Учредителното събрание заседава в конака, строен от Уста Колю Фичето

Автор: Пeтя Манастирска, "БЪЛГАРИ"

Конакът във Велико Търново, построен от Уста Колю Фичето и реставриран от арх. Илия Лефтеров

Конакът във Велико Търново е бил построен през 1872г . на мястото на стария конак (от този комплекс бил запазен само затвора). Строежът е изпълнен от най-добрия за времето майстор - Уста Колю Фичето. Средствата и строителните материали били събрани като ангария от населението с известно участие  от официалните турски власти.

Конакът в завършен вид бил внушителен и стилен – възрожденските майстори  показали по категоричен начин възможноснтите си да построят  и такава голяма сграда с по-специална функция и предназначение.

Сравнително едрия обем на конака се е вписвал изключително сполучливо в заобикалящата го архитектурна среда. Това се постига не само с овладяното пластично решение, но и с подходящото цветно изписване и украса на фасадите, които са превръщали големия обем в красива и нежна дантела в панорамата на града.

Запазените архивни фотографии подсказват за тъмен цвят на фасадите: вероятно червено и ли тъмно синьо. Светли, навярно бели са били само богатите пиластри, корнизи, рамки и др. Таблите под всички прозорци са били изписани с красив орнамент.

Сградата е имала четири етажа. Първи и втори сутерен са под нивото на основния етаж и терен към север, но всъщност са открити и използваеми от към южната страна на сградата. Помещенията  вероятно са имали спомагателни и складови функции. Те нямат вътрешна връзка със сградата.

Първи и втори етаж са най-богато и артистично решени. Главният вход на сградата се намира на средата на северната фасада и се подчертава посредством петостепенен начупен портик, завършващ при главния корниз с двойно огънат „кобиличен” корниз – любим похват на Колю Фичето. Каменните колони и капители от този портик  са запазен в оригиналния си вид.

Характерен за първия  етаж е обширен вестибюл с разположени  край двете му страни 12 по малки по квадратура помещения. Конструкцията на вестибюла се носи от 26 кръгли дървени колони. Осветлението е оскъдно – то идва главно от двете тесни страни на сградата (източна и западна).

За вторият етаж е известна една графична рисунка вероятно от 1879 г., която изобразява интериора му. Цялото пространство е ограничено от външни зидове е освободено от разпределителни вътрешни такива. Централното пространство, отговарящо на вестибюла от първия етаж, вече е освободено от носещи колони и завършва с много пропорционален хонкел, обрамчващ тавана с видими надлъжни гради.

Оптически този вестибюл се ограничава от двоен ред дървени колони с обшивки във вид на сегментни рамки. Осветлението обилно прониква от всички прозорци и създава тържествено настроение. По всяка вероятност този етаж е бил използван за тържествени церемонии.

Архитектурният образ на сградата е бил изключително сполучлив с равномерно разположени прозорци, отговарящи почти на пълно симетрично решение. Хоризонтално етажите са с  бели  измазани корнизи. Полетата около прозорците са рамкирани с пиластри с различна ширина. Те изпъкват върху оцветените  плоскости на стените.

Цокълните части на етажите са изградени от дялан камък и са общо взето запазени в оригинал. Покритието е  с турски керемиди.

Конакът е бил най-внушителната и красива постройка  в тогавашния Туна вилает. Населението и създателите на сградата съзнавали, че тя няма да служи дълго на поробителите. И наистина, непосредствено след Освобождението конакът бил превърнат във временна канцелария на  руския главен консул - княз Дондуков-Корсаков.

Тази сграда е свързана с важни за нашата история събития. В нея са съдени въстанниците  от 1876 г. - Цанко Дюстабанов, Бачо Киро, Петър Пармаков, Георги Измирлиев и много други.

В сградата на Конака - като една от най–представителните за цялата страна сграда - заседава Първото учредително събрание, което изработило и приело на 16.04.1879 г. Търновската конституция, както и други много важни решения. В следващите  години сградата на бившия конак се ползва като административна сграда на Търновската община, мировите съдилища и Окръжен съд.

В оригиналния си вид сградата на бившия конак е просъществувала само до 18.12.1906 г. , когато стихиен пожар почти напълно я унищожава. Върху запазените първи и втори сутерен сградата била възстанована в променен очасти вид  по проект и под ръководство на местното техническо бюро на арх. Г. Козаров. Сумата от застраховката,  изплатена от акционерно дружество "Балкан” била достатъчна не само за завършване на строежа, но и за изграждане на първата за страната инсталация за парно отопление.

След 9-ти септември 1944 г. до края на 1979 г.  сградата на конака се предоставя за ползване на Великотърновския градски народен съвет и Окръжния народен съд .

Въз основа на одобрено планово задание,  изработено от Съюза на архитектите в България през 1987 г., арх. Илия Лефтеров изработва проект за реставрация и адаптация на конака. Имало е 8 варианта, Експертният съвет на Националния институт за паметнвиците на културата с протокол №6 от 13.02.1980 г. приема четвъртия. Арх. Н. Тулешков в своята книга „Преминал майстор през земята” по повод 200 годишнината от рождението на Майстор Колю Фичето пише: ”По проекти на арх. Илия Лефтеров се извърши нова пълна реконструкция, вследствие на която Конакът беше възстановен във вид, максимално доближаващ се до оригинала.”

В момента в сградата на конака се намира музеят „Възраждане и учредително събрание” (открит е на 16.11.1985 г.) В него се пазят множество снимки, оригинални документи и материали, свидетелстващи за богатото  минало на Велико Търново. Оригиналната експозиция пресъздава цялостно онези славни векове с тяхната култура, бит, борба за църковна и национална независимост.

На последния етаж на сградата на бившия турски конак е възстановена залата, където през 1879 г. Учредителното събрание приема Търновската конституция.

Бел. авт. -  Данните за първобраза на конака са взети от Обяснителната записка към проекта на арх. Лефтеров за реставрация и адаптация от 31.12.1979 г.

Кой е арх. Илия Андреев Лефтеров

Роден е в с. Лозен, обл. В. Търновска на 25.03.1942 г. , починал на 13.03.2007 г. По-важни проекти и реализации: "Конака" – В. Търново, жилищна кула в с. Леденик, Малката Сарафкина къща (САБ) – В. Търново, Търговска гимназия в Свищов, антични градове – консервации в Нове, Никополис Ад Иструм, Етнографски комплекси в Плевен, Габрово и В. Търново, Картинна галерия в Севлиево, възрожденски къщи в Габрово, Арбанаси, Ловеч, Елена, Трявна, Дряново и др., Дом на задругата в Троян, хотел”Скандалото” в Априлци, църкви „Св. Георги”- Трявна и „Св. Никола” в Дряново, „Св. Троица” – В. Търново, археологически резервати „Царевец” и „Трапезица” – В. Търново, крепост”Овеч” – Провадия, крепост „Хисаря” в Ловеч, средновековни селища в с. Дебнево, Никопол, Ловеч, Плевен и др., манастири: Килефаревски, Плаковски, Новоселски, Дряновски и др., План за закрила на ценното урбанистично и архитектурно наследство на град В.Търново (по поръчка на община Байон – Франция).

Svejo Facebook Digg Web-bg StumbleUpon Yahoo! My Web Technorati del.icio.us Newsvine Google Bookmarks Reddit

E-mail на приятеля
Съдържание	http://www.bolgari.org//uchreditelnoto_sybranie_zasedava_v_konaka__stroen_ot_usta_kolyu_ficheto-h-100.html

Няма написани коментари.

Добави коментар

Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот