Видни българи с македонска закваска: Премиерът Андрей Ляпчев


Видни българи с македонска закваска: Премиерът Андрей Ляпчев

Со кортце, со благо и со малко кютек – с тази формула за управление на България е останал в съзнанието на съвременниците си един от най-демократичните и интелигентни български премиери Андрей Ляпчев.

Всъщност роденият в македонския град Ресен премиер обичал да казва: „Co кротце, со благо надалеч се стига“. Думата кютек, която означава бой, била добавена от политическите му опоненти. Те искали да го уязвят и по този начин да оспорят демократичния характер на управлението му. Въпреки тази закачка и до днес Ляпчев остава в историята като убеден демократ, поел управлението на страната в момент, в който тя е стигнала на ръба на гражданската война, и успял да успокои буйните балкански страсти на българския политически живот.

Роденият през 1866 г. Андрей Ляпчев останал в българската политика над 30 години. След като започнал средното си образование в битолската гимназия, Ляпчев продължил обучението си в легендарната Солунска българска мъжка гимназия, в която учел елитът на българското население в Македония. Там младежът станал част от създаващата се ВМОРО.

Заради тази си дейност той напуснал училището и се преместил в Пловдив, където участвал в Съединението. В тези времена Ляпчев станал близък със Захарий Стоянов. Демократичните му убеждения не могли да приемат много от средствата, с които си служел режимът на Стефан Стамболов. В началото роденият в Македония младеж бил привърженик на стамбо-ловистите, но малко по-късно се оказал с издадена заповед за арест, това го накарало да напусне страната. Годините до падането на Стефан Стамболов от власт Ляпчев прекарал в слушане на лекции по икономика и история в Цюрих, Берлин и Париж. Въпреки качествата и познанията си бъдещият премиер така и не намерил време да се дипломира.

В края на XIX в. Андрей Ляпчев се включил активно в създаването на Демократическата партия. Неин лидер бил политическият ветеран Петко Каравелов, а младият Ляпчев станал един от най-близките му хора в последните години на живота му. Именно Каравелов вкарал Ляпчев в голямата политика, като го предложил за финансов министър в последното си правителство. За краткото време, в което управлявал финансовото министерство, Андрей Ляпчев успял да премахне не малко данъци, които били наложени от предишни правителства.

Когато лидерът на партията Петко Каравелов починал през 1903 г., той бил наследен от Александър Малинов. За заместник на Малинов пък бил избран Ляпчев. През 1908 г. цар Фердинанд дал мандат за съставяне на правителство на демократите. Така за премиер бил избран Александър Малинов, а Андрей Ляпчев станал министър на земеделието и търговията. От тази позиция Ляпчев играл активна роля в обявяването на независимостта на България. През 1910 г., когато Малинов съставил второто си правителство, Ляпчев заел поста министър на финансите. Година по-късно обаче демократите изгубили изборите и правителството паднало. Малко след това започнала Балканската война, а бившият министър Ляпчев се записал за доброволец.

Последвали дълъг престой в опозиция за демократите, две национални катастрофи и неспокойни времена.

След капитулацията на България в края на Първата световна война Ляпчев отново поел финансовото министерство. Във времената на втората национална катастрофа за кратко той оглавил и Военното министерство, като се превърнал в първия цивилен, заемал този пост.

Когато земеделецът Александър Стамболийски поел управлението на страната през 1919 г. Ляпчев и партията му отново излезли в опозиция. Бившият министър остро критикувал некомпетентната финансова политика на кабинета, довела до висока инфлация и намалена съби-раемост на данъците. В края на земеделското управление Малинов бил поставен под домашен арест.

След преврата срещу Александър Стамболийски дошли времената на реваншисткото правителство на Александър Цанков, което изправило страната пред гражданска война и разпад. През 1924 г. Ляпчев бил избран за лидер на дясното обединение „Демократически сговор“. В началото на 1926 г. правителството на Александър Цанков е принудено да подаде оставка заради растящото с бърза скорост народно недоволство. В този момент бил необходим дипломатичен премиер, който да овладее радикалните настроения в обществото.

Точно такъв бил Ляпчев, който през януари 1926 г. оглавил първото правителство на „Демократическия сговор“. Още с избирането си той обявил амнистия за политическите затворници и поел курс на политика на бюджетни икономии, целяща стабилизация на финансите. Успешната политика на правителството донесла изборна победа на „Демократическия сговор“ в средата на 1927 г. Тогава Сговорът спечелил 173 от 273 места в парламента. Ляпчев управлявал страната в продължение на 5 години, в които демократичните порядки на управляващите създали условия за икономическо развитие. На провелите се избори през 1931 г. партията на Ляпчев загубила. Загубата на управляващите била приета като добър знак за демокрацията от международната общност, а и от хората в страната. За пръв от много време българските управляващи губели властта след честни избори. Седмица след вота Ляпчев предал мирно и в цивилизован дух властта на приемника си Александър Малинов, с когото били в обтегнати отношения.

Малко след падането си от власт Андрей Ляпчев се разболял тежко. Оказало се, че е болен от рак на белите дробове. Въпреки лечението в чужбина той не успял да пребори болестта си. Така в края на 1933 г. бившият премиер издъхнал в дома си.

По сайта senzatsia.net

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот