В езика си имаме 883 благопожелания и 2529 люти клетви


В езика си имаме 883 благопожелания и 2529 люти клетви Лилия Крумова-Цветкова на премиерата на "Българските благословии, пожелания и клетви" до сина си, транспортния министър Александър Цветков

Лилия Крумова-Цветкова е професор в Института по български език към БАН. Автор е на много книги в областта на семантиката, лексикологията, словообразуването и лингвокултурата, пише към интервю Аглика Георгиева.

Автор, редактор и гл. редактор е на “Речник на българския език”. Наскоро бе премиерата на последната й книга "Българските благословии, пожелания и клетви - част от националната самобитност и националното наследство".

Задълбоченият анализ на проф. Цветкова, първи по рода си в нашата лингвистика, е допълнен с речник, който включва 883 благопожелания и 2529 клетви.

- Госпожо Цветкова, лингвистичната равносметка на родната самобитност е леко смущаваща – оказва се, че в българския език има 883 благопожелания и 2529 люти клетви. Що за народ сме ние?

- Благословиите и клетвите съществуват от най-древно време, може да се каже, откакто съществува човешко общество.

Битието на човека като част от някакъв колектив предполага отношение – положително или отрицателно – към членовете на този колектив, одобрение или неодобрение на постъпките на другите, прояви на съпричастност, доброжелание или обратно - на зложелание.

Благословиите и клетвите са израз на желанието на човека да въздейства върху природата и хората. Основават се на прастарата, съществуваща у първобитните племена и намерила развитие във всички индоевропейски народи вяра, че словото има магическа сила.

Словото има материална сила, че думата и действието са пряко свързани и ако пожелаеш нещо и го произнесеш, то ще се сбъдне.

Вярвало се е, че благословът, доброто пожелание, добрата дума донасят здраве, щастие, успехи; проклятието, злото пожелание влекат след себе си смърт, болести, страдание.

Българските благословии, пожелания и клетви показват, че сме южен, силно емоционален народ, че можем силно да любим и мразим.

Българинът е съпричастен в радостта, в празника, той отправя най-искрени пожелания за здраве и радост и в същото време, ако е обиден, засегнат, е в състояние да произнася най-люти клетви.

Клетвата е израз на безсилие, на невъзможност човек да се справи с нещо, което е засегнало личността му, достойнството му или интересите му. Израз са на желанието да се реагира на лошото, да се въздаде справедливост.

Културният, цивилизованият човек с раздвоеност приема тези словесни формули, тъй като те напълно нарушават постулата за вежливост. Недопустими са в среда, в която се спазват морално-етичните норми на обществото.

Клетвата е вид санкция, недопустима в изискана среда. Фактът, че клетвите са много повече на брой, показва, че злото е по-силно от доброто. Но това е нещо, доказвано многократно.

Това говори, че съдбата на народа ни не е била лека. Радостно е обаче, че много от клетвите днес се употребяват ограничено, а благопожеланията съществуват, макар и модифицирани от благословии в пожелания.

Не би трябвало да се подценява ролята на благословията и пожеланието в живота на народа ни. Благословиите са имали значителна роля в миналото като част от семейно-религиозната обредност. Заемали са важно място в семейната и църковната традиция в нашата култура.

Произнасяли са се на годежи, сватби, кръщенета, сурвакане, коледуване, по време на оране и засяване, по време на жътва и гроздобер и т.н. Днес ролята им е доста ограничена – ритуалната им функция е сведена по-скоро до битова.

Но всички знаем, че и днес се изказват пожелания за нова придобивка, за приятно пътуване и т.н. Факт е, че българинът по-често от другите народи отправя пожелания – не само по време на празници, а и във всекидневието.

- До каква степен можем да приемем клетвите и благопожеланията за огледало на времето, в което живеем?

- Благопожеланията и клетвите, които се разглеждат в книгата, са част от културното наследство, свързани са с миналото на нашия народ. Събирала съм материала от сборници с народни умотворения от края на ХIХ век.

Всъщност интересът към тях и събирането им от фолклористи става именно през втората половина на ХIХ век, по времето на българското Възраждане и след Освобождението от османско владичество, когато въобще се появява интерес към народното творчество.

В сборниците с народни умотворения са публикувани фолклорни материали от всички краища на България. Благословиите и клетвите са създавани в продължение на векове, но в писмен вид се появяват именно тогава.

Тези словесни форми представят различни пластове от народната култура на българите – от митологичните и традиционно народните до православно християнските. Огледало са на времето, в което са създадени.

Днес клетвите са много ограничени и употребата им е зависима от манталитета на общуващите. Благословиите са заменени преди всичко от пожелания.

- Доколко българинът продължава да е с един крак в първобитната си езическа култура? Не са малко тези, които вярват, че ако пожелаеш нещо и го произнесеш, то ще се сбъдне?

- Това в голяма степен зависи от степента на образованост и цивилизованост. Останки от първобитната култура, разбира се, има, и това проличава и в самия факт, че се използват клетви.

- В тази връзка бихте ли коментирали християнското чувство на българина? Когато отидем в църква, най-често искаме да си измолим нещо, а не за да получим опрощение. Това не е ли твърде езическо?

- За християнското чувство на българина също не можем да кажем много добри думи. Нашенецът се обръща към Бога, когато има нужда от нещо. Все пак положително е обръщението му към Бога при благословиите – това е молба за доброто на друг.

Но да се използва името на Бог в клетвите е осъдително, църквата не позволява това, а и народът си поставя известно ограничение.

- Неотдавна игуменът на Троянския манастир прогони от територията си група инвалиди с мотива, че са „белязани”. В книгата ви откриваме пожеланието „Да те пази Бог от кьосе, от куц и от сляп”.

- Щом и Божиите хора се ръководят в постъпките си от такъв тип вярвания, то какво остава за обикновените хора. За съжаление състраданието и милосърдието не заемат значително място в моралния кодекс на нашия народ.

В последно време сме свидетели на известна промяна в българския манталитет и това се стимулира от медиите. Дай Боже такива поверия да останат в миналото.

- Не мога да не ви попитам дали някой друг народ притежава „пожелание” като „Да живееш от Бъдни вечер до Коледа”?

- Не бих могла да кажа нещо за конкретния случай, но тази благословия, колкото и грозна да е по съдържание, показва образното мислене и находчивостта на българина.

- Малко известен факт е, че северните народи не притежават клетви. С липса на емоционалност ли си го обяснявате?

- Не съм разглеждала благословиите и клетвите в съпоставителен план, но зная, че северните народи нямат клетви. Това говори за различия в националния характер, за по-голяма сдържаност у хората на север и по-голяма откритост и експанзивност у южняците. Говори, разбира се, и за равнището на цивилизованост.

- Сърбите са известни като истински творци в клетвите, които използват с повод и без повод. Ако приемем, че те са балкански шампиони в тази област, къде сме ние?

- Ние най-вероятно ги конкурираме. Не зная за подобно изследване в тяхното езикознание. Запозната съм с отделни статии от техни изследователи.

- Вие сте майка на транспортния ни министър Александър Цветков, който в момента има нелеки задачи за разрешаване. Ако трябва да отправите пожелание към него, кое от книгата бихте избрали?

- Мисля, че бих му казала „Бог да те пази от зло нечисто!” – благословия, отправяна към човек, който се стреми да прави добро, но постоянно го заплашва злото.

Желая му от сърце много здраве и издръжливост, защото задачата му е изключително тежка.

Само най-близките му знаят колко усилия изисква работата на министър на такъв тежък ресор в ситуация на криза. Той е прекрасен син. Мисля, че Господ ме е благословил със синовете, които имам. (Със съкращения)

По "Новинар" - П.П. 


Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече