Великите господари Крум и Омуртаг създават българската "Държава на духа"

Автор: Иван Петрински (3 коментара)


Великите господари Крум и Омуртаг създават българската

Константин-Кирил Философ: „Мъртва е безкнижната душа”...

На илюстрацията:

Вляво: възпоменателна пластина на кханасюбиги Омуртаг (814-831) с изображение на владетеля в тържествено императорско одеяние.

В средата: Украса в Остромировото евангелие - препис от старобългарски ръкопис от Х в.

Вдясно: Пирамидален печат на цар Симеон Велики (893-927) с изображение на владетеля в тържествено императорско одеяние.

На Първия конгрес по българистика в София през 1981 г. акад. Дмитрий Лихачов определи България след 864/865 г. като "Държава на духа". Оттогава, вече повече от три десетилетия, никой друг не успя да назове по-точно, с едно-единствено понятие, Борисова и Симеонова България.

Дмитрий Лихачов смяташе светите братя Кирил и Методий за творци на Държавата на духа. Тяхната съзидателна мощ и "обединената духовна енергия на траки, славяни, готи и българи създава средновековното културно чудо, което аз наричам Държава на духа" (Дмитрий Лихачов, 1981 и 1983).

На тази мисъл ще се наложи да се върнем друг път, днес ще е достатъчно да се покаже главното - Българската държава на духа е общо дело и това е нейната главна особеност.

В Пространното житие (869/ 882 г.) на Константин-Кирил Философ ще срещнем още една задължителна за нашата Държава на духа характерна черта. Разпространението на духовността там е описана като задължение на мъдрия, на Константин-Кирил Философ в частност - "учете на мъдрост своите съплеменници и другоземците" ("учити философии своя земця и странныа").

Цивилизаторската роля на България е същностна черта и на българската имперска политическа теория, това прави Държавата на духа част от тази теория, нейн същностен белег. Без силна и трайна държава България нямаше да е в състояние да изпълни историческите си задачи, нямаше да е възможно също да осъществи и политическата си теория.

Цялостното изграждане на българската политическа теория, включително и на всяка нейна част поотделно, заема повече от два века - от първия досег на господаря Кубрат с Византия и Персия до сравнително по-цялостното избистряне на имперската доктрина най-късно при великия господар Омуртаг.

Предпоставките са били налични от по-рано, високото народностно самосъзнание, и на прабългарите, и на славяните, съзнанието за особената им историческа роля, стигащото до небесата самочувстие, са налице поне от VI в.

Тогава Агатий Миринейски (536-582) в своята незавършена летопис, озаглавена "Царуването на Юстиниан", привежда едно манипулативно императорско писмо, в което мимоходом се споменава, че "[кутригурите] смятат, че е дори непоносимо, ако някои ги нарече равни на утигурите".

Наистина високото самомнение пречи дълго време за обединяването на отделните племена, понеже всички те били "заети постоянно с вътрешните си вражди", пак според Агатий Миринейски.

Създаването на Съюзна България най-късно през 681 г., а най-вероятно няколко години по-рано, има огромно значение за облагородяването на все още твърде необлагороденото народностно самосъзнание на славянските и прабългарските племена, които живеят във федеративни отношения.

Някои от племената, като тимочаните не успяват бързо да се приспособят, както вече видяхме, те напускат съюзната държава. Твърде сложно се развиват и отношенията с южните и югозападните славянски племена.

Въпреки всичко, Съюзна България просъществува като единна държава с федеративно устройство, доказателство за това са мащабните старобългарски стоежи, които се развиват както в земите на прабългарите, така и в Славиниите.

Едва ли може да се намери по-подходящ пример за такова общобългарско строителство от дългите стотици километри преградни ровове и валове, защитаващи единната ни държава в продължение на столетия (подробно Рашо Рашев, 1982 и др.).

Не може да има никакво съмнение, че господарят Аспарух, "само" пренася политическата теория на Старата Велика България на Долния Дунав, работата по създаването и стабилизирането на новата държава е толкова много, че той нищо повече не би могъл да свърши.

По всичко личи, че основателят на Съюзна България ще да е приключил великолепно работата си, понеже само няколко години след смъртта му през 700/701 г. великият господар Тервел (700/701-721) има вече завидно самочувствие, вероятно и заради историческите събития, които за него се стичат твърде благоприятно.

В един от надписите около Мадарския конник, който днес преобладаващо се приема за собственото му изображение, великият господар Тервел ни е съобщил уж безпристрастно, но със завидно самочувствие:

"Императорът [Юстиниан II (685-695; 705-711)] заедно с мене победи добре . . ."

Половинвековната политическа нестабилност около средата на VIII в. не разрушава спомена за славните дни на България. Рязкото укрепване на господарската власт при Кардам (777-802) и при кханасюбиги Крум (802-814) и безбройните им знаменателни победи под византийската войска връща надеждата за съживяване на българската политическа доктрина.

България при кханасюбиги Омуртаг е вече същинска империя, с поставен "от бога" владетел, достатъчно могъщ, за да мъмри византийските пленници-хистияни в опит да ги откаже от религиозните им вярвания.

Ще трябва изглежда да признаем, че точно кханасюбиги Омуртаг е същинският създател на Българската държава на духа, точно по негово време вече единна България има трайно съзнанието за особената си историческа роля и стремежа да я наложи във всички околни земи и сред всички околни народи.

Не светите ни братя Кирил и Методий, а великите господари Крум и Омуртаг всъщност са създателите на българската политическа теория, и на нейната част за "Държавата на духа", те първи правят старателни опити да наложат цивилизаторската мисия на България сред околните страни и народи.

По цялата безбрежна българска земя в първия половин век на Имперска България се наброяват над 1000 новопостроени и преизползвани антични крепости, валове, ровове и прегради. Всички тези страховити укрепления са не само, даже може би не толкова, военни съоръжения.

Те са всъщност крепости на българския дух, като такива са строени в същинското старобългарско време, такива остават до края на

Свързани текстове:


http://www.segabg.com/article.php?id=698577

http://www.segabg.com/article.php?id=697654

http://www.segabg.com/article.php?id=565500

http://www.segabg.com/article.php?sid=2008100900040001301

По в. "Сега", с някои съкращения

Коментари
2014-06-14 20:53:28 От: azdebil_bg

Днешните градят държава на лакомията, алчността, чалгата и педерастията. Голям напредък отбелязваме.

2014-06-14 20:54:25 От: Damage_case

"Господарят Аспарух", "господарят Крум" - това слага явно точка на глупавия спор относно титулатурата на владетелите ни от езическия период -"кан", "хан" и пр. Петрински, вие сте истински Соломон. Макар и с каскет.

2014-06-15 22:03:11 От: Генади Савов

За кан Омуртаг има данни,че е бил християнин.Титлувал сее От Бога владетел.Тее от Исус Христос,а не от Таггра-вероятно персийски дух.Омуртаг е изобразяван с корона и християнски кръст в ръка на медальон.Ок.10-процента от болярите на Омуртаг са били християни-монофизити считани от ромеите и Византия за еретици.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече