Унгарка от Сърбия преподава български


Унгарка от Сърбия преподава български На семинар по български език и литератгура в гр. Сегед. Моника е правата. Снимка: Личен архив

Няма българска връзка в рода си, но не и пречи да изучава и познава прекрасно българската литература

тКазва се Моника Фаркаш Барати, която знае за българския език и съвременната ни литература много повече от мнозинството българи. Моника е от град Сента в населената с етнически унгарци сръбска област Войводина, който напуска през 1991 г. заради войните в бивша Югославия, за да се установи в унгарския град Сегед.

 

Първоначално иска да следва в Будапещенския университет скандинавистика, но по стечение на обстоятелствата записва сръбска и българска филология в Сегедския университет. „Тъй като знаех сръбски, смятах, че с българския ще ми бъде по-лесно”, спомня си тя. След като завършва, й предлагат да стане асистент по български, а паралелно с това прави докторантура с тема на дисертация „Сравнителна сръбска и българска съвременна литература”.

 

В Сегедския университет преподава езикова практика, българска литература и културна история на студентите, избрали българска филология. В България идва за първи път през 1996 г. и оттогава посещава страната по няколко пъти в годината за срещи с колеги, семинари, конференции и лекции.

 

„Понякога идвам просто, за да купувам книги и да си сверя часовника”, признава Моника, която е и координатор на договорите за университетски обмен със Софийския, Югозападния и Шуменския университет по програмата "Еразъм". Харесва съвременните български автори, като сред любимците й са Алек Попов и Теодора Димова. Намира българската природа за неповторима, а при посещенията си тук с наслада похапва традиционните български салати, мусака и крем карамел.

 

 

 

Моника Фаркаш Барати: Във вашата държава всеки закъснява

 

 

 

- Труден ли е българският език за чужденците?

 

- Не мога да кажа дали българският е труден за чужденците като цяло, защото няма лесен чужд език, ако искаш да го владееш на добро ниво. За унгарците обаче чуждите езици са трудни, тъй като унгарският не е от индоевропейското езиково семейство. Унгарските студенти, които учат български, трудно свикват с родовете, тъй като в унгарския няма такива. Освен това в унгарския има само три глаголни времена, докато в българския са девет. Смятам обаче, че с труд и старание има възможност да се научи българският добре. Важното е тези студенти да ходят в България на обмен, не само за да научат езика, но и да се социализират.

 

- Какво печели един унгарец от това, че владее български?

 

- Реализацията на тези студенти е трудна, но всъщност по-голямата част от тях са деца от смесени бракове. Има студенти, които след университета намират работа в туристически агенции благодарение на българския. Аз лично превеждам българска литература на унгарски и се чувствам като връзка между двете култури.

 

- Какво е впечатлението ти от българите?

 

- Българите са много симпатични хора. В сравнение със сърбите са много по-спокойни и не чак дотам темпераментни, което си има своите плюсове и минуси. Те са по-спокойни и от унгарците, които постоянно нервничат. Смятам, че българите си имат практики, които ги усмиряват, като пиенето на ракия със салата например. Имам чувството, че в България животът върви на по-бавна скорост. Българите обаче винаги закъсняват и това е нещо, с което не мога да свикна до ден днешен. На мнение съм, че те не уважават времето на другите.

 

Случвало ми се е в един ден в България да имам три срещи и първият човек да закъснее с половин час, което изцяло ти обърква плановете за деня. В България се закъснява на всички нива. Закъсняват приятелите ми, което не е болка за умиране, но закъсняват студентите, колегите преподаватели и деканите, а това смятам, че не е редно. Колеги, които са координатори по „Еразъм” бавят документи и това ме принуждава да влизам в конфликти с тях.

 

В университетите тук ми прави впечатление, че нещата стават много бавно и всеки чака някой друг да му свърши работата. Има някакви недомислици, които спъват работата и много ми напомнят на комунистическия режим. Например в Софийския университет отделът, който се занимава с обмена по „Еразъм”, няма право да има печата на университета, който се съхранява при секретарката на ректора. Налагало ми се е да чакам пет дни за благоволението на тази жена да сложи печат, при положение че документите бяха подготвени.

 

- Разкажи за абсурдна ситуация, в която си изпадала?

 

- Веднъж в Народната библиотека жената на гардероба отказа да ме пусне в читалнята, защото освен дамската си чанта носех две книги в един плик. Жената ми се сопна, показвайки ми абсурдния надпис „Всеки читател има право да остави на гардероб едно палто и една чанта” и ми каза, че не мога да си оставя нещата на съхранение. Много се ядосах и й обясних, че съм тук само за седмица и съм унгарка, която се занимава с българския език и култура, но не разбирам защо не мога да ползвам читалнята. В края на краищата ме пусна, но ако не бях толкова агресивна, трябваше да дойда на следващия ден.

 

- Какво би искала да се промени в България?

 

Бих искала да е по-чисто, което може да стане, само ако хората престанат да хвърлят боклука на улиците си. Иначе бих искала българите да си останат същите, защото тук не усещам отчуждаване между хората, което е характерно за западния свят.

 

 

в-к „Новинар”, Иван Филчев – С.М.

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот