Турското кино преживява втори Златен век

Автор: ДПА


Турското кино преживява втори Златен век

За повечето турци киното на тяхната страна е синоним на думата "Йешилчам", името на истанбулската улица, на която се намираше турският Холивуд през 50-те и 70-те години на миналия век.

Там бе епицентърът на процъфтяваща филмова индустрия, която бълваше буквално по 100 филма годишно.

Повечето от филмите бяха популярни - комедии и драми, в които участват актьори от екипа любими звезди на студиата на "Йешилчам" (името на турски означава зелен бор).

Много от филмите, произведени в този период обаче, са жива класика на турското кино. Развитието на турската телевизионна индустрия, макар и позакъсняло, сложи край на ерата "Йешилчам" и все по-малко турци посещават киносалоните.

Имаше период през 90-те години, когато само шепа комерсиални филми бяха произвеждани годишно в Турция. Сега обаче погледите отново се обръщат към турското кино.

Броят на филмите, произведени в страната, се увеличи през последното десетилетие с ново поколение режисьори, които създават комерсиални хитове и все повече филми, съсредоточени върху лични съдби, които постепепно спечелиха признание не само в страната, но и по света.

Престоящият Берлински филмов фестивал, който се открива следващата седмица, ще включва и 3 турски филма, сред които "Мед" (на турски "Бал") на Семих Капланоглу.

Той ще е сред 26-те филма, които ще се състезават за най-голямата награда на фестивала "Златна мечка".

"Мисля, че наблюдаваме нов Златен век на турското кино," казва Гюлер Гюлер, продуцент от Истанбул, представил няколко филма на международни фестивали.

"Основата беше "Йешилчам", но новите продуценти и режисьори сега извеждат всичко на ново ниво. Вече правим глобално кино", добавя Гюлер:

"Смятам, че Турция има младо население и поколение продуценти и режисьори, които са по-любопитни от предшествениците си".

"Те задават повече въпроси, пътуват повече. Това помага на историите, които разказват. Това са добри истории и затова хората сега обичат да показват турско кино на фестивалите".

През последните години няколко турски режисьори получиха международно признание за своите филми, и по-специално Нури Билге Джейлян, който спечели  награда от фестивала в Кан "Златна палма" през 2003 г. за  "Отчуждение" ("Узак").

Няколко други турски режисьори като Йесим Устаоглу и Капланоглу, също предизвикаха международно внимание със своите филми.

Успехът на германския режисьор от турски произход Фатих Акън, който спечели "Златна мечка" през 2004 г. и в чиито филми историите често се развиват в Турция, също помогна за по-големия международен интерес към турското кино.

"Имаше време, когато наистина беше трудно да се намерят достатъчно турски филми, за да се конкурират помежду си," казва Азизе Тан, режисьорка от ежегодния филмов фестивал в Истанбул, основан през 1982 г.

"Сега е нужно да правим предварителен подбор. Броят на филмите и младите режисьори расте и те са доста енергични и обещаващи," заяви тя.

Разбира се, много от най-успешните нови филми на Турция са комерсиални ленти, подобни на класиките на "Йешилчам". Сред хитовете от последните години са научно-фантастични пародии, филми на ужасите и анимирани бойни филми.

Много от новите турски филми обаче се занимават със социални въпроси или интерпретират болезненото минало на Турция, особено въздействието на военния преврат през 1980 г. и кръвопролитния кюрдски конфликт през 80 и 90-те години.

Новият филм "Дъх: Да живее родината" ("Нефес: Ватан саолсун") представя откровен поглед към суровия живот на военнослужещите от гарнизон в планината през 90-те години. Той си спечели критики, но и привлече големи тълпи в киносалоните.

"Сега киното ни се базира на режисьорите. Те правят изкуство, но филмите са на границата между изкуството и комерсиалното," казва Тан. "В този смисъл, киното е по-режисьорско, по-проектантско".

Тан посочва също друга важна промяна - след като години турските зрители са посещавали киносалоните, само за да гледат холивудски филми, сега предпочитат собствено кино.

"Публиката иска да гледа турски филми, което е голям плюс," казва Тан и допълва: "Сега хората ценят качеството и дори да става въпрос за комерсиална продукция, те искат да видят добро качество".

Превод от немски: Мина Иванова от БТА – П.П.


Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот