Въпросителните около прабългарите – провокирани спорове между учени от Европа и Изтока ( 2 )

 (2 коментара)


Въпросителните около прабългарите –  провокирани спорове между  учени от Европа и Изтока ( 2 )

Да не забравяме, че огромна част от родните първоизвори са затрити от целенасочената инвазия на гръцкото духовенство през XVII, XVIII и първата половина на XIX век

(Продължение от част 1)

 

540- 542г. - Споменатият вече началник на федератите Мундо отново се сражава с български отряд в Илирик (Теофан Изповедник, 1960, 238)

 

до 550г. - В завършената през 551г. "Римска история" римският историк Йорданес отбелязва, че император Юстиниан Велики (527-565)  "се противопоставил в многобройни сражения  на херули, гепиди и българи, които опустошават често Илирик..." (Йорданес, 1958, 333-334)

 

В "Гетика", завършена към средата на VІв., Йорданес определя постоянното местожителство на (пра)българите така: "Над Понтийско (Черно) море се простират местата, обитавани от българите, които са станали твърде известни поради лошите последици от нашите грехове." (Йорданес, 1958, 337)

 

560г. -  Лангобардския крал Албоин (560-572) "довел със себе си в Италия множество хора от различни племена, които били покорени или от други крале, или от самия него. Затова и до днес селищата, в които те живеят, наричаме гепиди, българи, сармати..." (Павел Дякон, 1958, 413)

 

569г. - Сирийският епископ от гр. Митилина, Захарий Ритор, в книга ХІІ на своята "Хроника"  (кратко допълнение на Птоломеевата география) поставя българите и на север от Кавказ: "Зад вратите (прохода Железни врата в Кавказ, днес Дербент) (живеят) булгари със (свой) език, народ езически и варварски, те имат градове и аланите имат пет града..." (Захарий Ритор, 1941, 165)

 

585г.- Интересен епизод от българската история предава Павел Дякон в "История на лангобардите". Лангобардите,след продължителни войни с аварите се настаняват в Панония. Една нощ "внезапно върху тях налетели българите, наранили повечето от тях и погубили мнозина. Те толкова много вилнели из лагера им, че погубили самия крал Агилмунд и отвели в плен единствената му дъщеря" (Павел Дякон, 1958, 411)

 

597г. -  Византийският стратег Петър, брат на император Мавриций, оглавил поход от Одесос (Варна) до десния бряг на р.Дунав срещу течението. Някъде след устието на р. Осъм ромейската войска се натъкнала на 1 000 българи, които "си вървели безгрижно, понеже между ромеите и хагана имало мир". ( Теофилакт Симоката, 1959, 334-335)

 

598г. - Приск, поел поста на стратега Петър, "довел по реката (Дунав) корабите на Сингидунум (дн. Белград), разрушил града, изгонил българите от него и започнал да застроява града. Когато настъпила зимата, и едните и другите се завърнали в земите си", т.е. българите отново заели Белград (Теофан Изповедник, 1960, 252)

 

618г. -  Българи и авари обсаждат Солун (Деянията на св. Димитър, 1960, 135-136)

 

626г. -  Българите заедно със славяни и гепиди в състава на аварската войска обсаждат Константинопол (Теофан Изповедник, 1960, 259)

 

631 или 632 -  Междуособна война за наследството на аварския престол между българи и авари. След поражението на българите, 9 000 от тях заедно със семействата си потърсили спасение при франкския крал Дагоберт (Фредегарий, 1958, 389)

 

634 - 635"Господарят на  уногундурите (българите) Кубрат... въстанал срещу хагана на аварите", изгонил войската му и сключил мир с  византийския император (Ираклий), (Патриарх Никифор, 19601 294)

 

Списъкът, направен от д-р Хр.Тодоров -Бемберски,  не е изчерпателен, но е безспорно, че името българи не само е познато, но и широко разпростряно от Каспийско море до Алпите през V-VІІ-в.

 

Няма нито едно доказателство, че създаването на Дунавска България  от кан Аспарух е някакво неочаквано събитие за средновековния свят. Много интересни са Актовете на Шестия вселенски събор, проведен през 680-681г. в Константинопол, в които официално е вписано името на държавата България: 

 

"Дойдох при вашия Свети събор, за да ви поуча, че ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на Събора и да помоля да стане мир, така, щото да се извърши нещо, което да обедини двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват..." (Из речта на сирийския презвитер Константин от Апамея, произнесена на 09.08.681г. на 16-то заседание на Събора, Гръцки извори за българската история, т. ІІІ, 169-170).


И още едно интересно сведение за образуването на България. То е  от църковния събор  в Константинопол през 869г.: "Римският апостолически престол - казват папските легати - някога е управлявал  и владял двата Епира -  Стария и Новия, цяла Тесалия и Дардания (Скопската област), в която днес се вижда градът Дардания, която страна сега от тези българи се нарича България... Тъй като българите по право са  си завоювали  тази своя родина, ето те от толкова години владеят това, което са завзели". ( Блазиус Клайнер, История на българите, съставена в 1761г., С., 1977, с.69)


В същото произведение  Блазиус Клайнер влиза и в своеобразен задочен спор със средновековните автори: “Смятам, че е станало така главно затова, че този извънредно войнствен народ, слабо загрижен за писмеността, е бил склонен повече да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва".


В едно много интересно изследване на Николай Чернокожев ("Български възрожденски идентификации -  приложенията на християнството, стр.16 http://balkansbg.eu/bg/) са разгледани съвпаденията в изводите на Блазиус Клайнер (цитатът по-горе) и Христо Ботев (статиите му "Народът. Вчера, днес и утре", в. Дума на българските емигранти, бр.1 и бр.2 от 10 и 25 юни 1871г.;  и "Излечима ли е нашата болест" , в. Знаме, бр. 11/16.03.1875).

 

В тях Ботев остро критикува "православно-идиотическата култура", възприета от Византия и ширеща се в Османската империя и необходимостта от освобождаване от  чуждото: "Както с приемането на византийската култура ние се показахме маймуни и достигнахме да бъдем робове на азиатските варвари, така и със сляпото подражание на Европа ние ще достигнеме да бъдеме робове сами на себе си".

 

Имплицитно подобна теза прокарва и сър Стивън Рънсиман (1903-2000), британски историк и дипломат, състудент и приятел на Джордж Оруел от колежа Итън) в "История на Първото българско царство"  (С., 1993, ИК И.В.-С. ООД с оригинално заглавие The History of the First Bulgarian Empire, 1930).

 

 Разбира се, в този текст не се дават никакви съвети как се пише история. Доколкото той силно натежа от цитати, струва ми се, че една шеговита поетическа илюстрация, (пак цитат!) ще е удачен завършек. Нейният автор не е поет, а покойният акад. Димитър Ангелов , който е обичал  да се шегува, че кан Аспарух се  плашел само от две неща-  от историци и белетристи. (Д. Ангелов, Спомени, С., Парадигма, 2004, с.210)

 

Влезе Аспарух във столицата Плиска -
всеки да го види се натиска.


Па се братски със славяните прегърна,
ала в миг от ужас се сърце му преобърна.


Затресе се вождът като лист-
зърнал бе го белетрист!


Свърши, рече, в книга ще попадна...
ще ме правят монгол, лют и кривокрак,
па ще ми измислят и злощастен брак...


Що ли трябваше ми Дунав да минавам
и държава нова тука да създавам?!

 

 

 

( Край )

 

 

 

 

По сайта Форумът, www.forumat-bg.com, написано от miranda

 

Коментари
2013-12-07 01:31:28 От:

Аз съм бот

2015-10-30 15:49:15 От: Бай Тоя

Под едно дърво на сянка
прабългарин ебал славянка
Народили се катили,
все ебливи и крадливи...

После на опашката, с разкопчани юркмеци, чакали още печенег, куманин, турчин!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот