Турците отдават изключителна почит към Плевен в града на Осман паша

Автор: Радослав Христов (3 коментара)


Турците отдават изключителна почит към Плевен в града на Осман паша

Училище, спортен клуб, ресторант, увековечават българския град свързан с видния османски военоначалник, станал по-късно и военен министър на Османската империя

След огромния читателски интерес по повод публикацията „Вижте как ще изглежда паркът „Плевен“ в Истанбул“, предизвикал и дискусия дали трябва да се гордеем от този факт или не, екипът на Плевен за Плевен продължава темата за местата по света, на които името на града ни може да бъда срещнато.

Много е писано за улиците, главно във Великобритания, носещи името „Плевен“, както и за бирата „Плевна“ във Финландия, а своя дял в проучванията са дали редица публицисти и мастити учени. Без да претендираме за академизъм или изчерпателност, ние също се включихме в оркестъра, като точно преди година ви разказахме за едно от американските градчета Плевна, възпято от местна музикална банда.

И така. Отправяме се на около 1300 километра югоизточно от Плевен – към Турция или по-точно към град Токат. Той се гордее с древна история още от времето на хетското царство, а днес е дом на около 130 000 жители. Въпреки интересната си архитектура и сравнително близкото му разположение до брега на Черно море, Токат не е сред топ дестинациите за туристите, а името му по-често се свързва с това на един от най-големите османски военачалници – Осман паша, роден в Токат през 1832 г. Наречен „гаази“ или „победител“ след отразяването на Втория щурм на Плевен, офицерът, който по-късно става и военен министър на Османската империя, е дълбоко почитан от своите съграждани.

За това свидетелства фактът, че името му днес носят университетът и стадионът в Токат, както и внушителният му паметник. На плочата, обозначаваща годините на неговото раждане и смърт, изрично Осман паша е отбелязан като „героят от Плевен“ заради добре организираната защита на града, донесла му международна репутация и внимание от страна както на военните наблюдатели, така и на военните академии.


Именно поради тази причина и днес за местните жители името „Плевен“ продължава да живее под различна форма. Така например, Плевен (или Плевне) се нарича едно от училищата в Токат (школо със същото име има и в Истанбул – в квартал „Гаази Осман паша“…).

Още по-любопитен факт е, че името на града ни носи и спортен клуб от Токат. Създаден през 1994 г., „Плевнеспор“ разширява дейността си през годините, като днес разполага със силен волейболен отбор, а също така има формации по борба, стрелба с лък, лека атлетика и таекуондо.
 

И разбира се – да не забравяме заведенията за хранене, с които турците се славят по целия свят. На една от пресечките на булевард „Гаази Осман паша“ в Токат ще попаднете в ресторант „Плевен“, където, както се споменава в анонса за предлаганото меню в интернет, можете да опитате Плевен кебаб, който изглежда е нещо като специалитет на заведението.

По сайта „Плевен за Плевен"

Приписка на „Българи”: Продължават споровете в историографията за приноса на другите балкански народи по време на Освободителната война от 1877-78 г. За нас, българите, е „освободителна”, докато за румънците тя е „война за независимост” водена срещу Османската империя. Много "бели" петна има в съвременния прочит на войната от 1877-78 г., дума няма, така е.

Доскоро, неимоверно и целенасочено се изтъкваха само заслугите на руската армия, а тези на румънци, сърби, черногорци, отиваха на заден план. Така се получава и при плевенската кампания, където Осман паша наистина удържа петмесечната обсада, единствено и само поради известна некадърност на руското командване. Но идва Тотлебен ( немец на руска служба) и обсадата успява, а Осман паша предава сабята си на руския генерал Ганецки, после император Александър II му я връща в знак на уважение за качествата му на пълководец.

При плевенската обсада румънските войни се бият не по-малко храбро от русите, но това оставаше някакси встрани, и бе недооценявано от руската и българската историопис.

Коментари
2015-01-08 11:19:46 От: Томов

И Осман паша и Сюлейман Паша не са били случайни пълководци, даже вторият е бил възпитаник на Сурбоната (доколкото имам информация). Относно премълчаването на приноса на румънците и финланците при бойните действия, причините за това не искам да коментирам...

англосаксонски тип а не от типа телешки източен или западен възторг я определя като война на слепия с едноокия.Изобщо аз съм за на сърбите да им създаваме поводи за празници като видовден а на турците да честват пъловодци като гаази осман предлият се паша Сюлейман велики глупак-могл е да мине от където си иска за Плевен ама той избрал шипка и се заинатил,като пребитият Одринския Шюкрю паша мисля че беше,и като оня турски паша който държа през цялата война в шумен добрич варна силистра 150 хилядна армия стратегически и мъдро в казармите -явен предтеча на пацифистите хипита ,вместо да ги вдигне и да помага на гаази/завоевателят/ Осман предалият се паша.да живеят идиотите в армиите на нашите противници да се възвеличава името им .И да си пожелаем да нямаме по...прочети целия

2016-03-04 14:09:11 От: П.Петров

Напоследък има много статии възхваляващи турците.Като българин искам да попитам дали има турски учени които да са направли това за света което са направили Джон Атанасов,Виден Табаков,Петър Петров,Никола Тесла.Особено потресаваща е историята на Иван Атанасов-баща на Джон Винсент Атанасов.При потушаването на бунта в село Бояджик турците избиват 200 мъже,деца,жени и няколко свещеника.Иван Атанасов е бил ранен и намерен полужив от чичо му.Той го спасява и през 1889 година заминават за САЩ.Синът му Джон Атанасов е изобретателят на компютъра.Така че моля ви престанете да възхвалявате Турция и турците.Колкото и светът да налива пари в Турция един ден всички ще говорят като Сергей Лавров"Сами сме си виновни.Всеки турски домат който платихме парите от него отидоха з...прочети целия

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече