Турска авторка: Не описах българката, която обичаше Ататюрк (2)


Турска авторка: Не описах българката, която обичаше Ататюрк (2)

За написването на книгата ми помогнаха младите, те ми разказаха това, което знаеха от членовете на фамилията, казва авторката Ипек Чалъшлар (на снимката).

Роднините от второ коляно не проговориха. След като се увериха, че целта ми е да покажа действителната личност на Латифе ханъм, която съзнателно бе обречена на забрава и на незаслужени обвинения, семейството се успокои.

Но се наложи да положа много усилия, докато успея да ги убедя в своята добронамереност. Книгата ми ги направи щастливи.

- Говори се, че Ататюрк е потомък на помаци от Солунско, тоест, че има и българска кръв в жилите му. А дали знаете за сърдечното му увлечение към Мити Ковачева - дъщерята на ген. Стефан Ковачев, за която Ататюрк искал да се ожени?


- Не съм проучвала корените на Ататюрк. Но тъй като в Османската империя са живяли хора от най- различни националности, възможно е семейството му да е било повлияно от тази мозайка на нациите.


С голям интерес прочетох за сърдечната връзка на Мустафа Кемал с Мити Ковачева, но не я включих в моята книга. Сгреших. Мислех си, че е любовна история, която е останала в миналото.

Но въпросът ви ме подсети и се запитах, а на какъв ли език са общували помежду си Мити и Мустафа Кемал? Може би ще науча в България...

- Смятате ли, че мъж би описал по-добре от вас тази любовна история?


- Не. Всички мъже, които са писали за Латифе, всъщност не са забелязали редица нейни качества. Аз живо се интересувам от ролята на жените в историята. Според мъжката гледна точка жените не са имали кой знае каква голяма роля в историята...


Абсолютна лъжа! Расте броят на жените, които се занимават с проучвания на женската история и това ни помага да разбираме по-добре миналото.

- На един дъх ли написахте книгата си?


- Имам навика да продължавам проучванията си и докато пиша, постоянно да прибавям нови и нови данни. Идва момент, в който научените неща, които държите в ръцете си, ви пришпорват "пиши". .


Тогава сядам пред компютъра. При "Латифе ханъм" първо 6 месеца се занимавах само с четене, след това започнах да пиша. И до края на книгата продължавах да търся и събирам сведения. Отначало пиша в груб вид, след това изглаждам, поправям.


- Превъплъщавате се без усилие в образа на героинята си. Какво е общото помежду ви?


- Общото е, че и двете сме жени. Но имаме сериозна класова разлика. Тя е дъщеря на много богата фамилия. А аз съм от средно заможно семейство. Знаела е 8 езика, получила е по-добро образование от мен - следвала е право във Франция, завършила е американски колеж.


Допринесла е в голяма степен да получим много от правата, които притежаваме днес... И двете считаме, че да възразяваш, е проява на достойнство. Може би заради това не ме изненадваха постъпките на Латифе ханъм.

Аз успях да дешифрирам мислите й по отношение на натиска, който се упражнява върху жените.

- Този брак не е благословен откъм деца. Всъщност какво ги е заместило?


- Не, не са имали деца. Били са женени в най-горещите дни на промените в Турция и мястото на децата е било запълнено от Турция.


- Къде писахте романа си? Влияеха ли ви околната обстановка, природата, градът?


- Писах на 2 места. Живея в една близо 100-годишна къща в квартала “Куледиби”, около кулата Галата. От работната си маса виждам морето и старинния Истанбул. А лятото прекарвам на един остров недалеч от Истанбул.


Обичам да седя в кафенетата и да правя поправките, а край морето чета книгите, от които се възползвам. Защото иначе това си е доста монотонно занимание.

- Трудно ли ви е след успеха на "Латифе ханъм"? Какво пишете сега?


- След отпечатването последва период на непрекъснато тичане и напрежение. Не успях да се насладя в достатъчна степен на удоволствието от нейното излизане - на славата, все пак първа книга ми е и се посрещна с интерес... Много напрежение ми се струпа около репортажите.


Особено уморително е да те снимат непрекъснато, да се появяваш по тв екраните. Налагаше се да правя неща, на които не съм свикнала - по 2 пъти на ден да ходя на фризьор... В момента живея много спокойно.

Пиша нова биография. И тя е за жена - Халиде Едип, чието име често се споменава и в книгата "Латифе ханъм". След толкова напрежение изведнъж настъпи тишина и това ми дойде като топъл хляб. Но сега пък спокойствието започна да ми дотяга.

- Познавате ли се с преводачката на книгата г-жа Нахиде Дениз?


- Виждаме се на острова, където живея през лятото. Още с излизането на "Латифе ханъм" тя прояви желание книгата да се преведе на български език. Свидетелка съм и на усилията, които положи в това отношение.


В процеса на превода не ме е питала много неща, защото отлично бе разбрала какво съм искала да кажа в книгата си. Спокойна съм за превода, защото и тя обича произведението.

Книгата е трудна за превеждане както всяка документална творба, но моето впечатление е, че тя се справи добре. Междувременно искам да благодаря и на г-жа Нермин Моллаоглу, чието потекло е също от България, за усилията, които положи, за да бъде издадена "Латифе ханъм " у вас и в Германия.

И не на последно място - на издателство "Унискорп" с ръководителка Венка Рагина, благодарение на което съдбата на Латифе ханъм стигна до българските читатели.

Интервюто е качено от посетител в “24 часа” – П.П.

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот