Поне 1 милион българи са в капана на убийствен стрес, който отключва сърдечни и имунни болести и убива с инфаркти и инсулти десетки хиляди нашенци годишно. За сравнение при пътни катастрофи за 12 месеца загиват около 1000 българи. Това показа проучване на български невролози експерти.

 

"Няма възраст, която да е пощадена от страданието на съвремието". Това съобщи вчера проф. д-р Стефка Янчева, завеждаща Първа клиника по неврология към Университетската болница "Св. Наум" в София. Силното и системно нервно напрежение е причина за високото ниво на тревожни разстройства у нас. 13,1% от българите имат такъв проблем.

Във Франция страдащите от тревожни разстройства са 12 на сто от населението, в Холандия - 8,8%, а в Украйна - 7,1 на сто. "Данните за България вече са остарели, защото са от изследване отпреди 3-4 години. Сега очакваме, че заради икономическата криза нивото на стреса сред българите се увеличава. Много хора не обръщат внимание на нервното пренапрягане, но то е причина за до 90% от уврежданията на сърдечно-съдовата система, нарушен имунитет и баланс на храносмилателната система.

В резултат хората боледуват от инфаркт, инсулт, колит, язва, гастрит, затлъстяване, мигрена, астма, стерилитет. При бременните жени стресът може да доведе до проблемна бременност", обясни проф. Янчева.Стресът всъщност е ответна реакция на организма, насочена към мобилизация на защитните му сили за справяне с критични ситуации. Той е неразделна част от всекидневието на човека. При нервно напрежение тялото отделя хормони, които изострят сетивата и притъпяват усещането за болка.

Така пулсът се ускорява и кръвното налягане се повишава. Кръвният поток се насочва към сърцето, мускулите и мозъка, за да може организмът да се подготви за битка или бягство. След напрежението организмът има естествена нужда от балансиращ период на спокойствие и възстановяване, който обикновено липсва в живота на съвременния човек. Това превръща полезния стрес, възникнал в процеса на еволюция, за да гарантира оцеляването на вида, в отрицателен стрес или дистрес. "Продължителното състояние на дистрес обаче води до промени в поведението и е заплаха за психическото и физическото здраве на човека.

За да се освободят от напрежението, много хора искат да отпуснат чрез употребата на алкохол, цигари и различни стимуланти - от кафе до медикаменти. Всички те водят до допълнително напрягане и изтощаване  резервите на организма", допълни водещият невролог.Различават се основно три вида стрес - ситуативен (проявяващ се при определена ситуация), хроничен и посттравматичен, който може да продължи с години. Симптомите, които показват, че човек е подложен на интензивен отрицателен стрес, са нервност, неудовлетворение, безсъние и депресия.

Най-уязвими за нервното пренапрежение са младежите и жените над 50 години, тъй като това е времето на интензивна промяна в хормоналния баланс на организма. Стресът, причинен от нестабилна семейна среда, високи изисквания към децата и липса на здрави социални контакти, е причина за това, че те често заболяват от анорексия, хипертония и диабет. Има и професии, при които напрежението е част от ежедневието. Така е с лекарите, диспечерите, полицаите, пожарникарите и журналистите.

Проучване на агенция "Скала" показало, че за по-възрастните хора стресът е моментно преживяване, докато за младите той е постоянен фактор в живота им. Като основни източници на нервно напрежение те са посочили градската среда, отношенията на работното място, семейните проблеми и разводите, влошеното здраве. Паралелно с това допитване фирма "Медика" е провела анкета сред 500 души, живеещи в големите градове и в столицата. Повече от половината участници в проучването са признали, че са подложени на постоянен стрес в ежедневието си. Една трета имали нарушения в съня, а половината страдали от нервност и умора.

Допитването доказало, че основен източник на стрес за хората с високи доходи е забързаното ежедневие, докато при тези със заплата до 500 лв. проблемите от финансово естество.  Програмата за справяне със стреса трябва да включва достатъчно сън и физическа активност, както и промяна на хранителния режим. Като профилактика е нужно човек да прекарва повече време сред природата, в приятни занимания и компания. Ако всичко това не помогне, е необходима консултация с невролог или психиатър.

“В България се наблюдава безконтролна употреба на силни лекарства срещу стреса. В чантата на почти всяка жена могат да бъдат открити опаковки диазепам, ксанакс и други силни медикаменти, влияещи на нервната система. Медикаментозното самолечение може да доведе до тежка зависимост и увреждания на черния дроб и бъбреците”, каза проф. д-р Стефка Янчева. Българинът имал и относително понятие за малко количество алкохол и обикновено изпивал по 500 г ракия или водка, считайки ги за неголяма доза. Спиртните напитки обаче задълбочават състоянието на нервно напрежение.

.

 Научно са установени четири стадия в реакцията на организма при стресова ситуация. Всеки следващ етап е по-тежък от предходния. Първата реакция на човека е, когато дадена стресова ситуация е стимулираща и градивна, изпълнена с положителни емоции. Това повишава имунната защита на организма и човекът е по-устойчив към болести и травми. Стимулиращото влияние е налице само когато е ясно, че стресът скоро ще премине. Вторият стадий на страданието се проявява, когато някои от подложените на постоянен стрес могат да се справят с него само за известно време.

 Така нервното напрежение има отрицателно въздействие върху хората, развива се т.нар. дистрес, който се проявява с преживяване на свръхнатоварване. При третия етап на съвременното страдание се наблюдават симптомите на хроничния стрес - напрежение, избухливост, главоболие и др. Четвъртият стадий вече се характеризира с емоционално изтощение и намалена ефективност в работата и ежедневието на човек.

в-к Монитор, Маргарита Благоева - С.М.

.

.