Странстванията на „Владишката тетрадка” – като в приключенски роман*

Автор: Свилен Мишляков (2 коментара)


Странстванията на „Владишката тетрадка” – като в приключенски роман* Фотоархив: Агенция БЛИЦ

Кривулиците по пътя на този документ карат да се хванеш за главата. Става ясно, че в някакъв момент, те са могли да опрат в задъдена улица, а ценният свитък да се погуби. Не са празни приказки, нито е писателски сюжет.

Линк към тв- репортажа: news.bnt.bg/bg/a/vladishkata-tetradka-novo-svidetelstvo-za-sbitiyata-prez-1876-g

Кланетата на башибозука и черкезите при погрома на въстанието вече бележат своя пик –  в началото, средата и края на м. май 1876 г. Епископ Гервасий пише,че знатните пловдивски турци привикват башибозук чак от Едирне / Одрин/ за да безчинстват: – пътуват по линията на БаронХиршовата железница и за да се развличат, стрелят по българите на месо от вагоните  излезли по бахчите си, или из нивята ... А още не са пристигнали в Пловдив.

Страниците на писмата до екзарх Антим в Цариград са пълни с кървища, по-първите хора: учители, интелигенция, търговци, свещеници, или са затворени, или избити... „Поп и учител твърде нарядко останаха” – така споменава Гервасий, а преди това и неговия ментор – митрополит Панарет Пловдивски. А това е само щрих, дребен фрагмент ог ужасите в писмата

Каква е историята на Копирната книга на Пловдивската митрополия, или въпросната „тетрадка”, откъдето са взети цитираните моменти? Защо от обемната и внушителна  книга пълна с преписани писма от писарите на митрополията, оцеляват отделни свитъци - напълнили едва тетрадка голям формат от 100-тина листа? Кой се заема да направи препис и да спаси ценния документ за Априлското въстание в Пловдивско и Татарпазарджишко, като го занася при нотариус?  А нотариалното клеймо и печати удостоверява, че преписът е на автентичен документ ?

„Владишката тетрадка” – така наричахме в семейството ни тази кафеникава, излиняла от времената и пообелена тук и там на подвързията тетрадка, изпълнена с интелигентен, наклонен почерк. Даде я, всъщност, подари я на майка ми и баща ми д-р Димитър Пеев – главен редактор на в-к „Орбита, син на д-р Александър Пеев – известен в историята на антихитлеристката борба като съветския военен разузнавач „Боевой”*, но и стопановед, виден адвокат, любител-историк. Той преписва от зацапаните оригинали, негов е този труд. Веднага добавяме, че преписът на „Владишката тетрадка” няма нищо общо с дейността му на разведчик от 40-те години на Втората световна война. Според догадки и направени съпоставяния на събитията, осъществен е между 1922 и 1923 г. на миналия век. Ясно личи датата и годината на нотариалната заверка – 3 ноември 1923 г.

Откритието на тетрадката става случайно – Димитър Пеев разказва подробно за нейните перипетии, но само това което му е известно. Пловдивският учител Черноземски влиза със свой приятел / предполага се, че това е самият д-р Александър Пеев**/ в една от многобройните пловдивски бакалници. В някакъв момент учителят се вглежда в хартията на тезгяха – от нея бакалина взима, за да направи фуния и да сипе захар – и забелязва, че тя е изпълнена с равен, красив почерк. Издърпват я от ръцете на неукия бакалин, зачитат се и ахват – оказва се че това са сведения, писма от времената на Априлското въстание! Прибират и останалите разпилени по тезгяха листа и го питат, откъде се е снабдил с хартията.

Някакво дете си играело и влизало в мазето на пловдивска черква, пълна догоре с купове хартия. Срещу лакомства то снабдявало бакалина с хартия, амбалаж,  за да увива в нея стоката си. Но заедно с бакалските артикули заминали и много от безценните листа.

След като изчели докрай спасеното двамата приятели разбрали, че са попаднали на Главната / Копирната книга на Пловдивската митрополия с излезлите от нея писма на митрополит Панарет Пловдивски и епископ Гервасий Левкийски до Екзарх Антим I в Цариград по време на Априлските бунтове от 1876 г и страшния погром. Каквото са успели, са спасили, но също тъй се изяснява, че много от листата са „потурчени” от простия търговец и хлапето. Но неизвестно остава, например, кой е пловдивския храм, където си е играел малкия, има ли ги все още, и къде са архивите на пловдивската митрополия от минали времена?

Д-р Александър Пеев прави преписа, тъй като спасените листа са зацапани, омазнени, нечетивни, вероятно не са били пощадени и от влага. Неизвестно е, и дали ги е съхранил след като е преписал всичко, което е могъл да разчете – най-вероятно не.

Поради това има празноти при подреждането по дати, но слава богу, все пак доста от писмата са запазени.

Съществува и друга вероятност – тези писма от пловдивската книга на Митрополията семейство Пееви да притежава от времената, близки до Освобождението 1878 г. и Април 1876 г., а д-р Пеев да е направил преписа доста по-късно. Александър Пеев е син на Костаки Пеев, първият изборен кмет на Пловдив след Освобождението, встъпил в длъжност още на 26 февруари 1878 г – пет дни преди 3 март. Костаки Пеев е подпомагал финансово априлския бунт, осъден е на смърт, лежи в „Таш капия” и го освобождават да се лекува по застъпничество. Основава вазимоспомагателното дружество „Пчела”, за него става дума в писмата, пращани от епископ Гервасий до Екзарх Антим. Думата има историческата колегия, професионалните историци, догадки не са нужни, но като няма друго – черно на бяло...

Баща ми – Николай Мишляков и д-р Димитър Пеев бяха донейде близки приятели и колеги. В началото на 60-те години на миналия век, моят баща бе редактор в Издателство „Народна младеж” – издателството на някогашния ЦК на ДКМС / Комсомола/  То издаваше първоначално литература за деца и юноши от наши и чужди, световни имена, под логото на библиотека „Героика, приключения и научна фантастика”, откъдето по-късно се разви прочутата библиотека „Лъч”, специализирана за криминални и шпионски романи. Светозар Златаров, Димитър Добревски, Николай Мишляков, и още неколцина литератори бяха в основата на тези издателски замисли и начинания, а те носеха значителен приход на издателството и на ЦК на Комсомола.

В тази поредица „Лъч” д-р Димитър Пеев, като доктор по право, издаде романа си „Аберацио иктус” и оттам тръгна тяхното приятелство. По-късно, когато д-р Пеев създаде в-к „Орбита” той покани баща ми да стане отговорен секретар на вестника – е, отношенията им малко се попромениха, вече бяха началник и подчинен, но само до външната врата на редакцията на ул. „Калоян”... Д-р Пеев знаеше, че майка ми – Даринка Маркишка-Мишлякова работи като историк-библиограф в НБКМ, но и че прави и публикува научни изследвания в областта на историята на българското възраждане. Така той предостави на родителите ми преписът от баща му д-р Александър Пеев с надеждата един ден майка ми да се захване, да направи проучванията си и да издаде от свое име трудът с нужните библиографски и археографски описания. Отлично си спомням, как д-р Димитър Пеев заяви, че не притежава такива специализирани познания за да го осъществи той, няма време, а и липсва от негова страна интерес към подобни занимания.

Така „Владишката тетрадка” най-сетне попадна в професионалните ръце на учен-изследовател като майка ми. Всичко това стана през 80-те години на миналия век. Тя не се захвана веднага, по това време работеше по други ръкописи, но някъде към втората половина, няколко години преди 1989 г. започна да се труди усилено, да издирва сведения, да съпоставя дати и събития. Когато трудът и бе готов, с библиографски апарат, археографски бележки, проучена и съпоставена с днешното време топонимия, тя тръгна да търси издател. И тук удари на камък, и то солиден.

Сега ще говоря по откъслечни сведения, не съм присъствал на тези разговори. Знае се, навсякъде по издателствата се представя резюме, какво представлява трудът, за да добият редакторите що-годе представа, да „влязат” в темата. В тогавашното Синодално издателство и отказаха, защото им се видя принизена ролята на свещениците по време на събитията, а, и направо казано, самите духовни пастири на народа, след погрома, нямат никакво добронамерено отношение към апостоли и войводи, повдигнали населението и изправили го на смърт пред дулата на аскера и башибозуците. Друго не може и да се очаква: – оцелелите писма на Панарет и Гервасий са писано до Екзарх Антим в Цариград след 8-ми май, когато кланетата са в своя пик. Предполага се, че свещениците по места пишат до своите началници-архиереи в Пловдив час по скоро да молят застъпничество в Цариград пред правителството, защото тук отмъщенията и кръвнините вече стават масова практика.

Вероятно, всичко това е отчетено в Издателството на Св. Синод тогава и той слага вето. Почти същото се получи и в Издателството на Отечествения фронт – ангажимента с църковната тематика в национално-освободителните борби не ги привлече особено, все пак хлъзгава беше материята... Макар че имаха нелоши издания, посветени на патриотичната тема. И така, трудът остана да чака по-добри времена.

Уви, тези времена не настъпиха. Скоро подир това, майка ми започна личната си борба с „болестта на века” и след пет операции, единадесет години по-късно, в 1998-ма година, тя отлетя... Изобщо не и беше до ръкописи и издателства.

Забелязах, че на заглавната страница на труда и, долу, тя е записала годината 1994-та. Ще добавя, че това бе годината на нейните последни поправки и преработки – отвреме-навреме, тя се връщаше към машинописните страници и все нещо обработваше, задълбаваше отново. После аз, след нея, поех донакъде щафетата, обнародвах в „Земя”, „Република” сбити материали по темата – с основни мотиви, взети от този труд. Също преработвах редица страници, но не изцяло, все пак трябваше да бъдат осъвременени, прицелени към днешния ден...

С издаването и спонсорството също ударих на камък. Може би все не попадах на точните спомоществователи. Първоначално, някои днешни издатели излъчваха ентусиазъм, но по-сетне, като виждаха че държа твърдо на солидно издание, с факсимилета на всяка страница от „тетрадката” – а това ще рече и оскъпяване, почваха да се чешат по главата... Дори един, /без имена/, ми предложи да я издадем на вестникарска хартия, с възможно най-дребния шрифт, малоформатна, та той да я разпространи в голям тираж, едва ли не като свитък. Махнах с ръка и го зачеркнах...

Напоследък, като че ли настъпиха по-добри времена, просветна... Първоначално, видният наш архивист-историк, доцент д-р Милен Куманов, а чрез него и Музеят в гр. Панагюрище проявиха подобаващ интерес, като тук приносът на д-р Куманов е основополагащ. През м. април тази година, в дните около честването на 140-тата годишнина от Април – 1876 г.,  по БНТ бе излъчен репортаж със Свилен Мишляков и доцент Милен Куманов за предстоящото издаване на „Владишката тетрадка” от Музея в Панагюрище. Свилен се явява автор-съставител на сборника, комуто предстои да се появи на бял свят, може би вече е в печатницата. Научен редактор е доцент, д-р Милен Куманов.

---------------------------------------------------------------------------------------

* За д-р Александър Пеев – “Боевой” – вж  проф. Недев, Недю, „Тайната война...”, изд. „Народна младеж, София, 1984 г.

      ** Д-р Александър Пеев е завършил право и е лисансие на юридическитнауки, доктор-юрист. Освен това, д-р Пеев е и кадрови офицер, преди следване си завършва Военното училище в София и участва в Балканската и Първата световна война по фронтовете.

      *** Пубикуваният откъс фигурира в сборника, осветлява редица моменти от съдбата на ръкописа.         

Коментари
2016-10-24 11:00:10 От: kredīta piedāvājums 48h

Ние предлагаме кредити на хора, които се нуждаят от финансова асистент с нисък лихвен процент от 3%. За да получите заем с тази компания, можете да посочите точния размер на кредита, което трябва и времето, в което можете да се възстанови услугата prêt.notre от 3000 до € 500.000
ЗАБЕЛЕЖКА: Трябва да ни пишете на: catherinemoutier13@gmail.com

2016-10-24 11:00:50 От: kredīta piedāvājums 48h

Ние предлагаме кредити на хора, които се нуждаят от финансова асистент с нисък лихвен процент от 3%. За да получите заем с тази компания, можете да посочите точния размер на кредита, което трябва и времето, в което можете да се възстанови услугата prêt.notre от 3000 до € 500.000
ЗАБЕЛЕЖКА: Трябва да ни пишете на: catherinemoutier13@gmail.com

Добави коментар
Вашето име
Вашия e-mail
С попълването на имейлът се съгласявате да получавате уведомления за нови коментари по темата!
Коментар
Аз не съм бот
 

Българи, съдействайте на "Българи"!

Виж повече