, но г-жа Плугчиева не е в състояние да вземе решение, защото не е подготвена. Консултантите, участвали в преговорите с ЕК около оперативните програми, са по-компетентни от оценителите и от министрите, но малко от тях попадат в "обръчи". Колкото и прецизно да е изготвен един проект, той се разглежда от политически назначен оценител, който следва нареждания от Централата. Така минават проектите, изготвени в "обръчите от фирми", а другите се отхвърлят с нелепи доводи.

 

Програмирана корупция

 

Системата е корумпирана. Екип, назначен от Искра Михайлова (ДПС), е писал програмата за регионално развитие. Тези хора стават после консултанти или чиновници в министерството – оценяват проекти, наблюдават обществени поръчки, правят одит. Госпожата води лекции и информационни кампании по оперативните програми. Не е много компетентна, всеки консултант в бранша познава поне толкова добре системата. Просто е човек на място – човек от конюнктурата.

 

Корупцията се крие във факта, че г-жа Михайлова, съблюдавала изготвянето на документите (ОП и Насоки), се разпорежда с консултантски фирми и едновременно назначава оценители в Управляващия орган. Предварително е ясно проектите на кои общини, изготвени от кои консултантски фирми ще се одобрят, та дори и кои строителни фирми ще се изберат на обществените поръчки. Това са обръчите от фирми: едни юридически лица изпълняват предпроектните дейности (проектиране, оценки, проучвания) – със средства от партийната централа, други изготвят проекта, трети печелят обществените поръчки, а печалбата се връща удвоена в партийната централа.

 

Наскоро от разследване на вестник „Труд” светна друга пробойна – този път в ДФ „Земеделие”. Това е УО на програма САПАРД, както и на Програма за развитие на селските райони. При проверки от ЕК на проекти по САПАРД се определя с обществена поръчка за фирма-одитор (проверител) „Делойт България”. Оказва се обаче, че екипът, нает от „Делойт”, се състои от самите служители на фонда, които са движили проектите. Пуснали са си молби за отпуски за периода на одита и са се захванали със същия като допълнителна заетост. Проверявали собствената си работа във фонда, получили солидно възнаграждение и не открили никакви нередности. А докладът, който са произвели, е от името на реномираната на европейско ниво фирма „Делойт”.

 

Този вид корупционна практика е наречена конфликт на интереси. В основата на аферата стои г-н Константин Паликарски, „лично препоръчан от Ахмед Доган” ("Труд" цитира депутат от ДПС). Иначе в консултантските среди се говори, че Емел Етем и Касим Дал (ДПС) колят и бесят в споменатия фонд. Те се разпореждат със служителите му, но и с консултантски фирми, строители...

 

Още и още корупция

 

Оперативната програма, предназначена за частни фирми, се нарича накратко „Кокурентоспособност”. Идеята е средствата по нея да послужат на най-развиващите се български фирми, с което да станат конкурентни на европейския пазар, а оттам да задвижат и българската икономика. Нечувано протакане на одобрението на заложените проекти е пренебрежим проблем в сравнение с факта, че между одобрените бенефициенти има: фалирала фирма, която няма поръчки и собственикът й отдавна не смята да я развива; пловдивска печатница, известна с това, че печата учебници за нелегалните турски училища. За сметка на това изрядни проекти на проспериращи фирми са отхвърлени с невероятни доводи.

 

От турски на английски

 

Всички тези крещящи проблеми стават параван за друга нередност - потъпкването на българския език. В интернет пространството най-важната ни програма - Регионално развитие - се мъдри като „OPRD” – от английското „Regional Development”. Често пъти Насоките се срещат наречени с английското „Guidelines”. “Искане за плащане” е “request for payment”, а „Заключителен доклад” е “final narrative report”. Въпросът, който изниква: как зам. кметът по евроинтеграцията на село Дръндер ще се ориентира в дебелата документация? Той борави само с балкански езици – зле. Затова са консултантите и другите фирми от обръча, а българският става ненужен – от турски се минава направо на английски.

 

Това се случва близо до вас

 

Скандалите около еврофондовете отклониха погледите на хората от това, което става в собствената им махала, в собствения им град. Една новопоявила се политическа кмето-генералска клика, която няма шанс да намаже от еврофинансирането, защото Генералът не е премиер, източва местните бюджети като репетиция за европейските. Домогнали се до местната власт, тези хора постигат с един удар два заека: мажат улиците с асфалт – техни фирми, не случайни, а кметът си прави предизборна реклама.

 

Не, три заека! Пълнят си джобовете, пълнят централата, оглаждат си рейтинга. А в квартала изведнъж идват машини, почват да копаят, суетят се дълго време, после заливат с нещо – бетон или асфалт, идва кметът, снима се за спомен и случаят приключва. Няма преценка за целесъобразност на инвестицията, няма контрол на качеството, няма информационна кампания. Така бяха източени до край бюджетите на редица общини, където хората избраха ГЕРБ. Фразата „Открито управление” се оказа "Огромно лицемерие". Никой не разбира какво се готви и какво се строи, а като е готово – свършен факт. Поне по проектите, финансирани от еврофондовете, е задължително осигуряването на информация и публичност. Закачат се край строежа табели, обозначаващи какво представлява той, на каква стойност, кой е изпълнител, кой надзорник, кой ръководител – та хората да знаят. Така че с европейските фондове – „Най-доброто предстои”.

 

Приватизирахме всичко, сега евфонондовете са на мода. След парламентарните избори най-вероятно скандалите ще утихнат, а парите ще се усвояват с „Открито управление”.

 

А всъщност?

 

Членството в ЕС струва на България над 600 млн. евро на година – вноска в европейския бюджет. Като изчислим разликата до малко над 1 млрд., който се очаква да влиза в страната на година от европейските фондове до 2013-та – остават малко над 400 млн евро. Струват ли си те скандалите и главоболията, като се има предвид, че ще отидат по джобовете на малцина? Така придобивките от Европа за гражданите ще се състоят в наблюдение на още по-лъскави лимузини през прозорците на рециклирани трамваи (на цената на нови).

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот