Тодор Живков и икономиката на днешна България

Автор: Красен Станчев (5 коментара)


Тодор Живков и икономиката на днешна България През 1963 г. Тодор Живков открива първите мощности на "Кремиковци". Снимка: Архив 24 часа

Един се изказа, че Живков бил построил две Българии, а сега "ние" (т.е. всички) не сме построили и една стотна от направеното между 1956 г. и 1989 г.

Тогава коментарът ми беше, първо, че 1/100 част от нула е нула и, второ, че управлението на БКП и на този човек е разрушило повече, отколкото е създало.

 

По-късно, през септември м.г., няколко чествания на юбилей на Тодор Живков потвърдиха, че малко хора разбират връзката на днешните нещастия на българските граждани с онова управление. Тази връзка стига до дреболии: от списъка на хората с обществено положение и стопанско влияние до конкретни събития. Например не бих се учудил, ако появилата се връзка между български граждани и колумбийския внос на наркотици в Европа се окаже канал, разработван преди 30 г. от българските комунистически власти.

 

Изглежда, че носталгично-възторжените тълкувания на миналото постепенно се прехвърлят към членове на семейството на ръководителя на БКП и неговото обкръжение. На това отгоре все по-често има признаци за намеса на днешна Русия, на фирми и благотворителни организации в политиката на България, в тълкуването на историята и в опити за манипулиране на българското обществено мнение. В немалка степен това поведение също е последица от времето на управлението на Тодор Живков и БКП.

 

Разрушенията от това време още тегнат върху дохода на гражданите и фирмите, те са част от политическото въображение и прозират в наследени житейски проблеми.

 

Разрушенията са толкова монументални, че не могат да се обозрат без специално усилие. Полезно е да се видят и книгите на Христо Христов "Тайните фалити за комунизма" (изд. "Сиела", 2007) и "Империята на задграничните фирми" (изд. "Сиела", 2009).

 

Но картината далеч не е завършена, изследванията тепърва предстоят.

 

Външният дълг

 

Държавният дълг от управлението на БКП ще бъде изчистен през 2013 г. и 2014 г. Външният дълг на България към 1989 г. много прилича на днешния дълг на Гърция, но жизненият стандарт е по-нисък и са налице очевидни разлики в политическата система.

Фалитът на България от март 1990 г. е по-тежък и поради разпадането на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и загубата на пазар за "великите български индустрии". За гръцките граждани и фирми днес не съществува проблем за преориентация от фалшивите пазари на СИВ към тези на Европа. И за Гърция няма сценарий за размяна на страна като провинция на някоя европейска страна срещу запазването на властта на шайка идеологически приятели на тази страна (какъвто е случаят с България от Георги Димитров до 1989 г., а и до ден днешен).

 

Обвързването със СССР е дело на Димитров като деятел на Комунистическия интернационал, а предложението за сливане на България със СССР е плод на първата комунистическа дългова криза и идея на тогавашния министър-председател Живков.

 

Вследствие на тази идея СССР става съсобственик на предприятия в България, за които Руската федерация претендира след 1989 г. И получава известно удовлетворение на исканията си през 2004 г. (а и след това). Това също е част от проблемите на българския преход.  През 80-те г. търговията на България със СССР и СИВ е между 70% и 80%.

 

Това на практика е най-висок дял и съответно най-висока зависимост в сравнение с останалите нови страни-членки на ЕС. За сравнение, делът на СИВ в общата търговия на бившата Чехословакия възлиза на 51-52%, на Румъния - по-малко от 30%, на Унгария и Полша - между 40% и 50%. В края на 80-те години износът за страните от Европейската общност възлиза на 4-5%, а вносът е 9-10% от общата търговия.

 

Митът, че България в началото на 90-те години е загубила руските пазари, както и предположението, че те биха могли да бъдат запазени, е чиста глупост. Не е пресилено да се каже, че разходите по преориентирането на износа към ЕС и други части на света, т.е. фалитите на предприятия и безработицата на 90-те години, са следствие на политиката на Живков и БКП.

 

И гръцкият, и българският (1990) фалит са пред частни кредитори и са еднакви като дял от брутния вътрешен продукт (БВП). Другите прилики са просто поразителни:

В неговата основа е желанието да се задържат управляващите партии на власт; в тогавашна България една партия е на власт и това влошава нещата;

Кредиторите вярват, че ЕС и СССР винаги ще са подръка да подкрепят платежния баланс; българският дълг е "гарантиран" от разделението на труда в СИВ, а гръцкият - с трансфери от бюджета на ЕС;

"Солидарността" и "взаимната помощ" са политическата реторика, която подкрепя безотговорното поведение на властите.

 

Българският дълг обаче е натрупан два пъти по-бързо - за периода от 1976-1978 г. до 1988 г. Само между 1984 г. и 1989 г. брутният външен дълг нараства повече от три пъти, от 2,9 на 10,7 милиарда щатски долара. Гръцкият външен държавен дълг е следствие на поне около 30 години популистка политика. Гърция е фалирала само веднъж през ХХ век, а България шест пъти (включително 1997 г. по вътрешния дълг). Два от тях - след война и външни кризи, другите по време и след комунистическо управление. В Гърция обаче има демокрация и избирателите са отговорни съответно за дълга и фалита.

 

Българските граждани преди 1990 г. не са избиратели, нямат идея какво става и не носят отговорност за тази политика. В България управлява една партия, подкрепяна от СССР, като кредитор от последна инстанция. Стратегията на човека, който управлява, е България да стане част от СССР, а той и приближените му да останат на власт.

 

Жизнено равнище и монументални стопански нещастия

 

Управлението на БКП може да се наблюдава, ако човек пътува от центъра на София до края на бул. "Цариградско шосе". Хубавите и красиви сгради са в центъра.

 

Полиграфическият комбинат, издържан в сталински стил, е построен в средата на 1950-те. Към 1960 г. е завършен и комплексът "Яворов" (тогава "Ленин"). След първия комунистически фалит е построен "Изток", след втория - "Младостите" и "Дружбите", след третия нищо не е строено до 1998 г. По сградите лесно може да се съди за качеството на живот в тези части на град София, възникнали през различни исторически периоди.

 

Само шепа хора знаят, че за целия период от 1944 г. до 1997 г. почти не е имало устойчив икономически растеж. Според една икономико-статистическа конвенция устойчив е всеки ръст на БВП за период от три и повече години. Такива периоди има три от по около три години - в края на 1940-те и началото на 1950-те, в края на 1960-те години, макар и от тях дългосрочният ефект да е фалшивата икономика, която описвам.

 

Пенсионната система е в криза от края 1950-те по демографски причини, породени от насилствената индустриализация. Оттогава са и проблемите на държавната топлофикация, преорганизирана по съветски образец през 50-те години. През 60-те години е "реформирано" и управлението на водните ресурси. Това (заедно с разрушаването на частната собственост) е основната причина за проблемите с наводненията през 2004 г. и 2005 г. Пак тогава е одържавена поземлената рента на ТКЗС. Това създава проблеми през 1992 г. и след това до поне 1998 г. Това са проблеми с реституцията на земята, напояването, използването на машини в земеделието - накъсо: с капитала и ефективността на земеделието и проблеми с цената на земята за нейните собственици.

 

На жизненото равнище на днешните граждани влияят и безумните стопански проекти. Класическият пример е "Кремиковци", построен въпреки отрицателната оценка на перспективността на предприятието. Комбинатът почти никога не е работил при нормално изчислена печалба, през 1994 г. изпи водата на софиянци, през 1996-1999 г. струваше на българите около 900 милиона днешни лева неизплатени стокови кредити (електричество, газ, горива и вода), през периода 1999-2003 г. бе проблем за около 12 000 работници - съкратени или принудени да напуснат, през 2008-2009 г. за още 3-4 хиляди.

 

Фалитът на "Кремиковци" струваше 18% от продажбите на НЕК, почти 25% от търговските превози на БДЖ и почти 90% от оборота на две дунавски пристанища.

През 70-те години започва строежът на магистрали, но през 1976 г. съответният партиен конгрес, пак по идея на Живков - във връзка с поредната дългова криза, спуска 25% план за икономии. Резултатът е, че експлоатационният срок е съкратен от 80 на 15 години, че строителството на някои отсечки на "Хемус" бе завършено през 2000 г. (докато 22 години хората харчеха гориво и нерви, тътрейки се по деретата преди Ябланица), че тунелите не работеха както трябва 25 години и че там и на други места строителството и ремонтите все още продължават.

 

След 2002 г. се оказа, че най-големият проблем със строителното наследство на комунизма и късния Живков ще бъде АЕЦ "Белене". По груба оценка преките разходи (т.е. без да се смятат пропуснатите ползи, плащания под масата и закъснения) биха били за новата АЕЦ "Белене" около 12 милиарда евро, 1/3 от БВП за 2010 г. Въпреки това господата Симеон Втори, Станишев, Първанов и доскоро Борисов го пробутват в незнайно чия угода.

 

Изобщо енергетиката на България, част от която от началото на 1980-ге години е и проектът "Белене", е следствие на съветизацията на икономиката на страната.

 

Тя е изградена да работи със съветски доставки, да захранва с енергия промишлена система, която преработва съветски ресурси и ги препродава по международни цени.

След 1990 г. енергетиката и промишлеността, и се оказват стопански безсмислени. Но както преди, така и сега инвеститор, доставчик на ресурси и кредитор на проектите в крайна сметка се оказват или СССР, или Русия. Другите инвеститори в енергетиката и до днес биват обругавани (например тези в "Марица-изток" 1 и 3). Останалите интереси в енергетиката са свързани най-вече с БКП и БСП. Глупостите от рода на "България енергиен център на Балканите" и "Белене" са не повече от идеологическа защита на руски държавни и частни компании. Но вследствие на тази изкуственост на българската енергетика от 80-те години страната все още има големи производствени излишъци, ниски цени на електроенергията и щедро пилее електроенергия.

 

Споменах "Кремиковци" и "Белене", но те са само най-наскоро станали видими проблеми, породени от икономически решения от 60-те години на миналия век.

 

От същия род са и авиокомпания "Балкан" (създадена през 1949 г. под името ТАБСО - "Транспортно-авиационно българо-съветско обединение") и нейното управление, както и това на "Булгартабак", "Нефтохим" и цялата добивна промишленост - от медодобивния комбинат "Георги Дамянов" - гордостта на Вълко Червенков, до ГОРУБСО (друга съветска абревиатура) и ОЦК "Кърджали".

 

Изключение прави само едно предприятие: КЦМ Пловдив ("Димитър Благоев"), оставено на самоуправление от правителството на Любен Беров и днес между световните лидери в отрасъла си.

 

По в-к 24 часа

 

Коментари
2012-09-11 19:04:30 От: Галилей Станчев

Интернационалната марксистка терористична зараза подзкопавала, дори превзела, редица държави, датира от 1848 година. С бази в Русия и другаде, атакувала и подкопавала постоянно с агенти, провокатори ,терористи и прочее Царство България след 1917. Освен това, имало е национални и национално "освободителни" тоест шовинистични настроения във всички Европейски и др. държави, вкл. България. Законите за защита на държавата са били естествени, макар и неефективни, за времена на интернационални Атентати в Християнска България и дургаде. По него време Християнска Русия е вече разгомена от безбожен интернационален марксизъм който настъпвал и в България. През 1933 Световният ционистки конгрес олявява, в нацистки стил, тотална политикономическа война на всичко германско...прочети целия

2012-09-11 23:03:42 От: veselin

AAAAAA, zna4i tezi sled 89 ne sa vinovni, zna4i naistina raboteli v polza na naroda. Slava Bogu za na6ite sled devetonoemvriiski darjavnici-patrioti.

2012-09-11 23:05:30 От: veselin

desetonoemvriiski

2012-09-12 09:13:13 От: Tashunko

етох до тук - "Обвързването със СССР е дело на Димитров като деятел на Комунистическия интернационал..." и вече съм убеден, че останалите тези и доказателства на автора са нагласени. България е предадена на СССР от Чърчил, който на Ялтенската конференция разграничава сферите на влияние на Балканите на цигарената кутия на Сталин. И това Красен Станчев знае много добре - и той многократно е ползвал този пример.

А Интитутът по пазарна икономика, който представлява авторът станчев, е първият в България, създаден от Джордж Сорос. Какво повече да говорим...

2012-09-24 18:54:00 От: ДРЪНКАНИЦИ-

ТЕ НА ДЕСЕТОНОЕМВРИЙСКИТЕ ПЪРВЕНЮТА ,ЗАГРОБИЛИ БЪЛГАРИЯ

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече