Валери Петров: Аз не съм се отказал!


Валери Петров: Аз не съм се отказал!

Нови стихотворения от големия Валери. Това е наш, надяваме се и твой късмет, любезни читателю. Може би защото поезията, ако и да е делнично дело при създаването си, е все пак празнично изкуство.

ДУХАЧИТЕ


Ако сред свирещите - при това безразлично

дали свирещи класика, или джасащи джаз -

да избираме трябва, то, четецо, аз лично

за духачите честни бих отдал своя глас.



- Защо "честни"? - ще кажеш. - Може би са нечестни

всички, дето не свирят като тях на тромпет?

- Не, но честичко - казвам ти - те със хватки известни

от партера изтръгват аплодиращ ответ.



Погледни цигуларите как помагат на лъка,

като гърчат уста в ням страдалчески вик,

пианистите също свойте радост и мъка

изразяват нерядко чрез актьорски език.



А горките духачи, виж ги, бузи издули,

вкаменил е лицата им инструментът им строг,

Луис Армстронг, великия, и той само се пули,

без ни помен от мимика, като черен жабок.



Като тях цял живот и аз духам усърдно,

залепил сухи устни в своя малък мундщук,

и бих искал, четецо, мойто стихче предсмъртно

да звучи чисто-сребърно като техния звук.



ТРУДНО



Не, не бе хумореска

зад гърба ми живота,

но аз в него до днеска

търсех смешната нота.



Смях - в онази гълчава,

смях - във тази тревога,

но сега ме смущава

туй, че тук, в епилога,



с труд намират се, ето,

съответстващи рими

за най-смешното, дето

- олеле! - предстои ми.



КЪМ...

 

Бил си казал за своята поема "Мечти",

в младостта ни за мене любима,

че понеже сега осъзнал си и ти

колко в нея наивности има,



се отказваш от нея и от оня успех,

който тя в онез дни ти спечели...

Пожълтялата книжка от полицата взех,

за да видя с кой ум сме я чели.



И при първата строфа ей ме, пак съм младеж,

пак от пламенни мисли бледнея -

ти отказвай се, драги ми, колкото щеш,

аз не съм се отказал от нея!




ЕСЕННА ИСТОРИЙКА



На пейката в парка,

вече в есенна шарка,

но във него донесъл

своя хумор невесел,

септемврийското слънце ми се стори, че чух

да говори през клоните на листец един сух:

- Извърти се насам,

един лъч да ти дам.

Зная добре, че го чакаш отдавна,

но светлината ми е станала бавна,

тъй че сякаш цял тон

тежи всеки фотон.

И додето да дойде тук от толкоз далече,

на земята - оказва се - есен станало вече!

Тъй говореше то,

но горкото листо

му отвърна:

- А днеска сме 22-ри,

и ако нещо туй число ти говори,

то си спомняш навярно, че тече трети ден,

откак фотосинтезата е приключила в мен.

И макар да бе този им научен език

всъщност моя измислица, във първия миг

от него - признавам си - ме досмеша,

а след туй неочаквано мойта стара душа

почувства, че нещо - Дълг? Задача? Идея? -

свързваше тясно листото със нея

и таз връзка накара

ръката ми стара

да го погали и от своя страна

да получи една

топла порцийка слънце, която достави

късна есенна радост на нейните стави,

втвърдени от писане. А и моят процес,

горд със името "творчески", видя ми се днес

брат на фотосинтезата и бе също във криза,

и от нея в момента го разбрах, че излиза

след значителна пауза.

(А за нашата кауза

- кислородоизвличане от въгледвуокиса

във душите човешки - времената жестоки са.)

И затуй още в парка замислих я таз

малка историйка и на всеки от вас,

мои мили събратя,

реших да я пратя

и ви върна куража,

като с нея ви кажа:

макар да ви зная, че все нещо боли ви,

не са ни отказани и минутки щастливи!



SURPRISE



От сума ти време виждам все един сън:

не ми беше рожден ден, но си влизам отвън

и - сякаш сме в САЩ -

виждам хола, гъмжащ

от роднини, приятели, познати и близки

с весел вик "Изненада!" и усмивки, и уиски.

И това, че surprise-ите им са във случая два,

проумявам едва

след въпроса им:

- Хайде, бе, къде се забави! -

когато сред свирки, прегръдки и смях

се взирам във тях

и си спомням, че всички, на вид здрави и прави,

са отдавна покойници. При това посрещачи.

И значи...


СИМПТОМИ



Не ми се ще да го призная,

но бодрият ми дух смутен е -

необяснима ми е тая

редица симптоми във мене:

Усещам, че полека-лека

до парка става по-далече,

че на кварталната аптека

все по-редовен гост съм вече,

че все по-често търся нещо,

което уж го знаех где е,

че авторът, любим горещо,

все по-дълбоко ми чуждее,

че все по-малко ми се иска

да слушам музика забавна,

и че усещам все по-близка...

таз, дето е дошла отдавна.

 

 

По в-к Сега

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот