Властите в Турция трябва да спрат да сплашват медиите


Властите в Турция трябва да спрат да сплашват медиите Журналисти демонстрират в Истанбул за повече и истинска свобода на медиите

Откакто е на власт от 2002 г. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) в Турция е изправена пред твърдения, че постепенно води страната към трансформация в теократична държава, посочва "Файненшъл таймс".

Малко неща биха могли да послужат като основание за подобни твърдения. Друго развитие обаче заслужава безпокойство.

След дълго задържане на власт, необезпокоявано от дисфункционална политическа опозиция, партията започва обезпокоително да показва някои твърдолинейни тенденции.

Преди 4 дни, в понеделник, шестима журналисти бяха изпратени в затвора по обвинения, че принадлежат към терористична организация. Те се присъединиха към други трима журналисти от новинарски сайт, критичен към правителството, заключени зад решетките миналия месец.

Общо около 60 журналисти са в затвора. На медийните групи не им върви по-добре. През 2009 г. след скандал с правителството на медийната група Доган беше наложена глоба в стил "Юкос" в размер на 3,2 млрд. долара за укриване на данъци, което се твърди, че е извършила.

Турският премиер Реджеп Ердоган настоява, че политиците не са имали никаква роля в задържането на журналисти. Властите изтъкват, че арестите не са свързани с журналистическата им дейност, а с предполагаемото участие на журналистите в антиправителствени заговори, известни като операция "Чук" и Ергенекон.

Съществуването на конспирации против правителството не бива да се омаловажава. В крайна сметка 4 турски правителства са били свалени от 1960 г.

През 2007 г. армията се обедини със съдилищата в колеблив опит, целящ да попречи на ПСР да назначи Абдуллах Гюл за президент. Когато той се провали, прокурорите се опитаха да забранят ПСР.

На фона на подобни интриги извън всякакво съмнение предполагаемите заговори трябва да бъдат разследвани. Няма причина, поради която журналисти да бъдат изключвани от подобни проверки.

Все по-трудно обаче става да се избегне впечатлението, че разследвания, започнали като похвални усилия да се изкоренят антидемократичните сили в турския бюрократичен апарат и в силите за сигурност, са се трансформирали в средство за заглушаване на критичните гласове.

Все още има окуражаващ елемент на неподвластна на влияние журналистика, но все повече журналисти се оплакват, че политическият климат ги тласка към автоцензура. Това е тревожно.

Първо, защото свободата на медиите е основно право, с което не може да се прави компромис.

Второ, защото турската изпълнителна власт среща все по-малко препятствия. Опозицията е в хаос, а властта на армията основателно беше ограничена. Това прави силни медиите, ключови за това да бъде търсена сметка на правителството.

Похвално е за някои лидери на ПСР, като например президента Гюл, че признават заплахата за турските медии. Забелязването на проблема обаче не е достатъчно:

ПСР отдавна разисква отменянето на прословутия член 301 от наказателния кодекс на страната, който криминализира охулването на турската нация, и все пак той още съществува. Вместо да предлага нерешителни обещания за реформи, правителството трябва да действа.

Първото обещание, което трябва да изпълни Ердоган, е ангажиментът му за нова конституция. Само цялостно пренаписване на сегашната версия, авторитарна реликва от преврата през 1980 г., ще свърши работа.

Твърдото защитаване на свободата на медиите в новата конституция, и стриктното им спазване, ще бъде едно добро начало.

По БТА  


Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот