Видни българи с македонска закваска: Политикът и държавникът д-р Никола Генадиев


Видни българи с македонска закваска: Политикът и държавникът д-р Никола Генадиев

Никола Генадиев е роден на 19 ноември (1 декември нов стил) 1868 г. в град Битоля. Син е на българския просветен деец Иван Генадиев Хармосин, брат на журналиста Харитон Генадиев, и чичо на художничката Василка Генадиева. Дядо на Никола Генадиев е митрополит Генадий Велешки. Неговата дъщеря Милка Генадиева е журналист на Франс Прес. В края на 45 г. е изпратена като постоянен кореспондент на Агенцията в България.

Никола Генадиев завършва основно образование в родната си Битоля. През 1876 година семейството му се премества в Пловдив, където Генадиев през 1885 година завършва Пловдивската гимназия. Взима участие в Съединението, а след него по време на Сръбско-българската война е доброволец в отряда на капитан Коста Паница.

През 1891 завършва право в Брюкселския свободен университет, след което работи като адвокат и журналист в Пловдив. Заедно с брат си Харитон основава в Пловдив вестник „Балканска зора“, който е първият траен български всекидневник след Освобождението.

От 1892 година е и сред активните дейци на Народнолибералната партия. Многократно избиран за депутат, Генадиев се проявява като отличен парламентарен оратор. При повторното поемане на властта от Народнолибералната партия Генадиев е министър на правосъдието (май 1903 - януари 1904), а по-късно министър на търговията и земеделието (1904 - 1908) в кабинета на Рачо Петров и правителството на Димитър Петков. В 1907 година заедно с финансовия министър Лазар Паяков е против закриването на университета след освиркването на княз Фердинанд в Народния театър.

След убийството на министър-председателя Димитър Петковна 26 февруари 1907 година, Генадиев се обявава за лидер на партията, но среща съпротивата на част от партията около Добри Петков. В същата 1907 година става един от главните редактори на партийния орган вестник „Нов век“.

По време на войните за национално обединение

В 1912 година Генадиев се включва като доброволец в Балканската, а на следната 1913 година участва и в Междусъюзническата война.

.Заедно с Васил Радославов и Димитър Тончев, Никола Генадиев е сред инициаторите на съставянето на коалиционния кабинет на Радославов на 4 юли 1913 година, в който той е става външен министър. Няколко месеца по-късно на 17 декември Генадиев подава оставка поради разногласия за външната политика с министър-председателя. През февруари 1914 година Генадиев е обвинен във финансови злоупотреби при участието си в правителството на Рачо Петров, но е оправдан от съда поради отсъствие на доказателства.

В началото на Първата световна война, когато България е все още неутрална, но кабинетът симпатизира на Централните сили, Никола Генадиев е изпратен от правителството на проучвателна мисия във Франция и Италия. В доклада си след своето завръщане през март 1915 година той неочаквано променя външнополитическите си позиции, обявявайки се за сближение на България с Антантата. Този обрат поставя правителството на Васил Радославов в деликатно положение, тъй като Генадиев може да застраши парламентарното му мнозинство.

По това време водещите разследването на Атентата в Градското казино, извършен на 1 февруари, се опитват безуспешно да свържат взрива с Никола Генадиев. Малко по-късно е установено, че той е замесен в Деклозиеровата афера, и Радославов се опитва да запази подкрепата му в замяна на защита от съдебно преследване. Генадиев отказва, което довежда до разцепление на Народнолибералната партия и до неговото изпращане в затвора. Там той се сбижава с водача на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) Александър Стамболийски.

Следвоенна политическа кариера

Никола Генадиев е освободен през 1918 година и макар че не се включва в следвоенните правителства, поддържа добри контакти с френското посолство. Той е е в основата на обединението на Националлибералната партия през 1920 година, в която се включват радославистите, стамболовистите и тончевистите.

Въпреки че признава неизбежността на Деветоюнския преврат от 1923 година, Никола Генадиев е резервиран към новото правителство и на 30 август 1923 година напуска Националлибералната партия, недоволен от нейното решение да се включи в Демократическия сговор. На 29 септември той обявява създаването на нова опозиционна партия, наречена Народно единство, с която да участва в предстоящите парламентарни избори, надявайки се да привлече гласоподавателите на разгромения БЗНС.

На 17 октомври след 20:30 часа Никола Генадиев се прибира от Юнион клуб към дома си на улица „Кракра“, придружаван от Иван Стефанов Гешов. На ъгъла на „Кракра“ и „Шипка“ той е убит с няколко пистолетни изстрела от Димитър Стефанов от Вътрешната македонска революционна организация. Извършителите на убийството не са разкрити, макар близки на Генадиев открито да обвиняват за него членове на правителството. В началото на 1924 година убийството попада в обхвата на амнистия на всички действия „в свръзка с установяването и защитата на властта от 9 юни 1923 г.“

Приписка на "Българи", от редактора: Интересни са някои подробности свързани с дъщерята на Никола Генадиев – Милка Genadieff, също журналистка, но и емигрантка във Френската република след 1944 г. Мадам  Genadieff, вярна на македонския си нрав, се свързва във Франция с тайните офицерски среди от ОАС, които готвеха преврат срещу генерал Шарл Дьо Гол, заради неговата политика в Алжир. Хваната и тикната в затвора Милка Генадиева излежава присъдата си, като от това време и остава един портрет, рисуван от нейна съкилийничка. След излизането си на свобода, домът на Милка Генадиева се превръща в един от центровете на нашата емиграция във Франция. При нея е пребивавал известно време със семейството си дисидентът и поетът Петър Манолов, след изгонването им от България и пристигането им във Франция... Тези неизвестни факти, разказани от самия Петър Манолов, са публикувани във в-к Труд от 1994-та г.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот