Винарите от бивша Югославия си връщат славата


Винарите от бивша Югославия си връщат славата

Ако се замислите за големите винопроизводители в света, малко е вероятно да се сетите за страните от Западните Балкани. Това обаче е възможно скоро да се промени, предвижда британското сп. "Икономист".

Винопроизводителите в Хърватия, Черна гора и Македония работят усилено и инвестират значително в търсене на нови пазари извън традиционния регион на страните от бивша Югославия.

В търсене на възможности богати бизнесмени и бивши политици инвестират средства из целия регион. Зад тази често срещана история обаче се крият различни разновидности.

На стръмните склонове на лозето "Сейнт хилс" на хърватския полуостров Пелешац местният производител Дубравка Шеркович казва, че тук "винаги" се е произвеждало вино.

Със сигурност става въпрос още за времето на древните гърци. По думите на местния експерт по вината Саша Шпиранец тези склонове произвеждат сорта "Дингач", отличаващ се с това, че лозята се спускат стръмно към морето, което означава, че цялата продукция трябва да се обработва на ръка.

В Хърватия има около 2500 производители на вино за пазара (още много хиляди произвеждат за лична употреба). Само няколко големи компании обаче заемат половината от пазара. Туристите изпиват големи количества от въпросното вино, но напоследък те пият по-евтино, ако не по-малко.

През последните две години продажната цена на много от скъпите хърватски вина падна с 40 процента, като по този начин принуди производителите да търсят пазари в чужбина.

Доскоро едва 5 процента от хърватското вино се изнасяше навън, като половината от това количество бе предназначено за страните от бивша Югославия. На юг от Пелешац, в Черна гора, историята е много по-различна.

Там има един единствен доминиращ производител - "Плантаже", който е най-големият производител на бутилирано вино в Бивша Югославия. Подобно на конкуренцията си и тази компания бе ударена силно от рецесията, но все пак за 2010 г. има продадени 16,9 млн. бутилки.

Малко по-малко от половината от това количество е консумирано в страната. Една трета от продукцията на "Плантаже" се изнася за Сърбия, 15 процента - за Босна, 5 процента - за Русия и 5 процента - за Западна Европа.

И все пак директорът на "Плантаже" Верица Мараш заяви, че натискът от страна на италианските и френските производители, които изнасят стоката си в страните от бивша Югославия, означава, че компанията няма да може да разчита повече на търговията в региона.

Освен това местните винопроизводители са прекалено дребни, за да произвеждат големите количества, които търсят големите вериги на западните супермаркети. Затова трябва да се наблегне на качеството.

В Македония подобна доминираща роля играе компанията "Тиквеш", която произвежда две трети от виното в страната. Но и тук историята е различна. По времето на Югославия 80 процента от македонското грозде е било изнасяно и е било бутилирано навсякъде из Югославия или в чужбина.

Понастоящем всички македонски вина имат македонска търговска марка и се бутилират в Македония. От цялото производство 45 процента се консумират в страната, а подобно количество се изнася за Сърбия. Македония обаче е изправена пред един уникален проблем.

В продължение на 20 години страната е въвлечена в дълъг спор с Гърция, която смята, че името на страната е равносилно на териториални претенции спрямо гръцката Македония. През 1989 г. Гърция регистрира термина "Македония", така че само вина от гръцкия регион да могат да носят това означение.

Един от директорите в "Тиквеш" Катерина Костовска заяви, че през последните години Гърция действа агресивно, за да защити това твърдение. Неловкото е, че най-известното македонско вино е "Тъга за Юга".

Превод: БТА – П.П.


Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот