Тараторът в ЮНЕСКО? Фасулска работа!

Автор: Констанин Вълков (2 коментара)


Тараторът в ЮНЕСКО? Фасулска работа!

Ако е до пропаганда на родното, повече работа би свършило едно ресторантче, но в центъра на Париж

Hадявам се, че сте усетили силния полъх на национална гордост, който задуха от сградата на ЮНЕСКО. То там пък и лоби имаме, уф, на три пресечки от Айфеловата кула, точно в сградата, където се мъдри списъкът на световното нематериално културно наследство.

 

Както сигурно сте чули, тараторът и разни други BG-вкуснотии щели да попаднат в този списък. Сигурно няма нищо лошо в това продукти със защитено географско наименование да попаднат в списък, ала не бива да очаквате нищо повече. Просто ще си стоят в един списък, това е. Независимо дали иде реч за горнооряховски суджук или британско сирене чедар. Едва ли по този начин хората ще научат, че суджукът не е обикновен салам, а сиренето чедар не е онова, което слагат в американските хамбургери.

 

Сълзи от радост се стекоха по лицето, като дойде новината за таратора и суджука, и списъка на ЮНЕСКО. Пак дойде време, дали заради Трети март, за любимата национална гордост и потупване по тумбака.

 

Ех, хубава страна, хубав край, хубави хора. То долини от рози, то плажна ивица по морето, то мандри, то вкусни таратори, на които чак френският министър на културата се възхищава.

 

Включването на дадено нематериално наследство в даден списък обаче си е чиста проба бюрокрация, от която нищо не следва.

 

Колкото и да е тъжно трябва да признаем, че мечтаната популярност на българската кухня с попадане в списъци не се постига. Уви. Като стана дума за Париж, където е централата на ЮНЕСКО, кратък гурме воаяж из популярните парижки супермаркети ще покаже, че български продукти няма открити. Ако ще и в сто списъка да попаднат, суджука и лютеницата ги няма по рафтовете. Инвестиция в един авангарден магазин, дори мъничък, някъде в Париж, ще има по-голям ефект за разпознаваемостта на българската кухня от попадането на разни продукти в разни списъци.

 

Впрочем дори в България това не се случва. Много малки производители се оплакват, че големите търговски вериги не ги приемат, че не получават добри условия, но на пръстите на едната ръка се броят тези, които наистина поддържат качество и предлагат различни продукти.

 

Че в София има само един (повтарям - само един) производител, който се е осмелил да отвори собствен магазин, в който да предлага наистина суперкачествена продукция. Решението му е смело, но познайте за каква разпознаваемост на марката говорим и колко верни клиенти има той. Много. Наистина много. И тук не говорим за доскучалата "био"-мания, напротив. Продуктите в това магазинче не са "био", за щастие, а просто отговарят на онова качество, което ще получите от малки производители в Италия, Франция, Швейцария.

 

Когато опитате киселото мляко и сиренето в този магазин, ще се убедите, че не е важен списък, а място, откъдето да си купиш продукта.

 

Нещо повече - това място не трябва да бъде създадено по проект на мним архитект, който нищо не разбира, а от талантлив сънародник, който живее в 2012, а не в 1982 г.

 

Другата ми любима фраза е "България трябва да рекламира продуктите си"!

 

Как точно? С една страница в Liberation или реклама по TF1. Простете, ала и така не става.

 

Дори италианското правителство не субсидира подобни рекламни инвазии. Като стана дума за Италия и очевидно най-прочутата кухня в света, да ви разкажа за една приятна инициатива. Решили представители на италианската общност в Ню Йорк да помогнат още за популяризирането на типичната италианска кухня.

 

Повярвайте, нито са търсили възможност да впишат сицилианската паста в някакъв културен списък в Ню Йорк, нито са пуснали реклама в "Ню Йорк таймс". Направили нещо друго, което днес се радва на огромен успех - отворили ресторант, наели седем баби от седем различни региона на Италия. Помолили ги да идват веднъж седмично на работа и да готвят само типични ястия от региона с типични италиански продукти.

 

Естествено, към ресторантчето има и магазин, откъдето може да си купиш същите продукти. За регионалната италианска кухня и продукти са научили вероятно повече хора, отколкото биха научили, ако някой италиански продукт беше попаднал в списъка на ЮНЕСКО. И италианското посолство там подкрепя инициативата, защото тя работи повече от каквито и да било списъци.

 

Пък ние нека участваме навсякъде по света с бледи щандове и съмнителен успех във всевъзможни изложения. После се питаме защо на родното сирене му викат, че е от Гърция, на таратора, че е от Турция, на суджука, че е от кой знае къде другаде.

 

Всичко останало е фасулска работа, не говоря за хубавия роден фасул. Българските посолства така трябва да помагат на родната кухня да влезе по нетрадиционен начин в стомасите и сърцата на чужденците.

 

Инвестиция в уютно българско ресторантче в Париж, в което да готвят родни баби, с прилежащо магазинче към него, ще има далеч по-голям ефект от който и да е списък, в който е попаднала дяволитата ни бедняшка версия на салатата снежанка, известна като таратор.

 

Една молба - ако случайно някога се случи такъв ресторант, нали тараторът няма да се сервира в пластмасова чашка със сламка, благодаря.

 

По  Дарик радио

 

Коментари
2012-03-07 11:14:46 От: Пенка Илчева

Единственото ястие, което трудно се възприема от чужденци е тараторът.
Дайте да рекламираме българската баница, киселото мляко и многообразието супи и сосове. В България има вече заведения на чужденци където се реализират наши рецепти и то с успех.
Да дадеш таратор на чужденец е все едно да дадеш на българин супа с котешки бутчета или салата с живи червейчета.

2013-07-26 16:16:23 От: Красимир

Пенка явно живее в Мадагаскар !!!! Лично съм виждал как им плющят ушите от удоволствие на чужденците като нагъват ТАРАТОР с мастика или СНЕЖАНКА с кайсиева ракия !!!!! Докато назначават обратни и проститутки по посолствата дотогава за България ще се чуват само лоши новини !!!!

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот