Турция: Висши военни в затвора по делото "Чук“

Автор: В. „Гардиън“ (1 коментар)


Турция: Висши военни в затвора по делото Бившият командващ Първа армия о.з. ген. Четин Доган ще остане зад решетките 20 години.

Преди дни приключи най-големия процес срещу турски военни, обвинени в опит за държавен преврат. Общо 365 души бяха подсъдими по делото "Чук", само 34 бяха оправдани, останалите получиха присъди между 15 и 20 години затвор.

 

 

Трима бивши командири на армията трябваше да останат зад решетките до живот, но тъй като превратът не е осъществен, наказанията на бившия командващ Първа армия о.з. ген. Четин Доган, бившия командващ военноморските сили адм. Йозден Йорнек и бившия началник на военновъздушните сили Халил Ибрахим Фъртъна бяха намалени на по 20 г. затвор.

 

С изпращането в затвора на стотици офицери от армията, обвинени в подготовката на преврат срещу правителството на премиера Реджеп Тайп Ердоган, престижът на турската армия стигна дъното. В продължение на десетилетия военните упражняваха контрол в сянка върху страната, като почти не се съобразяваха с демократичните ценности.

 

Изходът от т.нар. дело "Чук" извади на преден план нови опасения: премиерът Ердоган, който управлява страната от 2002 г. и се стреми към президентския пост, става също толкова авторитарен и арогантен, подобно на генералите.

 

Възможно е съдебният процес срещу задържаните при мащабната операция "Чук" и две други подобни разследвания за заговори (известни като "Ергенекон" и това срещу Съюза на кюрдските общини - градското крило на ПКК), в които също имаше стотици заподозрени, да бъдат разглеждани като закъснял и дори достоен за похвала опит за изкореняване на проблемите.

 

Турция преживя три военни преврата в периода между 1960 и 1980 г., имаше умерено ислямистко правителство - предшественик на управляващата в момента Партия на справедливостта и развитието (ПСР), което бе принудено да подаде оставка през 1997 г. Напрежението между ПСР и военните, които са смятани за горди пазители на светското наследство на Кемал Ататюрк, понякога беше голямо. Не е трудно да си представим, че генералите са искали да се отърват от Ердоган.

 

След произнасянето на присъдите коментаторът на в. "Хюриет" Мехмет Али Биранд заяви, че е доволен, че "е започнало освобождаването на страната от нейното историческо "военно опекунство". "Ние живеехме под това опекунство в продължение на години ... Това причини големи загуби на страната ни. Демокрацията беше убита, свободата бе ограничена, политическият живот бе съсипан, а проблемът с кюрдите ескалира... Дори и да не е имало подготовка за преврат в делото "Чук", аз съм сигурен, че в много умове е съществувала идеята, че ако стане необходимо, може да бъде извършен преврат", допълва той.

 

Операция "Чук" може да бъде погледната и от напълно различен ъгъл - като скандално несправедлив процес, подобен на прочулите се с лоша слава показни процеси, правени в Съветския съюз и в неговите източноевропейски държави сателити по време на Студената война. "Това дело няма нищо общо със справедливостта или напредъка на демокрацията в Турция. То е само уреждане на стари сметки", написа коментаторът Семих Идиз.

 

"Накрая Турция ще бъде големият губещ, защото делото допринесе за задълбочаването на разделението в обществото и ще увеличи поляризацията между кемалисти и ислямисти... Освен това насади недоверие у турците към съдебната система, въпреки че доверието в нея никога не е било много високо", смята Идиз.

 

Вероятно сагата "Чук" може да бъде разбрана най-добре не като триумф на справедливостта, нито като позор за демокрацията, а като неизбежно политическо развитие. В този смисъл това е естествен остатъчен продукт от насилствения и понякога болезнен опит на Ердоган да превърне Турция в съвременна държава, като същевременно напълно признава нейната религиозна идентичност.

 

Турската икономика отбеляза феноменален ръст в последните години, а регионалната позиция на страната се подобри много, макар и неравномерно, по отношение на Близкия изток и Европа. В същото време Ердоган смекчи религиозните ограничения, като даде повече свобода на жените да носят забрадки и се опита (засега неуспешно) да реши стария кюрдски въпрос.

 

Тези социални промени имаха висока цена заради вътрешните разделения и обвинения. А правосъдната система е само една от жертвите. Има и много други. Изглежда не е съвпадение, че много от войниците, политиците, кюрдските активисти, адвокатите, учените и журналистите, арестувани при операция "Чук" и други подобни масови разследвания, също са критици и противници на Ердоган. Заглушаването на гласа им, оправдано или не, несъмнено ще му помогне да задържи властта си и може също така да улесни пътя му към силния президентски пост чрез промяна на конституцията.

 

"Турските съдилища работят извънредно, за да изпратят противниците на правителството от всички политически цветове зад решетките", твърди преподавателят в Харвардския университет Дани Родрик, който е зет на един от най-известните подсъдими в делото "Чук" - ген. Четин Доган, осъден на 20 г. затвор. Според Родрик основни доказателства по делото "Чук" са били фалшифицирани и всички процеси вонят на политическа намеса.

 

"По отделни дела хиляди кюрдски политици и активисти са съдени - почти хиляда от тях са задържани - по обвинения за терористична дейност. По затворите в Турция има повече журналисти отколкото в Китай и Иран, взети заедно... Надявам се, че светът ще се фокусира по-внимателно върху големия провал на демокрацията, който е налице в Турция. Докато Турция се хвали, че е лидер на демократичните реформи в Близкия изток, действията й по това и по подобни съдебни дела говорят за нещо друго", обяснява Родрик.

 

Ердоган става все по-уверен, според някои дори арогантен, по време на десетгодишното си управление и има много спекулации какво ще стане в бъдеще. Според нов закон, приет от ПСР, турците ще изберат президента си за първи път пряко през 2014 г. Сегашният държавен глава Абдуллах Гюл е дългогодишен сътрудник на Ердоган, който дължи поста си на премиера. Според закона от 2012 г. на Гюл е забранено да се кандидатира отново, докато премиерът може да се кандидатира, без да е необходимо първо да подава оставка.

 

Мнозина турци подозират, че Ердоган просто ще си смени поста. В интервю, публикувано наскоро, той ясно намекна за своето желание да се кандидатира. Народът, каза той, само трябва да поиска това.

 

Превод БТА

 

Коментари
2012-10-11 00:58:10 От: Емилия-Боряна Славкова

В. "Гардиън" и този американски Родрик нека не се правят на света вода ненапита. Изключено е да не знаят, че създаването на партията на Ердоган и заемането на властта е съвместен американо-турски проект, създаден в РАНД Корпорейшън и други мозъчни тръстове на ЦРУ в управлението на САЩ с много активното съучастие на проповедника-ислямист Фетулах Гюлен и самия Ердоган плюс Гюл, играли важна задкулисна роля в свалянето от власт в Турция на предшестващата ислямска партия през 1998 г. Ако Турция започне активни горещи военни действия в Сирия, което вече изобщо не зависи от нейното ръководство, има вероятност за вътрешни промени там. Ако Сирия успее да преодолее конфликта, шансовете за Ердоган може би са по-големи. Лош признак е, че Асад се съгласи на буферната ив...прочети целия

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот