Татковината се размина с мечтите на дисидентите

Автор: Редакционен коментар


Татковината се размина с мечтите на дисидентите

25 г. след края на комунизма България остана на етап перестройка, без да се превърне наистина в правова държава

"Незавършена демокрация", "катастрофална бедност", 25 години след падането на комунизма България е далеч от страната, за която мечтаеха дисидентите през 1989 г. Тогава свободата ръководеше българските интелектуалци, независимо от политическата им ориентация.

 

На 20 януари 1989 във френското посолство в София пристигналият на официално посещение Франсоа Митеран кани 12 български интелектуалци на разговор, според протокола „на закуска”, сред които поетесата Блага Димитрова, философът и бъдещ президент Желю Желев, поетът Радой Ралин, журналистите Стефан Продев, Барух Шамлиев, Копринка Червенкова, писателите Йордан Радичков и Ивайло Петров, кинорежисьорът Анжел Вагенщайн, художникът Светлин Русев, акад. Алексей Шелудко. 

 

Покойници вече са: Президентът на Франция Митеран, българската вицепрезидентка Блага Димитрова, Радой Ралин, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Стефан Продев, Барух Шамлиев, акад. Алексей Шелудко.

 

А след 25 години, на закуската в посолството, се явиха Копринка Червенкова,  Анжел Вагенщайн и експрезидентът Желю Желев от бившата кохорта, както и президентът Росен Плевнелиев и експрезидентът Георги Първанов, заедно с френския посланик Савие Лапер Дьо Кабан и министъра по европейските въпроси на Франция Тиери Репантен.

 

Честваше се събитие, непризнато в чужбина – четвърт век от визитата на Франсоа Митеран, който по този начин, допринесе навремето за популяризиране на българското дисидентство.

 

Тогава това се случи 11 месеца преди падането на Берлинската стена, но малцина виждаха някога приближаването на събитието, което щеше да ускори разпадането на съветския блок.

 

Дисидентът Желю Желев беше сред осветените от Франсоа Митеран. През август 1990 г. той стана първият демократично избран президент на страната си.

 

Сега, на 78 г., той счита, че "икономическият преход не беше осъществен както трябва" и че "бившата номенклатура запази властта" в тази област. България се присъедини към ЕС през 2007 г. и е най-бедната държава членка. Около 1,5 милиона българи емигрираха след края на комунизма, с което населението стана малко над седем милиона души.

 

Европа следи отблизо демократичния напредък на страната, особено във връзка с ефективността на съдебната система. Но според Желю Желев, ако "демокрацията е незавършена", причината на първо място е, че "й липсват стабилни икономически основи".

 

Преди тазгодишната среща със закуска във Френското посолство, на 18 и 19 януари в Софийския университет са състоя научна конференция, посветена на събитието, но и в контекста на българския преход – развитие и днешно състояние.

 

"Обективно обществото се разви, но мнозинството хора говорят за личен провал", отбелязва Ивайло Знеполски, директор на Института за изследване на близкото минало. "Българите свързват прехода към пазарна икономика с краденето на пари и кърваво уреждане на сметки между новобогаташите", счита той.

 

Според Алфред Фосколо, бивш политически затворник, на 71 години, "България остана на етап перестройка, без да се превърне наистина в правова държава". Руският термин се отнася за трансформацията на комунистическите общества от Източна Европа след идването на власт в Москва на Михаил Горбачов през 1985 г. - първата фаза на голямата промяна.

 

Режисьорът Анжел Вагенщайн, 90-годишен социалист, се възмущава от "корупцията и разграбването на държавно имущество при слепите приватизации...Сдобихме се със свобода на словото, но как можем да сме свободни, когато бедността е катастрофална?", пита той.

 

"Въпреки разпадането на съветския блок, хомо совиетикус остава. Той не разбра грешките от миналото и продължава да се надява на идеалното общество, обещано по времето на комунизма", казва проф. Знеполски.

 

Българското общество не изпълнява обещанията на бившите дисиденти, но то не е инертно в демократичен план.  В страната бяха организирани две поредици от масови протести през 2013 г. Първата беше насочена срещу бедността и корупцията. Тя доведе до оставката на консервативното правителство на Бойко Борисов.

 

Технократът Пламен Орешарски го наследи на поста след предсрочните избори през май с подкрепата на социалистите. Скоро след това последваха нови протести, като демонстрантите обвиняват новата власт, че е свързана с олигархията. Те продължават спорадично от есента. 

 

 

По в-к Преса и други източници 

 

 

 

Коментари
Няма написани коментари.
Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот