В отпуск от България

Автор: Веселина Седларска (1 коментар)


В отпуск от България

Ето как протече последният ми опит за почивка на море в България.Не че съм ходила на море в чужбина, не съм.

Избирах все по-малки, все по-отдалечени, все по-уединени места и така последния път стигнах до Резово, по нататък няма как. Има река, от тази страна тя се казва Резовска, а от другата – Мултудере, границата ни с Турция.

Там, където реката се среща с морето, имаше два симетрично разположени  флага. На десния бряг знамето е с полумесец, около пилона има спретнато местенце, оформено като за паметник. Българският бряг бе по-сложно композиран. На нас природата ни е подарила една скала между брега и малката църква на село Резово, на която е монтиран надпис „Република България”, а над него се веят три знамена – българското, европейското и на община Царево. На педя разстояние имаше и още един пилон с трикольор. Така че ние имахме цели четири знамена, веещи се сред нещо като бунище. Стари лодки, пълни с боклуци, бутилки, чували, ръждясали останки от машинарии и дървении и всичко останало, както си му е редът на занемарен ъгъл. Флагът на пилона бе избелял и с разръфан горен ъгъл.

Турският флаг бе очебийно нов. Брегът бе излъскан. Там все пак е военна зона, а тук туристическа, търсех разни аргументи за оправдание. Обаче не трябва ли точно защото е туристическо място и се вижда от повече хора… В този момент на турския бряг пристигна джип. От него слязоха двама в униформи, отидоха до пилона. Какво, тия хора да не би да си свалят и качват знамето всеки ден? Не, смениха го. Ама то изглеждаше съвсем ново?! Въпреки това го прибраха и издигнаха ново. След което джипът си тръгна. Колко ли често го правят? Достатъчно често, за да изглежда флагът винаги нов.

Тази гледка ме накара да зарежа за кратко почивката. Отидох в сградата на местната власт в Резово. Не открих кметския наместник, в сградата имаше само една боса (в най-буквалния смисъл боса) хигиенистка. Вие знаете ли чие задължение е да сменя знамето? – питам. „Мишо го сменя.” Кой Мишо? „Ами работник тука, като мен. Ама някой път влиза в морето за риба за повече дни…” Значи – Мишо. Ако ми е станало чоглаво от сравнението на двата бряга, виновен е Мишо.

 Върнах се обратно при оня поразръфан трикольор, който, освен че не изглежда добре, стоеше някак в повече, защото дублираше тройката знамена на скалата.  Оказа се, че причината за съществуването му е много важна – да съобщава благодарение на кого се вее тук българският флаг. Благодарение на кого, мислите? Благодарение на тези, които са вдигнали Илинденско-Преображенското въстание, за да покажат, че тези земи са български? Не познахте, тяхната печалба е била само, че са опожарили или ограбили къщите им. Допускате, че се има предвид родения в Резово Тодор Недялков, избран за войвода на селската смъртна дружина през въстанието? Пак не познахте. Предполагате, че българското знаме се вее тук благодарение на хилядите знайни и незнайни, загинали за Отечеството? И това не е. Ето какво пише на паметната плоча под флага: „Това знаме се вее тук, благодарение на: Петко Арнаудов – кмет на Царево, Андрей Едрев, Красимир… и т.н. общо 23 имена.” Дарители очевидно. Каквито и пари да бяха дали за една плоча и един пилон, това е жалка цена за правото да обявят, че знамето се вее там, благодарение на тях. Каквото и да издава тази плоча – суета, арогантност, езикова неграмотност, довела до неволна двусмислица? – мястото й не беше там.

Отмених планирания плаж, тръгнах за Царево да видя какво мисли по въпроса новият кмет на общината. Той беше наясно, че оръфаният флаг бил нещо като първо частно знаме за отбелязване на границата и не бил длъжен да го подновява, но пращал и трикольори с неговия размер да не се излагаме пред чужденците, както се казва.  Защо тогава просто не го махнете, мястото е неподдържано, а плочата е нахална? – питам. „Ще изглежда, че го правя за отмъщение” – каза кметът на Царево и добре, че знаех как по това време те си враждуват с бившия кмет Арнаудов, та схванах логиката му. Само че тук ставаше дума не за някаква личност, а за държавата. Що се отнася до излагането – излагаме се, много се излагаме. Защото и да прати, без да е задължена, царевската община флаг за първото частно знаме, на Мишо може да му е потръгнало и да остане по-дълго да лови риба…Така мина първият ми ден от почивката.

На втория вече се запътих към плажа. Не какъв да е плаж, Силистар! Силистар е мястото, където Странджа и Черно море се обясняват в любов един на друг. Освен това Силистар е: „Обявен е за защитена територия през 1992 г. от Министерството на околната среда. Попада на територията на природен парк "Странджа", а така също и в едноименните защитени зони "Странджа" за опазване на дивите птици и природните местообитания. Защитена зона "Странджа" е част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. През 1998 г. за Силистар има утвърден план за управление. Съгласно закона за защитените територии Силистар се охранява, управлява и контролира от служителите на държавно горско стопанство и общинската администрация в Царево, под прекия контрол на дирекцията на природен парк "Странджа". Общ контрол върху спазване задълженията на изброените институции в защитената територия би следвало да се осъществява от регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас.”

След всичко това, насред горичката, но току пред плажа, ме спря едно мургаво момче и поиска 4 лева за паркинг. То наричаше поляната зад плажа паркинг и твърдеше, че това е такса да спрете колата си под някое дърво. Охрана нямаше, затова момчето бе видимо притеснено, че една нервна крава се мотаеше между автомобилите и хората питаха що за паркинг е това. Надпис съобщаваше, че това е частен имот. Ако искате да отидете до плажа, можете да паркирате колата си само в този частен имот срещу 4 лева. Чий е частният имот? Момчето каза: „На дядо ми.” И как се казва този дядо, дето е извадил късмета да има нива точно зад най-красивия плаж по Черноморието? Момчето отговори: „Георги Якимов се казва.” В такъв случай – казах му – ти си или син, или племенник на Йордан Цонев, защото Георги Якимов е тъстът на този депутат от ДПС? Е, не му бил Якимов точно дядо, ама така му викал, щото били много близки. Дотук с плажа. Тръгнах да си изяснявам как една горичка се е оказала нива на тъста на депутат и после паркинг, така че всеки, който отива на най-красивия ни южен плаж, трябва да плати престой.

 Билетопродавачът призна, че в летните месеци се събирали към 600 автомобила на ден. 600 х 4 лева. На ден.

Управлението на природен парк „Странджа” вече се е примирило. От нормативна гледна точка всичко било законно. Всичко било уредено по закон – собствеността, статута на земеделска земя, разрешителното за временно пребиваване на автомобили. Нищо друго не можело вече да се направи, освен по силата на някаква гражданска инициатива да се поиска преразглеждането на статута на земята.

Общината пък нямало как да наложи рестриктивна мярка. „Странджа” е природен парк, Силистар е защитена местност, на МОСВ било най-лесно да намери начин за рестрикции, след което да постановят на общината какво да направи. Единственият вариант на общината бил да се търси алтернативен подход към плажа, безплатен.

За изясняването на този порочен кръг отидоха три дни от почивката. След което ми остана един ден, платих на онова момче 4 лева, паркирахме колата по-надалеч от кравата и изкарахме един ден в едно от чудесата на българското море с горчилката, че тук и природните чудеса са напъхани в частни джобове. Което всъщност не е никак странно, щом и държавната граница е място за избиване на лични комплекси.

Наричам този път последен за почивка в България, защото тогава разбрах, че тук човек не може да си почине. От работата – може би. Но ние имаме нужда да си починем не само от работа, а и от България.

По сайта Редута.бг

Коментари
2015-06-16 08:57:14 От: Андрей Едрев

Г-жо Веселина Седларска, ако имате претенциите за журналист пределно добре знаете, че трябва да съберете информацията от поне два или три независими източника, за да имате поне бегла представа за истината и след това да я анализирате.
Флагът беше мое решение и издигнат от мен с помощта на българи, независимо от политическата им принадлежност.
Флаг би трябвало да се издига на всяка къща, където и да е по света в която живее дори един българин.
Но за съжаление на същият този българин му е най лесно да сочи, да се оплаква и да чака някой да му свърши работата.
Аз моята си я свърших, пилонът е два метра по-висок и знамето е два пъти по голямо от това на другият бряг.
Ако бяха ме оставили да си чистя плажът, мястото щеше да е ра...прочети целия

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот