Видни българи с македонска закваска: - Професор Любомир Милетич


Видни българи с македонска закваска: - Професор Любомир Милетич

Проф. Любомир Георгиев Милетич е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на XIX век и първата половина на XX век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.

Семейство

Любомир Милетич e роден на 1 януари1863 в град Щип. Баща му Георги Милетич (от село Мошорин в Унгария) е брат на панслависта и деятел на сръбското национално движение във Войводина Светозар Милетич. В средата на XIX век Георги Милетич работи като български учител в различни градове в Македония, между които - Велес (1859-1861) (където се жени за Евтимия (Евка) Наумова хаджи Попдавова - дъщеря на велешкия първенец поп Даво, учителка в девическото училище във Велес след 1861 година и майка на Любомир Милетич) и Щип (1861-1863). Различни хипотези търсят корените на рода Милетич в Хърватско, България, Босна и на други места. Според сръбски автори дядото на Георги Милетич се казва Аврам и е родом от Кача в Южна Бачка. В българската литература за дядо на Георги Милетич се посочва Миле войвода от Одринско. Самият Любомир Милетич израства с убеждението, че именно Миле войвода е неговият прадядо и дори предприема през 1913 г. пътуване до Одрин, за да намери махалата Киреч и да узнае нещо повече за рода си.

Образование

В средата на седемдесетте години на 19 век семейството се премества в София, където Любомир Милетич посещава основното и класно училище.[ С избухването на Сръбско-турската война (1876) Георги Милетич постъпва в четата на Панайот Хитов, а сина си изпраща да доучва в Нови Сад и Загреб. В Загреб Любомир Милетич завършва (през 1882 г.) Класическата гимназия. Впоследствие със стипендия от Министерството на народната просвета, той следва славянска филология в Загреб и Прага.

Учен

От 1885 г. е отново в София като става първо учител в Софийската класическа гимназия, а от 1892 г. е преподавател в Софийското висше училище (от 1904 Софийски университет) и професор по славянска филология.

През 1898 г. е приет за член на Българското книжовно дружество. През 1926 г. е избран за председател на БКД, вече преименувано на Българската академия на науките. Той остава на този пост до смъртта си. Любомир Милетич има и голяма заслуга при създаването и развиването на Македонски научен институт (МНИ). От 1928 до 1937 г. Любомир Милетич е също председател на МНИ.

За третата годишнина от кончината на Милетич Никола Коларов пише:

Неговото име, остана най-тесно свързано с освободителната борба на македонските българи. Милетич бе неотлъчно свързан с тази борба. Той болезнено изживяваше всички страдания, които се изсипаха върху нещастното българско население в Македония, което в една неотстъпна и величава борба, всичко пожертвува за правдата и свободата. В тая борба той бе най-големата духовна сила. На нея той посвети най-големата част от живота си. И остави паметници, които сами по себе си са паметници на творческия дух и несломимата воля на македонския българин. Монументалният Македонски дом, Македонският научен институт, Македонски преглед, спомените на македонските революционери и др. са дела, с които професор Милетич украси своя земен път].

Морският нос Милетич на остров Гринуич, Южни Шетландски острови е наименуван на Любомир Милетич.

Любомир Милетич оставя повече от 400 труда: книги и монографии, студии, рецензии и др., много от които са на чужди езици: немски, френски, сърбо-хърватски, руски. Автор е на ценните трудове на тракийска тематика като За Тракия, Родна Тракия, В Македония и Одринско, Западна Тракия и договорът за мир в Ньой, История на Гюмюрджинската република, Разорението на тракийските българи през 1913 година, както и многобройните публикации и доклади, свързани с трагедията преживяна от тракийските българи през 1913 година.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот