









В столичния кв."Слатина" - къща на 8 000 години
В раннонеолитното селище в столичния кв. „Слатина” е открита къща на възраст около 8000 години. Това каза пред Фокус археологът проф. Васил Николов, който отговаря за разкопките на неолитното селище.
„Има достатъчно овъглено зърно, за да вземем проби, и да изследваме къщата. Става дума за постройка от самото начало на заселването на хората на мястото на днешна „Слатина”, а „Слатина” е най-ранното селище на територията на София. Къщата принадлежи именно на този хронологически хоризонт на най-ранните постройки в Софийското поле. В началото на съществуването на селището, са били построени много къщи, и ние попаднахме на една от тях, която е изгоряла при пожар. Със сигурност пожарът е бил доста неприятен за обитателите на къщата, защото ги е оставил без жилище, но пък е благодатен за археолозите, защото запазва постройката във вид, който може да бъде реконструиран”, заяви проф. Николов.
Попадайки, на тази къща очаквахме да имаме информация за интериора й, за начина на строителство, както и се оказа впоследствие. Не сме проучили къщата изцяло, затова не може да се каже точно колко е голяма, но може би е около 60 кв. м. Много е вероятно да се окажат две малки къщи - една до друга, с обща стена. Всяко от двете помещения има сходни като вид съоръжения. Къщите тогава, включително и тази, са били строени от плет, измазан с глина.
Имало е набити стълбове, които са изплетени с лескови или върбови пръчки. След това тази конструкция с височина над 2 метра е била омазвана. Покривът, който също бил от дървена конструкция, е бил покрит със слама или тръстика. В двете помещения, които сме открили, има по една куполна пещ, акумулираща топлина, в която са приготвяли хляба и храната. Пещите са направени с изключителна техника, с дървена конструкция, около, която е измазано с глина и така е направен куполът”, каза проф. Николов.
„Има зърнохранилища, в едно от помещенията те вече са десет, представляват цилиндрични съдове на пода на къщата, и са били пълни със зърно. Зърното е овъглено от пожар, и може да бъде изследвано от специалистите. В едно от хранилищата се вижда леща в значително количество. По пода на двете помещения има паднали керамични съдове, включително и един украсен, орнаментиран с бяла боя, характерен за 6-ото хилядолетие преди Христа, от когато датира и това жилище”, заяви проф. Николов.
По думите му - археолозите са намерили и останки от дървен одър.
„Самият факт на намирането на толкова голяма и изгоряла къща от преди 8000 години е достатъчно интересен, и е достатъчно свидетелство за високата материална култура и уменията на най-ранните земеделски скотовъдци по българските земи, да строят масивни къщи”, посочи още професорът.
По Агенция Фокус / в-к Труд












