Ванче Михайлов - терористът бюрократ ( 1 )

Автор: Проф. Щефан Трьобст (3 коментара)


Ванче Михайлов - терористът бюрократ ( 1 )

Одисеята на забележителният революционер през погледа на един немски професор

В центъра на София, в Борисовата градина, през 90-тe години на миналия XX век,  бе издигнат бюст-паметник на мъж на средна възраст в паравоенна униформа.

 

 

 

Касае се за Иван Михайлов (1896-1990), лидер на терористичната Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) от 1928 до 1934 г., съюзник на Мусолини, Хитлер и на усташката Независима Хърватска държавa. На Балканите той е известен и като поръчител на многобройни политически убийства на македонски и български дейци, както и на югославски политици.

 

 

Заедно с Анте Павелич той е съавтор на Марсилския атентат през  1934 г. Въпреки това след  1945 г. той не само че не е преследван съдебно, но дори и днес е непознат в Европа.



Безспорен факт е, че в Европа в периода между двете световни войни, сред национално-революционните движения, поставящи си за цел преразглеждането на Версайския ред, най-боеспособна и затова най-опасна и ултимативно най-ефикасна е ВМРО. Нейната краткосрочна цел е присъединяването на Вардарска Македония, която от 1918 г. е част от Югославия, към България, а по-далечната - обединението на всички части, принадлежащи към историческата територия на Македония, в една Велика Македония, на която столица да е Солун. ВМРО се бори срещу новата югославска държава от българска и албанска територия, като всяка пролет през границите й преминават между 1000 – 2000 униформирани четници. След 1922 г. ВМРО формира държава в държавата на територията на югозападна България - в Петричкия край. Това става със съгласието на управляващите в София, макар и „скърцащи със зъби". Тази държава в държавата разполага със самостоятелна данъчна, полицейска и юридическа система, отделни печатни медии и банки. Освен това ВМРО има и собствена фракция в българския парламент. Нейният голям дипломатически апарат си сътрудничи с Турция и Унгария, сключва съюзи със СССР и с Италия. Само Ваймарска Германия отказва сътрудничество с ВМРО - макар че и там голям брой политици, дипломати, предприемачи, интелектуалци и журналисти са горещи симпатизанти на организацията.



През 1827 г. в ръководството на ВМРО възникват различни виждания по отношение на тактиката на организацията. Интензивната партизанска борба е заменена от принципа на терористична дейност: към изявени югославски лидери се насочват тройки или петорки от атентатори; спрямо представители на новия европейски следвоенен ред се подготвят самоубийствени атентати; а срещу дисиденти в собствените редици се издават смъртни присъди. През 1928 г. тази нова тактика води до остър вътрешен конфликт, който разделя организацията на две крила, които влизат в масово братоубийство. Движеща сила за това ново развитие във ВМРО е Иван Михайлов, известен още под псевдонима "Радко Деянов". През 1925 г.- една година след като бе убит харизматичният лидер на ВМРО - Тодор Александров, Иван Михайлов се издига до тричленния централен комитет на организацията. Тодор Александров, който е прогимназиален учител и български офицер, награден с Железен кръст от Вилхелм II през 1916г., реорганизира след Първата световна война заедно с българския генерал Александър Протогеров създадената през 1893 г. организация, бореща се първоначално за автономна Македония под управлението на султана, като й дава нова посока на действие - присъединяване на Македония към България. След смъртоносния заговор срещу Александров, Михайлов се възползва от положението си на доверен човек - негов секретар, за да наследи мястото му в централния комитет. През 1928 г. Михайлов поръчва убийството на своя колега и противник в централния комитет - генерал Протогеров, след което поставя в ръководството на ВМРО двама от най-приближените си хора - Страхил Развигоров и Иван Караджов и така на практика поема контрола над организацията. Привържениците на Протогеров под ръководството на Перо Шанданов и Наум Томалевски оказват жестока съпротива. Това води до дългогодишна вътрешна братоубийствена война, взела стотици жертви сред активистите от двете воюващи крила. И до днес на български изразите "македонска работа" или "да приключиш с нещо по македонскому" означават да извършиш нещо по особено жесток и кървав начин.



През 1929 г. Михайлов започва стратегическа промяна във ВМРО - отдалечаване от целта за присъединяването на Македония към България и поставяне на нова задача - "свободна и независима Македония", съединяваща трите части, т. е Вардарска, Егейска и Пиринска Македония като "втора българска държава на Балканите". През 1933 г. новият курс на действие се превръща в доктрина на организацията. Според Михайлов нацията на новообразуващата се държава, състояща се от "македонски българи", може да се дефинира и като "българо-македонска", бидейки българска в етнокултурно и езиково отношение, и македонска - в регионално. Така ВМРО си създава враг в лицето на политическия елит в България, който до онзи момент, в по-голямата си част, е положително настроен към организацията. Резултатът от това е, че след 19-ти май 1934 г. политическият кръг "Звено" и Военният съюз изпращат българската армия срещу цитаделата на ВМРО в Петричко. Само за няколко дни структурите на организацията са разбити, лидерите й са интернирани, а през 1935 г. на Михайлов е издадена смъртна присъда.

 



Хванат натясно, Михайлов успява, за разлика от останалите лидери във ВМРО, в продължение на няколко месеца да се укрива в страната и през септември 1934 г. да избяга в съседна Турция. Роденият в Македония лидер на нова Турция - Мустафа Кемал Ататюрк, дава на Михайлов политическо убежище - вероятно с идеята да не може да се установи хегемония на Балканите от страна на южните славяни под формата на съюз между Югославия и България.

 



Непосредствено след бягството на Михайлов в Турция ВМРО успява да нанесе най-големия си терористичен удар: атентатът в Марсилия на 9 октомври 1934 г., при който загиват югославският крал Александър I Караджорджевич и френският външен министър Луи Барту. Изпращането на опитния атентатор на ВМРО Владо Черноземски е резултат на тясното сътрудничество на Михайлов с хърватските усташа на Анте Павелич срещу Югославия. Павелич е инициатор на плана за атентата и той оценява реално професионалните възможности на своите хора, т.е. смята ги за неспособни да извършат такъв акт и моли Михайлов за помощ. След като нервите на трима хърватски стрелци на пристанището в Марсилия не издържат, Черноземски изпълнява успешно възложената му от Михайлов задача. Именно атентатът в Марсилия провокира Обществото на народите да се опита чрез Женевската конвенция за предотвратяване и наказване на тероризма да мобилизира международната общност за противодействие срещу организирания тероризъм и да включи борбата срещу него в международното право.

 



Следва да се отбележи, че Михайлов, прекъснал следването си по право в София, няма опит в партизанската борба и никога не е влизал във "вътрешността" на Македония (оттук и "В"-то в името на организацията), т.е. в бойното поле в самия юг на Югославия. Той се опитва да преодолее този недостатък, влияещ отрицателно на позицията му в организацията, изцяло ориентирана към култа на героизма и на мъченичеството, като се жени за една популярна ВМРО-терористка. През 1926 година той сключва брак с Менча Кърничева, която през 1924 г. по лично нареждане на Михайлов извършва прословутия атентат срещу македонския политически деец в изгнание Тодор Паница във виенския Бургтеатър, по време на постановката "Пер Гинт" от Ибсен. Скоро след присъдата австрийският съд освобождава Кърничева по здравословни причини.

 



По време на четиригодишното си изгнание в Турция, при което Михайлов и Кърничева са интернирани първо в Северен Анадол, а след това на остров Буюк Ада близо до Истанбул, те се опитват без успех да получат визи за САЩ. Там, в състава на "Македонските политически организации в САЩ и Канада" (МПО) със седалище във Форт Уейн, Индиана, ВМРО разполага с гъста мрежа от поддръжници. Но дори и Швейцария, Румъния и Великобритания, както и бившият съюзник на ВМРО - Италия на Мусолини не желаят да приемат двойката терористи. Едва през 1938 г. Полша разрешава на двамата да влязат на нейна територия, но при условие, че се въздържат от всякакъв вид политическа дейност. Михайлов и съпругата му получават визи по лична инициатива на полския пълномощен министър в София - Адам Тарновски, който още по време на Първата световна война е дипломатически представител на Австро-Унгария в българската столица и поддържа тясна връзка с ВМРО. Въпреки че от Варшава анулират визите заради бурни протести в Белград, турските власти натоварват семейство Михайлов на полския търговски кораб "Левант", хвърлил котва на пристанището на Измир. След дълга одисея през Средиземно море на 23 септември 1938 г. корабът най-накрая пристига в Гдиня със своите немили- недраги пасажери.

 



Макар че Михайлов се устройва в една глуха провинция на Полша, той има възможност, както и преди това от Турция, да поддържа тесни контакти със свои привърженици от България и Северна Америка. След влизането на Вермахта във Варшава през септември 1939 г. Михайлов и жена му, която говори добре немски, се разкриват на Гестапо. Скоро след това те се установяват в Райха - колко дълго - остава неизвестно. Там те се настаняват във временно жилище в Берлин-Нойкьолн, в квартал, където са непосредствени съседи на Анте Павелич и неговото обкръжение. Не е ясно какви контакти е поддържал Михайлов в германската столица с националсоциалистическата власт - в архивите на Третия райх досега не е намерена информация по този въпрос. Вероятно през пролетта на 1940 г. Михайлов се преселва в Будапеща. Там той обсъжда с германски и италиански представители възможността за основаване на македонска държава, докато Третият Райх, както и фашистка Италия се занимават с новото териториално разпределение на Югоизточна Европа. Влиянието на Михайлов върху оцелелите структури на ВМРО в България действително намалява много видимо през април 1941- след повторната окупация на Вардарска Македония от български войски и установяването на българска административна структура. По-голямата част от привържениците на Михайлов одобряват това де факто като „повторно обединяване" на Македония с "Майка България" и поемат функции в окупираната територия. Михайлов, който непоколебимо следва целта - "свободна и независима Македония", приема през май 1941 г. да се пресели в Загреб - по покана, отправена му от неговия дългогодишен съюзник Павелич, който междувременно е издигнат до водач („Поглавник") на германско-италианската марионетна държава Независима държава Хърватска (НДХ). До 1944 г. Михайлов служи като най-важния външополитически и военнополитически съветник на хърватското управление на усташите, като дясна ръка на Павелич.

 



От Загреб Михайлов продължава да поддържа тесни контакти с Рим и Берлин. През пролетта на 1943 г. той се договаря с началниците на италианската армия за сформиране на ВМРО-отряди, които да подкрепят италианските окупационни части в северна Гърция. През октомври 1943 г., непосредствено след изтеглянето на италианците от Балканите, след преговори с райхсфюрера на СС Хайнрих Химлер, Михайлов уговаря сформирането на силна ВМРО-защитна група ("Охрана") със състав от 12 000 мъже, която да бъде разположена в окупираната от германците гръцка част на Македония. Набирането на нейния състав обаче се проточва и не достига до договорената мощ. Също така остава нереализирано и предложението на Михайлов, отправено към Павелич, за сформиране на силна наемна армия на ВМРО, която да се бори срещу различните партизански формирования в босненската част на НДХ.

 

 

 

( Следва )

 

Коментари
2011-01-28 19:52:32 От: 3

Тоя тиквенник,това подло човече по думите на моя баща -лакомо за власт и пари!Последователно продажна твар,безмилосно унищожаваща всичко свято Българско!Приемственно ниско интелигентен но попаднал в среда на тарикати и политически маневристи успява да живее с крадени пари от Великобългарската кауза и даже злобно озъбено животно желаещо краха на своята родина!Какво да се кланям на един продажник,на предател-не!!!Само се чюдя кой построи паметник на това нищожество!

2011-01-29 19:27:28 От: KRUM

More laino mirslivo!More dolno govedo-koi te digna na wisoko ta da te ne pluvame!

2011-03-09 22:03:45 От:

iskam istinski balgari da leiat reka ot krv sre6tu sega6nite predateli koito ni upravliavat

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече