Величавият Ходжа Булгари от Афганистан

Автор: Веселин Сейков (1 коментар)


Преди известно време с радост разбрах, че в многострадалния Афганистан въпреки погромите от талибаните срещу древните паметници и последвалите американски бомбардировки е оцеляла отколешната гробница на легендарния Ходжа Булгари.

 

 

И в наши дни е жив митът, че тук е погребан бележит човек, който е бил големец и е дошъл от далечна "Булхария" (България).
От стари времена до днес битува преданието, че той бил хубавец и мъдрец, "братовчед на Абу Бакар", т.е. "близък на Мохамед". Затова е наречен "ходжа" - титла, равностойна на времето на висшата византийска титла "философ".
Аз съм от малцината българи, които са успели да видят тази светиня на забележителния човеколюбец, който от Средновековието носи много загадки, включително и съкровени истини не само за афганистанците, но и за нас, българите, за нашите прадеди, а защо не и за български властелин, прокуден по тези далечни краища. Посетих паметника в края на 70-те години на ХХ в., когато като журналист пътувах многократно за продължително време из тази държава. Описание за това има в моята книга за Афганистан, издадена преди около четвърт век.
Мавзолеят гробница на Ходжа Булгари се намира недалеч от гр. Газни, център на неразкрити и разкрити тайни на различни култури на империята Газнавид (994-1160 г.). Там е живял и прочутият учен енциклопедист Абу Али Хюсеин ибн Сина, известен на света като Авицена (980-1037 г.). Гробът на Ходжа Булгари е на около 5 км от центъра на днешния гр. Газни. Там от незапомнени времена до днес има извор с минерална вода, наречен "Изворът на Ходжа Булгари".
В Афганистан именитият Ходжа Булгари е високо тачен. Той е сред няколкото пророци, които се величаят на афганистанската Нова година. Колкото и чудно да звучи, на 21 март т.г. по традиционния местен древен календар Афганистан празнува началото на 1388 г. Това тържество съвпада с тукашното разцъфтяване на пролетта и конните състезания бускаши, каквито са имали и прабългарите. На този ден афганистанците ядат традиционния ориз със спанак и овче месо, който е особен вид пилаф, и 7 вида сушени плодове, сварени във вода.
В Афганистан някои учени сравняват Ходжа Булгари с Авицена. Той е описван като религиозен сановник, философ, висш съветник на местни владетели. Но на висок пиедестал са поставени неговите качества на прочут лечител, който е лекувал със загадъчна свръхчовешка енергия, билки, музика, благи думи, добри внушения и други знахарски умения. Затова Ходжа Булгари е кумир на афганистанските студенти по медицина (поне така бе по времето, когато посещавах тази страна от средата на 70-те до началото на 80-те години на ХХ в.). Почитта му като универсален пророк се опира и на титлата му като покровител на лечителите. В това уважение към Ходжа Булгари се обединяват вечно противоречащите си по тези места сунити и шиити.
Именитият средновековен поет и мислител Хаким Санаи се привързал много към Ходжа Булгари и дори го осиновил. Но този чуждоземец умира млад за сегашните критерии - едва на 39 години. Санаи го погребва традиционно и го възпява в песните си.
Ходжа Булгари е само един пример за древнобългарско присъствие по тези земи. Знам, че афганистанският учен проф. М. Салех Паруанта притежаваше неизвестни и неиздавани творби, в които има данни и за българите. В най-стародавния от тези ръкописи - "Хайрат Алфака вал фзала" на Омар Гулами Бухари, датиран от 695 г., се говори за български владетели и че българското царство е граничело на изток с Хазарския каганат. Това е поредно доказателство защо България се е появила първо в арабските географски карти, а после в европейските.
В уникалния прастар ръкопис "Ходууд-ал-олам", открит в Шибархан, българите (или както там са наречени балхари) са определени не като племе, а като организиран, трудолюбив, непреклонен и хубав народ. В Северен Афганистан има древен град Балгх, който е бил кръстопът на много цивилизации, включително шаманска, елинска, хиндуистка, будистка, ислямска с нейните разклонения. Някои изследователи твърдят, че около този град са корените и на едно от прабългарските разклонения.
В един от съвременните афганистански езици "фарси" (еднакъв с персийския) има думи, еднакви или близки с наши. Някои ги изброяват на повече от 100. В стари афганистански песни се споменава за българи, а в областта Нуристан има обреди, близки до нашите, включително кукерски празненства и традиционни носии, приличащи на наши.
Кой е бил Ходжа Булгари? Засега не може да се даде достоверен точен отговор. Но има няколко хипотези. Може би е от анадолските българи, за които пише в своите книги моят колега и дългогодишен кореспондент на БТА в Турция Димитър Шишманов.
Особено е убедително документалното твърдение, че Ходжа Булгари е бил близък и съвременник на високо тачения поет на Изтока Хаким Санаи и е дошъл по тези земи, като приел мюсюлманството в ХІ в., прокуден от родината си. Но коя е тя? Според едни източници това е Южното Поволожие, а според други и "Рум". Смята се, че названието "Рум" е давано на земите на и около Византийската империя, на източноправославните страни, свързани с Цариградската патриаршия. Въз основа на това има предположения, че Ходжа Булгари е бил млад знатен български велможа, заминал или принуден да замине на Изток.
Другата предполагаема версия е, че тази легендарна личност е богомил, изгонен по време на преследванията на еретиците във Византия през ХІ в. И потърсил убежище в далечните афганистански планини, където се влял в ордена "Мавлеви" - пантеистична школа, която има за главен девиз: "Какъвто и да си, ела! Вратите на нашите души са отворени за всички." Допуска се той, притежавайки лечителски дарби, и да се е прочул по време на голямата чумна епидемия в онези далечни времена. Очевидно целебните способности на Ходжа Булгари са били много ефикасни, прилагани и спрямо именити тогавашни личности, и затова неговата слава се е разнесла трайно. Знае се, че богомилите са били умели лечители, прочути както на запад в Европа, така и на изток чак до Средна Азия.
Известно е, че сегашните афганистански земи са били средище на различни цивилизации, религии и култове. Но и кръстовище на непрестанни тежки битки, които са унищожавали редица ценности. Това ожесточение продължава и до днес.
Историята на Ходжа Булгари е все още неоткрехнат прозорец, който може би ще хвърли светлина върху някои отколешни нишки на българо-афганистанските взаимоотношения и от древното българско присъствие в Азия.

 

 

Веселин Сейков

 

 

Коментари
2014-07-25 10:46:38 От:

По странно стечение на обстоятелствата, на хиляди километри от България срещнах млад човеко от Газни, който разказваще за Ходжа Булгари и почитанието към него. Хора от цял Афганистан отиват все още да се поклонят пред гроба му, както и да се лекуват от извора.

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече