Васил Левски - мярка и съвест

Автор: Доц. д-р Иван Гаврилов


Васил Левски - мярка и съвест Паметникът на Васил Левски във Вашингтон

На 18 юли 1837 г. в Карлово съдбата дарява една българска майка с неизмеримото щастие да роди най-великия син на България - Васил Левски (Васил Иванов Кунчев).

Това е денят, който всички трябва да помним, тачим и честваме преди всичко. А защо преди всичко? Защото, ако приемем, че всички помним 19 февруари 1873 г., когато той е обесен край София, то със сигурност не са много тези, които помнят деня на раждането на Апостола.

За Васил Левски е писано много, но колкото, от когото и каквото да се напише, то винаги ще бъде недостатъчно, тъй като кристално чистата личност на Апостола е необятна,

неизмерима като Вселената

Само няколко мнения и оценки за Апостола ще споменем и ще се убедим отново и отново, че те са наистина най-висши и само нему принадлежат. Един от най-добрите изследователи на В. Левски - проф. Дойно Дойнов - казва: "Васил Левски е моят кумир!"

А проф. Андрей Пантев определя Левски като "най-обаятелния герой в цялата ни история" и продължава: "Той е извършил титаничен подвиг, който съединява храброст, романтика и ум в едно решително действие. Затова още от летописите на Захарий Стоянов той става идол на българската младеж".

От своя страна Георги Стоянов-Бигор възкликва: "Дивил съм се как е възможно, как са могли да се съберат в един образ трезвост, деловитост, далновидност, самообладание, усет за най-неотложното, отхвърляне на "деспотско-тиранската система", правда, човещина, личност, идеалност, практика, като че ли едно и също са; идеалност кристална, граничеща до аскетизъм".

Силно затрогващо е онова, което казва Лъчезар Еленков: "Апостолът е мозъкът и дързостта на земята ни... Една карловска майка и бъдеща светица го роди - светлооко момче със знак за надежда и обич. Ще се сбъднат и надеждата, и обичта”.

И тези две божествени качества на човешкото битие ще изпълнят с радост не само дните на едно семейство, но ще избликнат и в необратим край на многовековно мъченичество, в дългоочаквано възкресение, станало народна съдба. Дарбата на един човек, наречен Левски, също ще се превърне в

достояние на цялото отечество

Васил Левски е висока арка на истински живот. Той е спонтанният, отприщеният, страшният вик на 5 черни столетия. Образ на кристално чиста личност. Винаги ще изгрява като икона в мигове на самопроверка, часове на откровение, дни на равносметка... Народът дълго е чакал своя Апостол.

Затова нарежда името му сред най-великите и праведни мъже на България. Поставя го на първо място.

Известната Мерсия Макдермот в своето знаменито изследване "Апостолът на свободата" прави обобщения извод, че тайната на успеха на Васил Левски се крие във факта, че всяко от неговите качества било точно уравновесено с друго, привидно противоположно, но всъщност допълващо първото.

Бил е фантастично смел и въпреки това никога прибързан, винаги е знаел кога да избяга; рядко хладнокръвен и все пак топъл и сърдечен в отношенията си с хората; закален като стомана от несгодите и опасностите на своя живот, без да загрубее, или да загуби присъщата си човещина.

Той съчетава твърдост на характера с нежен лиризъм, който прави не по-малко впечатление от изумителната му смелост. Неговият весел нрав и жажда за живот съжителстват с доброволното му себеотрицание и готовността му да приеме една ранна и жестока смърт.

Той никога не поставя себе си над закона на организацията като цяло. (Това е много поучително за изявите на някои днешни наши политици!) Съчетанието на стоманена твърдост и чувствителност, от пламък и лед, от неумолимост и състрадателност, от гордост и смирение, от вяра и в същото време липса на илюзии, създава един

характер с необикновена симетрия

Каквото и да се напише или изрече за Апостола, ще бъде недостатъчно. Представите, които той имаше за държавата и устройството й, насочени към добруването на хората, са изградени върху здравата основа на непреходни ценности: безкористна, всеотдайна работа и борба за народ и родина, за свободен и справедлив живот на всички хора, независимо от тяхната националност и религия, за равноправие и изобщо за един истински справедлив свят и при това нищо лично за себе си!

Именно поради това Апостола е върховно въплъщение на нравственост и пример за отдаденост на род и родина не само за България, а в мащаба на света! Всичко това изисква от нас все по-често да си припомняме и осмисляме онова, което ни е завещал Васил Левски, и то да е нашето верую в мисленето и делата ни, в личния живот и отговорността ни към отечеството.

По в. "Дума" - С.М.


Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече